Определение № 2972 от 11.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. София, 11.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002100314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 306 от 20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 394/2022 г. на Хасковския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 223 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 864/2021 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против „Руси - 63“ ЕООД, гр. Хасково, иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка масивна ограда, стълбищна площадка и насип към строежа, попадащи в границите на законната сервитутна зона около кабелния колектор, собственост на жалбоподателя, и за разчистване на терена от всички следи от строителна дейност и материали в границите на тази зона, както и за осигуряване на безпрепятствен и неограничен достъп до това съоръжение, находящо се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково.

По делото е установено, че ищецът е собственик на енергийно съоръжение – подземен кабелен колектор, което съществува в баланса му от 1973 г. Ответникът притежава поземлен имот с идентификатор *** въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 16/2017 г., като част от енергийното съоръжение с дължина 29,40 м е разположено в неговия имот. За този имот е отреден УПИ XVIII с площ 648 кв. м, като на 16.04.2019 г. е одобрен инвестиционен проект за изграждане в него на сграда с предназначение „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг“ със застроена 1 площ от 388 кв. м. Проектът е съгласуван в част „ЕЕ“ и след разглеждането му на заседание на ЕСУТ – Хасково, проведено на 04.04.2019 г., на което е присъствал и представител на ищцовото дружество, е оценен и впоследствие одобрен от гл. архитект на Община – Хасково. Въз основа на одобрения проект е издадено разрешение № 136/10.05.2019 г. за строеж „Заведение за обществено хранене- закусвалня и кетъринг“ в УПИ XVIII кв. 8, СИЗ, гр. Хасково. В р. IV от обяснителната записка към проекта е посочено, че през западната част на имота преминава проходим кабелен колектор с кабели средно и ниско напрежение, като инвестиционното намерение не предвижда изместване на съоръжението, а се съобразява със сервитутната му зона, като вътрешната застроителна линия е на 510 см отстояние от уличната регулация и 150 см от колектора. На 07.01.2020 г. между КЕЦХасково и „Руси 63“ ЕООД е сключен договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с предмет на договора присъединяване на обект „Закусвалня и кегьринг“, като в него не са отбелязани възражения относно процесния кабелен колектор и сервитутната зона около него. С нотариална покана от 21.12.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че извършваните в процесния имот строителни дейности нарушават материални права и законни интереси на дружеството, тъй като засягат сервитутната зона около колектора, който се оказвал недостъпен за него при евентуална авария и не можел да бъде обслужван. С поканата същият е отправил искане в 14-дневен срок от получаването й да бъде разчистен теренът в границите на сервитутната зона и да бъде осигурен безпрепятствен и неограничен достъп до съоръжението. На 25.02.2021 г. е издаден екзекутив към одобрения проект на основание чл.

154, ал. 1 ЗУТ, с който за улесняване на достъпа и обслужването на кабелния колектор се предвиждат промени в одобрения инвестиционен проект - премахване на местата за паркиране на МПС върху кабелния колектор и премахване на стоманобетонни настилки, пресичащи кабелния колектор. С писмо изх. № 18261/22.04.2021 г., получено на 26.04.2021 г., ответното дружество е уведомено, че ищецът спира да изпълнява задълженията си по сключения договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. На 29.04.2021 г., около 15 часа, негови служители прекъснали електрозахранването на обект „Заведение за обществено хранене - закусвалня и кетъринг“ въз основа на заповед № 110/29.04.2021 г. на ръководителя на КЕЦ – Хасково, с което ищецът едностранно прекратил договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа, сключен на 07.01.2020 г.

От показанията на свидетелите Д.Г.Д. и Б.А.Т., /служители в „Електроразпределение Юг“ ЕАД/ е установено, че в една част от сервитутната зона на кабелния колектор в процесния имот попадала сградата, а в друга - ограда с площадка, която служи за подход към сградата.

Според свидетелите технологичното обслужване не позволявало повдигане на горните капаците отгоре, а чрез странично захващане, с т. нар. двустранно обслужване, нито съществувала възможност за едностранно обслужване от страната на тротоара. През м. април 2021 г. колекторът е бил засипан с пръст, което не било допустимо, както и било налично застрояването на ограда и стълбище. Свидетелят М. А. е посочил, че т. нар. подпорна стена е съществувала към момента на закупуване на имота от страна на ответното дружество, както и че след поканата от страна на ищеца е премахната част от бетона в 2 северната и южната част на имота от ответника.

В заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза на в. л. инж. Г. Р. и в. л. инж. М. Х. е посочено, че процесният колектор като енергиен обект представлява непроходим колектор, в който са положени кабели за средно напрежение от електроразпределителната мрежа, и обслужва дейност по разпределение на електрическата енергия. След полагане на кабелите са монтирани покривни капаци, подредени плътно един до друг с размери - дължина 1,80 м, ширина 0,90 м и дебелина 0,10 м. При аварийни ремонти покривните капаци се повдигат, преместват, а след ремонта се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Непроходимият колектор преминава през поземлени имоти, частна собственост, и е с обща дължина 366,20 м. Част от трасето с обща дължина 63,90 м няма възможност за достъп в случай на авария, поради това че са положени трайни асфалтови настилки или друго застрояване в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. Необходимата сервитутна зона около колектора е 2,5 м от едната страна и 1 м от другата страна - към сгради, съгласно т. 17 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно приложената схема на сервитутната зона на колектора в процесния имот дължината на колектора е 29,40 м, отстоянието на колектора от изток до новостроящата се сграда в имота е 1,95 м, а от запад е 1,65 м до подпорната стена. При огледа на имота вещите лица са установили, че в границите на сервитута попадат шахта, изградена в южната част на имота, стълбище, изградено на уличната регулационна граница, както и частта от подпорната стена, разположена на юг от стълбището. Северната част на сградата и на подпорната стена не попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в рамките на точността. Изградените на място сграда и подпорна стена отговарят на одобрения проект. В западната част на поземлен имот с идентификатор *** не е изградена стълбищна площадка, а има изградено стълбище с 4 стъпала, което не препятства достъпа до колектора с цел поддръжка и в случай на авария. Две от подпорните стени пресичат сервитутната зона перпендикулярно, като в южната подпорна стена между процесния имот и съседния поземлен имот с идентификатор *** има избит прозорец около 25 - 30 см над самите капаци на колектора, както и в северната чат на подпорната стена. Отворените „прозорци“ в двете подпорни стени са с цел улесняване на свободен достъп до колектора и за лесното му обслужване в зоната, в която го пресичат перпендикулярно. Подпорната стена е част от одобрения проект и екзекутива към него, като е разположена на кадастралната граница на имота. По предходния кадастрален план на гр.

Хасково на това място е имало масивна ограда, премахната заради строежа. Подпорната стена от запад на имота, която попада в сервитутната зона, не пречи за отваряне на капаците на колектора и за обслужването му и в случай на авария, тъй като подпорната стена не попада върху капаците на колектора, а се намира на 1,65 м разстояние от тях.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че подземният кабелен колектор е изграден през 70-те години на 20-ти век, когато не е съществувал съгласувателен режим за изграждането му и е налице сервитут в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот енергиен обект, изграден преди м. юли 1999 г., т. е. преди влизане в сила на Закона за 3 енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ). Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) за електроразпределителното дружество е възникнало сервитутно право, запазило действието си и при Закона за енергетиката, съобразно § 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ, поради което и собственикът на имота следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения и по отношение на застрояването, засаждане на трайни насаждения и редица други. В случая обаче по делото не е установено неоснователно въздействие върху сервитутното право на ищеца от страна на ответника, нарушаващо правото му в пълен обем, респ. това въздействие - действие или бездействие на ответника да създава за ищеца пречки за използването на имуществото си, по-големи от обикновените. Строежът в процесния недвижим имот е изпълнен в съответствие с одобрения архитектурен проект и даденото строително разрешение и не противоречи на установените строителни правила и норми. Извършването на аварийни ремонти може да бъде осъществено чрез покривните капаци на непроходимия кабелен колектор, в който са положени кабелите, а след ремонта да се поставят обратно с подходящо повдигателно съоръжение. Необходимата сервитутна зона около колектора, определена на 2,5 м от едната страна и 1 м от другата страна, е съобразена с т. 17 от приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Северната част на сградата и на подпорната стена не попадат в границите на сервитута, предвид това, че застъпването е в рамките на точността.

Изграденото стълбище не препятства достъпа до колектора с цел поддръжка и в случай на авария, вкл. за извършване на дейностите, описани в чл. 64, ал. 3, т. 1 ЗЕ. Изградената „масивна ограда“ в западната част на имота представлява подпорна стена, част от одобрения проект и екзекутива към него и е разположена на кадастралната граница на имота, като на това място е имало масивна ограда, която е била премахната заради строежа, с оглед на което искането за нейното премахване също е прието за неоснователно. В заключение съдът е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания; 2. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения; 3. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (в конкретния случай експертиза), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - недопускане на своевременно поискана СТЕ, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, надлежно приобщени по делото; 5. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 6. Може ли да се приеме за неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС действие, 4 което макар и в изпълнение на издадено по надлежния административен ред разрешение за строеж нарушава чужди права.