Решение № 609 от 10.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20254430202043 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0257-000493 от 09.10.2025г. на *** РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Долни Дъбник, с което на С. О.

С. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба, в размер на 3000 лева /1533.88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.К.В. от АК-Плевен, с пълномощно по делото.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.08.2025г. в 20:21 часа в с.*** пред дом номер *** с посока на движение към с.*** управлява собственият си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.№ ***, черен на цвят, като извършва следното нарушение – управлява горепосоченото МПС, като при ясно време и суха пътна настилка подава рязко газ изфорсирва двигателя на автомобила, като принуждава задвижващите колелета да превъртят. Занася лекия автомобил и извършва маневри последователни и умишлени, преминава от една пътна лента в друга пътна лента и създава опасност за останалите участници в движението, като не използва пътищата отворени за обществени ползване за други цели освен с тяхното съответствие и предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно нарушил чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Така изложените и в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител К. И. И. и свидетеля Т. Ц. И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, безспорна обективност и безпристрастност, и в пълно съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът възприема и кредитира и показанията на исканите от страна на повереника на жалбоподателя свидетели, а именно Д.П.Д. и К.К.Д., в частта, в която същите не противоречат на възприетата и установена от съда фактическа обстановка.

Св.Д.Д. при разпита си в хода на съдебното следствие твърди, че жалбоподателят С. С. е управлявал лекия си автомобил нормално, като същият заявява, че не е видял същият да е превъртал гуми и да е навлизал в насрещната лента за движение, че пътят е бил в ремонт за полагане на нова настилка. Св. Д. категорично заявява, че жалбоподателят С. не е подал рязко газ, не е форсирал двигателя на автомобила си, не е занасял автомобила с последователни, умишлени маневри и не е създавал опасност за останалите участници в движението. Св. Д. посочва като причина за съставяне на акта на жалбоподателя стари пререкания на С. с полицейските служителите, за което твърдение не се събраха абсолютно никакви доказателства в тази насока, освен неговите твърдения. Според съда показанията на св.Д.Д. /относно начина на придвижване на процесното МПС/ са очевидно неверни и целят единствено и само спомагане за избягване на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя, предвид и факта, че същите са в приятелски отношения.

Св.К. Д. заявява при разпита си в хода на съдебното следствие, че жалбоподателят е тръгнал по-рязко и е завъртял предните гуми на автомобила си, като се е вдигнала пепел, тъй като пътя е бил в ремонт. Св. Д. твърди, че С. е потеглил по-рязко, тъй като е бил уплашен заради загубата на кучето си, което търсил. Същият твърди, че не е видял нищо друго освен потеглянето на автомобила на жалбоподателя, което е било по-рязко. Не е видял да е навлизал в насрещното платно за движение, да е подхлъзвал колата настрани.Св.Д. е видял отново жалбоподателя когато вече е бил спрян от полицейските служители. Прави впечатление, че показанията на този свидетел са по-близки до приетата от съда фактическа обстановка и другите приети от съда 2 доказателства. Налице е потвърждание за рязко потегляне на л.а с превъртане на гуми и вдигане на прах.

Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Жалбоподателят оспорва изцяло фактическата обстановка. Твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила по посоченият в АУАН начин, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от показанията на разпитаните актосъставител К. И. и свидетеля Т. И., частично от тези на св.К.

Д., както и от събраните писмени доказателства. Следва да се отбележи и обстоятелството, че самият жалбоподател заявява, че е изпълнявал действия по дрифт и друг път, но извън селото, по черен път. Жалбоподателят заявява в своите обяснения дадени в хода на съдебното следствие, че не е вписал в акта, че има възражения, тъй като е бързал! Св. Т. И. заявява в съдебно заседание, че жалбоподателят е признал за извършеното нарушение и е изразил съжаление. За изразеното съжаление и признаване на вина съобщава и актосъставителят.

Според съда са събрани достатъчно доказателства за това, че С. О. С. е извършил виновно опасно шофиране, което представлява не използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете и в селата застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци или играещи деца, които се установи, че са излезли на пътното платно, непосредствено след преминаването и спирането на автомобила от полицейските служители. В конкретния случай се събраха доказателства и за преминаване на група деца в близост до извършване на нарушението, които дори са реагирали с възмущение на действията на нарушителя. Ето защо, подобно поведение се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност и, за съжаление, осакатява и убива стотици хора всяка година и трябва да се преследва с цялата строгост на закона!

Съобразно касационно административно-наказателно дело № 390 по описа за 2019 г. на Административен съд – Плевен: „С нормата на чл. 104б т.

2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че А. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно. За да отмени наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието "дрифт", което няма своя легална дефиниция, приемайки, че деянието е несъставомерно, а поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори, например неопитност на водача. По делото, обаче, не са 3 представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на А. изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари.

Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност…За пълнота следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.“ Настоящата инстанция напълно се солидаризира с цитираното становище.

Според съда е неприложима в случая и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Както правилно посочва РАС-Плевен в решение по КАНД № 162 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 г.:“Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на П. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– като водач на лек автомобил БМВ 320 ЦИ на кръстовище, образувано от ул. "Св. Св. Кирил и Методий" и ул. "Д.

Константинов" с посока на движение към ул. "Сан Стефано", умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга. В случая е без значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно установено, че вследствие занасянето е имало 4 последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се отрича и от П., че той е подал "повече газ, за да се изнеса от кръстовището". Не е ясно кое е мотивирало касатора за това свое поведение-рязко подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след като самият той поддържа по време на провеждане на съдебното производство тезата, че по това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на хора и автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Още повече, че именно той твърди както във възражението си против съставения АУАН, така и в обясненията си пред съда, че поднасянето му се е дължало на "износени гуми и изпускане на съединител". Ако е липсвало въобще движение на други хора и автомобили и ако гумите на водача са били износени-това са факти в потвърждение на извода, че поведението на водача в случая е съставомерно на посочения текст, защото от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би било индикация да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е сторил. Тези обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача, която в случая според касационната инстанция не съставлява смекчаващо обстоятелство, което следва да се преценява с оглед приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, а да е индикация за управление на автомобила с още по-завишено от обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това основание - по – малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че при възникване на екстремна ситуация ще овладее автомобила още повече, когато същият е с износени гуми. Затова касационната инстанция приема на база събраните доказателства, че нито пътните условия, нито липсата на движение на хора и автомобили, нито техническото състояние на автомобила-износените гуми, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали с това си поведение П. е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, както твърди 5 във възраженията си против АУАН П., или други действия като например завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила. Именно конкретните обстоятелства-липсата на движение, износени гуми, младата възраст и липса на опит от една страна, и от друга-боравенето с уредите на автомобила (рязко подаване на газ, изпускане на съединителя) по начин, че да бъде постигнат конкретния резултат, описан в НП-занасяне на задните задвижващи колела на автомобила и преминаване от едната пътна лента в другата, налага извод у касационната инстанция, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи са развивани пред въззивната инстанция, а за умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат "майсторство" при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от едната в другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Тоест, умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието на достатъчно опит именно поради младата възраст на водача и на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота от примерите на "черната" статистика за жертви в резултат на ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност, от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. Именно по горните изложени 6 съображения деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" на административно нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал въззивният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. В този смисъл проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения, каквото е настоящото, да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на "просто извършване" следва да се отличават от обикновените, типични нарушения от същия вид. Настоящото констатирано нарушение не се отличава от останалите такива от вида си, напротив-то е типично за своя вид.