Решение № 14319 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14319 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110155048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 21603/23.01.2026 г., подадена от ищеца С. К. Х., с която е предявен срещу ответника Комендантство – Министерство на отбраната конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № РД – 07 383/18.11.2025 г. на Началника на Комендантство – МО.

Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № Н – 1466/01.11.1993 г., сключен с Комендантство – Министерство на отбраната, изменен с Допълнително споразумение № РД – 04 – 3/16.01.2015 г. и Допълнително споразумение № РД – 04 – 10/22.01.2015 г., е назначена на длъжност „главен специалист“ в отделение „Комуникационно и информационно осигуряване“ при ответника.

Сочи, че на 18.11.2025 г. й е връчена Заповед № РД – 07 383/18.11.2025 г., издадена от Началника на Комендантство – Министерство на отбраната, с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Излага, че в обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че поради ниска дисциплина е нарушила разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 от КТ, както и че закъснява за работа в периода от 06.10.2025 г. до 17.10.2025 г., като обаче не било посочено колко продължавали тези закъснения и дали същите се изразявали в минути или часове.

Сочи, че за обосноваване на наложеното наказание, ответникът се позовал на писмо, получено от служба „Военна полиция“ с рег. № ВП – 8332/03.11.2025 г., видно от което се констатирали закъсненията на ищцата, но 1 документът не й бил предоставен за запознаване.

Излага, че в издадената заповед ответникът не е посочил конкретно кое от изброените в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ нарушения е извършила, както и кои трудови задължения не е изпълнила.

Въз основа на това, ищцата приема, че ответникът е нарушил презумпцията за добросъвестност при осъществяване на трудовата дейност съгласно чл. 8, ал. 2 КТ.

Уточнява, че ответникът не е взел предвид депозираните от нея писмени обяснения за причините за инцидентните закъснения, в които е посочила, че се намира в трудна житейска ситуация, тъй като се грижи за възрастната си и болна майка.

Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ, както и че ищцата не е извършила посочените в нея нарушения.

Предвид изложеното, намира, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание „забележка“ е незаконосъобразно, като отправя искане същото да бъде отменено.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Комендантство – Министерство на отбраната е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва, че се намира в трудово правоотношение с ищцата, възникнало въз основа на Трудов договор № Н – 1466/01.11.1993 г., сключен с Комендантство – Министерство на отбраната, изменен с Допълнително споразумение № РД – 04 – 3/16.01.2015 г. и Допълнително споразумение № РД – 04 – 10/22.01.2015 г., с който е назначена на длъжност „главен специалист“ в отделение „Комуникационно и информационно осигуряване“.

Оспорва, че издадената заповед е незаконосъобразна, с доводи, че преди нейното издаване е проведена дисциплинарна процедура, в изпълнение на закона, като била назначена комисия за извършване на контрол и оказване на помощ по войскова служба в КМО през 2025 г., в хода на която са установени извършените нарушения от ищцата.

Посочва, че предвид характера на работа при Комендантство – Министерство на отбраната, спазването на трудовия ред е от особено значение за сигурността и функционирането в структурата на МО.

Оспорва твърденията на ищцата, че в процесната заповед не са посочени конкретно извършените нарушения съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, както и кои трудови задължения не са изпълнени.

Уточнява, че във връзка с докладна записка, с която било предложено да се прекрати действащото заявление на ищцата за работно време с променливи граници, била изискана справка от Служба „Военна полиция“ към МО, относно явяването/напускането на работното място на Х. за периода от 06.10.2025 г. до 17.10.2025 г., вкл. Ответникът твърди, че от извършената справка били установени системни закъснения или ранни напускания в 2 структурата на МО, които представлявали грубо нарушение на вътрешния ред. Това от своя страна водело до противоречие с изискването за добросъвестност, залегнало в чл. 8, ал. 2 КТ.

В отговора на исковата молба се посочва, че ищцата системно не се е явявала навреме на работа, не е присъствала на работното си място до края на работното време, не е уплътнява същото с възложената й работа, не изпълнявала работата си в изискуемото количество и качество, не изпълнявала законните разпореждания на работодателя, като е отказвала изпълнение на разпоредените задачи от прекия й ръководител, както и е пречела на останалите служители да изпълняват трудовите си задължения. Допълва, че изброените нарушения на трудовата дисциплина редовно са налагали извършване на трудовите й задължения от другите й колеги, което от своя страна водело до претоварване на същите.

Посочва, че ищцата е запозната с трудовите си задължения, които били обективирани във връчената й срещу подпис на 29.11.2023 г. длъжностна характеристика. Излага доводи, че с извършените действия, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание, ищцата е нарушавала не само нормативната уредба, но и Правилника за вътрешния трудов ред и приетия от нея Етичен кодекс на Комендантство – МО.

Оспорва твърдението на ищцата, че не е обсъдил представените от нея писмени обяснения, като заявява, че именно поради необходимостта да се грижи за болен роднина й било разрешено работно време с променливи граници. Заявява, че закъсненията на ищцата обаче не се свеждали само до тази причина, а и до недобросъвестна системност, тъй като датирали от годините назад във времето, за което през 2014 г. също й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Ответникът посочва, че ищцата често е ползвала отпуск за временна неработоспособност, което налагало разпределянето на обема на работа измежду останалите служители.

Намира наложеното наказание за съответно на извършените нарушения, а издадената от него заповед – за законосъобразна.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл.

357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ е да установи при условията на пълно и главно доказване 1. че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжност „главен специалист“ в отделение „Комуникационно и информационно осигуряване“ при ответника;

3

2. Връчването на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“;

3. всички факти и обстоятелства, на които основава твърденията си за проявена от работодателя злоупотреба с право /чл. 8, ал. 2 КТ/, като установи, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ при проявяване на неравно третиране.

В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните и з и с к в а н и я за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него; че са спазени сроковете за налагане на наказанието.

След установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние от страна на служителя, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

В конкретния случай, не е спорно по делото, че между ищцата и ответника, към датата на налагане на дисциплинарно наказание, е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор № Н – 1466/01.11.1993 г., сключен с Комендантство – Министерство на отбраната, изменен с Допълнително споразумение № РД – 04 – 3/16.01.2015 г. и Допълнително споразумение № РД – 04 – 10/22.01.2015 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „главен специалист“ в отделение „Комуникационно и информационно осигуряване“, с работно място:

„Канцелария № 20 – „Копирен център“.

Установява се от представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред /л. 74/, че съгласно Глава Четвърта, чл. 13, ал. 1, работното време на служителите в Коменданството /в това число на ищеца по делото/, при петдневна работна седмица, е 8 часа дневно и 40 часа седмично, от 09.00 часа до 17.30 часа с 30 мин. обедна почивка между 11.30 и 14.30 часа.

Установява се от чл. 13, ал. 2 от Правилника, че горното работно време н е обхваща всички категории служители, като са предвидени различни работни часове и часове за почивка за служителите, полагащи труд на Регистратура за некласифицирана информация, във ведомствения стол, в бюфетите, в складовете и хранилищата, във фризьорския салон, във фитнес залата, в отдел „Транспортно осигуряване“, чистачите и хигиенистите, както и за служителите в копирния център (където работи ищцата), бюфет 1 и 2 и във фитнес залата, в случай, че другият служител, работещ на същото работно място ползва разрешен отпуск.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото Заявление 4 вх. № К-333/07.05.2025 г. и Заявление вх. № К-622/02.09.2025 г. /л. 51-52/, че в периода 07.05.2025 г. – 29.08.2025 г. и 03.09.2025 г. – 31.12.2025 г . ищцата е получила разрешение да полага труд при работно време с променливи граници, а именно: от 08.30 часа до 17.30 часа, с право да ползва 1 час обедна почивка /вместо предвидените по правилник 30 мин/, поради необходимост да полага грижи за болен родител.

Няма спор, а и се установява от приложената по делото Справка от системата за „Контрол на достъпа“ в административната сграда на Министерство на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, предоставена на работодателя от Служба „Военна полиция“ /л. 56-57/, че ищцата не е спазила в цялост уговореното работно време в променливи граници от 08.30 часа до 17.30 часа с един час обедна почивка, както следва: през всеки от деветте работни дни в рамките на периода 06.10.2025 г. до 17.10.2025 г. включително /без 13.10.2025 г., в който ден ищцата е ползвала платен годишен отпуск/, ищцата е допуснала закъснения при явяването си на работа в началото на работния ден, като закъсненията са между 5 и 28 минути; през четири от деветте дни /на 14.10, 15.10, 16.10 и 17.10.2025 вкл./ е използвала повече от 1 час обедна почивка, като е допуснала закъснения при връщането си на работното място между 7 минути и 1 час и 06 минути; през пет от деветте дни /на 07.10, 10.10, 15.10, 16.10 и 17.10.2025 г./ е напуснала преждевременно работното си място, като неспазването на работното време е между 3 и 10 мин.

Видно е от изготвената справка, че общото време, през което ищцата е била на работното си място в рамките на деветте дни възлиза на 67:57:38 часа, т.е. с около 4 часа по-малко от пълните 72 часа през които е следвало да полага труд.

Установява се, че горецитираната справка е изготвена от Служба „Военна полиция“ по искане на Началника на Комендантство – МО /л. 55/, във връзка с получена от него на 24.10.2025 г. Докладна записка от капитан II ранг И.П., пряк ръководител на ищцата, началник на отделение „Комуникационно и информационно осигуряване“ /л. 53/, съгласно която докладна записка е констатирано неспазване на работното време от страна на служителя и е отправено предложения към ръководния орган за прекратяване на разрешението за ползване на работно време с променливи граници и налагане на дисциплинарно наказание на служителя.