Решение № 909 от 26.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив , 26.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330200937 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Д. М., ЕГН ********** против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4314147, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят М. моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище от същата, представлявана от директора, чрез процесуалния си представител, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ потвърден. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в закона такова. Претендират се направените разноски по настоящето производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.12.2020г. в 09:42ч. в с. Труд, ул. „Карловска“ до № 42 в посока юг към север в населено място, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „БМВ 525“ с рег. № ******, установено с мобилна система за автоматично фиксиране ТFR1-М № 529, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 86 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик М. Д. М..

За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на М.М. е наложена глоба в размер на 400 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – справка за нарушител/водач, снимков материал, справка за собственици на превозното средство л. а. „БМВ 525“ с рег. № ******, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ от 20.12.2020г., Протокол № 2-32-20/12.06.2020 от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 20.12.2020г. в 09:42ч. в с. Труд, ул. „Карловска“ до № 42 в посока юг към север в населено място, жалбоподателят М., управлявайки л. а. „БМВ 525“ с рег. № ******, е превишил разрешената скорост с 36 км/ч, което било установено с ATCC № ТFR1-М № 529, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 86 км/ч. Това се потвърждава и от приложения към административната преписка снимков материал. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в 2 административнонаказателния процес.

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната проверка. Действително приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 2-3220/12.06.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 89 км/ч. В горепосоченият протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 89 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради 3 което наказуемата скорост е 86 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС от 20.12.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Приложена към преписката е и снимка на служебния автомобил, в който е било разположено АТСС и чийто регистрационен номер съвпада с посочения в протокола за използване на АТСС. Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4314147, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. Д. М., ЕГН **********, на основание чл.189 4 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5