Решение № 183 от 17.06.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр.Н., 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100019 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост.

С исковата молба, предявена от ищцата П.Т. Й. - Б. срещу собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., се претендира отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 25/26.11.2021г.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, а именно обект с идентификатор ****.7. Твърди, че събранието е свикано и проведено незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, визиращ кръга от лицата, разполагащи с правото на инициатива за свикване на общо събрание. Излага, че са допуснати нарушения на чл. 13, ал. 1, ал.

2 и ал. 3 от ЗУЕС – липсва покана за свикване на общото събрание, респективно протокол за поставянето й. Развива съображения в насока, че комплексът се състои от две самостоятелни сгради, за които е регистрирана една обща етажна собственост, поради което не може да се провежда общо събрание за отделните сгради. Сочи, че в нарушение на чл. 17 от ЗУЕС посоченият кворум в протокола е изчислен неправилно. Твърди, че при вземане на решенията са допуснати нарушения на чл. 17, ал. 2, т. 1 – 4 и 7 от ЗУЕС. Излага, че физически не е било възможно събранието да приключи за 45 минути. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като не са представени доказателства, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сградата, а освен това е предявен извън предвидения срок. Искът се оспорва като неоснователен, като се развиват доводи за свикване на събранието по надлежния ред. Посочват се доказателства в тази насока. Излагат се 1 доводи, че на събранието са присъствали надлежно упълномощени лица и протоколът е обявен по надлежен ред. Оспорват се твърденията за нарушения на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. Излага се, че не са допуснати нарушения на чл. 17 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване и провеждане на събранието – чл. 12, чл. 13 и чл. 17 от ЗУЕС.

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани решенията, взети на 25/26.11.2021г. от общото събрание на Етажната собственост сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., с наименование „С.Д.*“ .

По допустимостта на иска:

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на така предявения иск, от една страна, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищцата да го предяви и от друга страна, във връзка със спазване на 30-дневния преклузивен срок за упражняване на правото на атакуване на решенията на общото събрание. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание, а съобразно ал. 2, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Както вече се е произнесъл и със своето определение по чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът намира така предявеният иск за допустим. Видно от представените от ищцата с уточняваща молба с вх.

№774/31.01.2022г. писмени доказателства - 3 бр. нотариални актове, същата се явява собственик на СОС с идент. ****.7 от сградата, поради което е надлежно легитимирана да оспори процесните решения на ОС. На следващо място, искът е предявен и в определения преклузивен срок – решенията на ОС са обявени на 26.11.2021г., но доколкото последният ден от срока е неприсъствен, срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден - 29.12.2021г., когато исковата молба е изпратена по пощата, поради което същата се явява подадена в срок. С оглед на това, предявеният иск е допустим и съдът дължи произнасяне по неговата основателност.

По основателността на иска:

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищцата са следните: 1. Нарушения във връзка със свикване на общото събрание - чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС; 2. Нарушения на чл. 13, ал. 1, 2 и 3 от ЗУЕС при съставяне на протокола от ОС; 3.

2

Неправилно провеждане на общо събрание само за една от сградите в имота 4. Неправилно изчислен кворум за провеждане на събранието и мнозинство на вземане на решенията, вкл. по чл.

17, ал. 2, т. 1-4 и 7 от ЗУЕС. Във връзка с горното, следва да се посочи, че направените от ищцата за пръв път с уточняваща молба вх. № 774/31.01.2022г. (на л. 28 – л. 32 от делото) допълнително въведени възражения за нарушения, включително и тези за материалната незаконосъобразност на взетите решения на ОС не следва да се вземат предвид, като повдигнати извън предвидения в закона срок (както съдът вече е указал изрично на страните с Определение № 336 от 22.03.2022г., постановено по делото). Поради това, същите не следва да бъдат разглеждани от съда.

На първо място, съдът намира че следва да обсъди възражението за незаконосъобразност на проведеното ОС на процесната сграда по съображението, че е налице една обща етажна собственост за двете самостоятелни сгради с идентификатори съответно *** и **** – блок 1, съответно блок 2, образуващи заедно комплекс „С.Д.“ в к.к. „Слънчев бряг“.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУЕС дейностите по управлението на ЕС обхващат реда и контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите. Когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Следователно правилото е, че по принцип етажната собственост съществува при наличието на една сграда. Нещо повече, законът допуска етажна собственост да се формира и по отношение на отделни входове на сграда – това е правилото, дефинирано в закона. Обратната практика обаче - управлението на две отделни сгради като една обща етажна собственост се явява допустима, но само в изрично предвидените в закона случаи – чл. 18 от ЗУЕС и при наличието на предпоставките за това. В случаите, при които е налице необходимост от решаване на въпроси, свързани с общи части на две или повече етажни собствености, включително такива на отделни сгради, може да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители – чл. 18, ал. 1 ЗУЕС. Дефиницията за ЕС за всяка една сграда не изхожда от свободната воля на собствениците на самостоятелни обекти, а от техническите характеристики и от документацията на архитектурния план. ЕС възниква по силата на закона, след като са налице дадените в ЗУЕС предпоставки, а не по решение на ОСЕС. В настоящия случай, съдът приема, че доколкото са налице две отделни сгради, с два отделни идентификатора, с отделни входове на сградите, независимо от наличието на общи функционални обекти за тези две сгради – басейн, рецепция, ограда, тревни площи, охрана, те формират две отделни етажни собствености и липсва правна или фактическа пречка за провеждане на общо събрание на собствениците от процесната сграда.

Обстоятелството, че за тези две сгради е била регистрирана обща етажна собственост към общината не почива на легално законово разрешение. Предвид това, съдът намира, че напълно законосъобразно е инициирането на първоначално общо събрание, което да проведе избор на органи на управление на въпросната сграда, намираща се в отделен режим на етажна собственост.

На второ място следва да бъде обсъдено и другото възражение на ищцата във връзка със свикването на общото събрание в противоречие с разпоредбите на чл. 12 от ЗУЕС. Видно от представената по делото Покана за общото събрание /л.64/, същото е свикано от Д.О.М. – в качеството й на собственик на СОС в сградата с идент. №****.85, видно от НА №******г. /л.66/ на основание чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС, а именно: „При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването и от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание 3 не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател.“ Доколкото към момента на свикването на ОС на сградата е липсвало предходно проведено за нея в посочения срок, това право принадлежи на всеки собственик или ползвател. В тази насока неоснователно се явява и възражението на ищцата за уведомяването на управител на ЕС предвид обстоятелството, че такива се избират и формират за първи път за въпросната сграда именно с решенията на процесното общо събрание. Ето защо и ищцата не е следвало да бъде уведомявана за подобно искане. С оглед на това, съдът намира, че събранието се явява свикано от легитимирано за това лице.

По отношение на възражението във връзка с реда за свикване на ОС, визиран в чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й. Видно от представената в срок от ответника по делото Покана за свикване на общото събрание /л. 64/ се установява, че същата е съставена и подписана от пълномощника на лицето, по инициатива на което се свиква ОС – Д.О.М., с отбелязване на датата и часа на поставянето й – 17.11.2021г. – 11:15ч. Съставената покана отговаря на законовите реквизити – съдържа място на провеждане на ОС – к/с „С.Д.*“ вх.

*, ет. *, ап. **, дата – 25.11.2021г., час – 11:00ч, дневен ред на ОС, съдържащ 13 точки. За залепването на поканата от пълномощника на собственика – адв. Г. /за който е представено надлежно пълномощно за извършване на правни и фактически действия във връзка със свикване на ОС на л.65/, съгласно законовото изискване е съставен протокол /л.68/, подписан от нея и от свидетел на това действие - Всеволод Владиславович Никонов. От същия е видно, че поканата е била поставена на таблото за обяви на входните врати на входовете на сграда с идентификатор № **** в предвидения от закона срок преди датата на провеждане на ОС, а именно не по-късно от 7 дни. Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и подписването му от свидетел, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС) известна доказателствена стойност на тези документи. Макар да са частни свидетелстващи документи, същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС), поради което удостоверените по този начин факти и обстоятелства имат известна доказателствена сила, която е обвързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че фактите не са се реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже това. Във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с поставяне на поканата за свикване на процесното общо събрание, съдът е допуснал разпит на един свидетел на ищцовата, съответно един свидетел на ответната страна. От показанията на водения от ищцата св. Мирчев се установява, че същият е собственик на имот в комплекс „С.Д.“, вх.*, ет.*, ап.** – в сграда *, живее целогодишно в този имот, заедно с приятелката си и детето си, но не е виждал поставени и залепени на входовете в комплекса предявените му в съдебно заседание документи във връзка с провежданото ОС – покана, протокол за поставяне на поканата, съобщение за проведено общо събрание и протокол от проведено общо събрание. Не е присъствал на процесното общо събрание и не е бил наясно с взетите на него решения. Твърди, че няма как да е пропуснал поставянето на документите за свикването, както и 4 провеждането на ОС в сградата, тъй като почти през цялото време се намира в комплекса, не работи. Излага твърдение за провеждано миналогодишно общо събрание, в което той също е участвал и е избран управител на ЕС. От изложените от този свидетел показания съдът прави извод за наличието на деление между живущите в комплекса на отделни „групи“, чиито разбирания относно управлението на ЕС се разминават, като този свидетел се числи към групата на лицата, провели предходно общо събрание. В този смисъл при анализа на неговите показания, следва да се вземе под внимание именно това обстоятелство, навеждащо на известна заинтересованост от изхода на делото, но и от друга страна обстоятелството, че този свидетел е и собственик на имот в сграда *, т.е. той се явява ответна страна, доколкото ответници по иска по чл.