Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21850 от 28.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39866/2025
Вид
Решение № 21850
Подписан
28.11.2025
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21850 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110139866 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

С Решение № 4100/26.06.2025 г. по в.гр.д. № 2448/2024 г. на СГС е частично обезсилено Решение № 15812/02.10.2023 г. по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС – като делото е върнато на друг състав на СРС – за разглеждане на исковете само срещу ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г. – от етап изготвяне на проект за доклад.

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, доуточнена с молба с вх. № 62491/30.03.2022 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Таня Желязкова, срещу И. Г. Г., с ЕГН: ********** и И. Г. Г., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят РАЗДЕЛНО на ищеца в лично качество на потребители, следните суми:

И. Г. Г., с ЕГН: ********** – сумата от общо 154.04 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 128.28 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 24.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 1.10 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на 1 сумите – като сумите представляват 1/8 част от общите задължения за имота.

И. Г. Г., с ЕГН: ********** – сумата от общо 154.04 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 128.28 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 24.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 1.10 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на сумите – като сумите представляват 1/8 част от общите задължения за имота В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите са били начислени на ответниците и още едно лице /ответник по първото дело/ - Е.С.Д. – като тримата ответници са съсобственици на имота. Сумите обаче не били заплатени от никого от ответниците.

С исковата молба са представени: нотариален акт от 1993 г., удостоверение за наследници на И. Н.Д., договор за продажба на държавен недвижим имот от 1989 г., препис от акт за брак, списък за броя на живущи по апартаменти, договор между СЕС и ФДР, както и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, два броя общи фактури и извлечения към тях, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР, както и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г. по делото са постъпили писмени отговори с идентично съдържание.

Със същите исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност – доколкото се касаело за периодични плащания.

На следващо място се поддържа, че не ставало ясно как са начислени процесните суми – доколкото липсвало разграничение каква част от сумите били начислени през двата отоплителни сезона, съответно каква част при 2 изготвяне на изравнителните сметки – като това оказвало значение досежно възражението за давност. Поддържа се в тази връзка, че ищецът не бил издавал фактури за всеки месец от процесния период съответно такива не били връчени и на ответниците.

Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия в процесния имот през процесния период на претендираната стойност, както и правилното изчисляване на сумите, дължими за сградна инсталация.

На последно място се твърди, че ответниците не са ползватели на топлинна енергия в имота.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

В хода на производството по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС са извършени и приети съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.

С определение № 29482/10.07.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД, с ЕИК: 201399064.

В съдебно заседание, проведено на 28.10.2025 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответниците, адв. Тодор Коцев, не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително становище по делото.

Третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД, с ЕИК: 201399064 не изразява допълнително становище по делото.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД – публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.11.1989 г. се установява, че процесният имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София, *************** е придобит в собственост от лицата И. Н.Д. и Е.С.Д..

Последните са съпрузи, видно от извлечение от акт за женитба – като са сключили брак на 28.01.1956 г.

Видно от нотариален акт № 135, том І, дело 1450/1993 г. към 01.02.1993 г.

И. Н.Д. и Е.С.Д. все още са били съсобственици на имота като са учредили върху същия ипотека. Няма данни да е пристъпено към принудително изпълнение и имотът да им е бил отнет.

Съгласно удостоверение за наследници на И. Н.Д., с ЕГН: ********** същият е починал на 23.08.2009 г. като е оставил за свои наследници – съпруга Е.С.Д. и дъщеря Т.И.Д.. Последната обаче също е починала – на 24.08.2011 г.като е оставила двама сина ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г. / 3

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ от 23.09.2002 г. и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР подписът на И. Н.Д. фигурира под № 10 като не е оспорен по делото. ФДР, избрано за сградатаа е третото лице помагач дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД, което извършва услугата дялово разпределение от 2002 г.

Видно от извлечение от сметка на л. 21 от делото процесната сума за потребена топлинна енергия от общо 1026.21 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон 2017/2018 г., отразена в м. юли 2018 г. и възлизаща на 206.12 лева и две изравнителни сметки за отоплителен сезон 2018/2019 г., отразени в м. юли 2019 г. на стойност 773.58 лева и в м. август 2019 г. на стойност 45.51 лева.

По делото са приложени и две общи фактури, в които обаче не е вписан титуляр на партидата при ищцовотоо дружество.

От третото лице помагач по делото са представени два броя изравнителни сметки, както и протоколи за отчет. От същите е видно, че до имота е осигурен достъп за отчет и след двата отоплителни сезона – като са издадени и две изравнителни сметки до титуляр на партида И. Н.Д..

По делото е извършена СТЕ, съгласно която имотът е бил надлежно топлоснабден през целия процесен период като е с инсталация от открит тип при коефициент 0.15. Топломерът в абонатната станция е бил изправен като са приспадани технологичните разходи и същите са останали за сметка на ищеца.

Уредите в имота са били отчитани редовно и надлежно. В тази връзка и в процесния период абонатът дължи 1476.76 лева / при 10. 77 лева изравнение/ за ТЕ.

Изготвена е и съдебно счетоводна експертиза, съгласно която на абоната са начислени 1487.52 лева като текущо са били заплатени 461.31 лева, отишли за погасяване на задължения от първия отоплителен сезон. Така са останали дължими суми за топлинна енергия /ТЕ/ от общо 1035.01 лева. От същите извън давностния период са 628.28 лева. По давност са погасени 406.73 лева /тази задача, поставена по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС/.

Разликата по двете заключения е точно 10.76 /10.77 лева, което представлява изравнителната сметка.

Експертизите следва да бъдат кредитирани, доколкото са компетентно изготвени като за вещите лица липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това вещите лица са вписани в списъка на СГС като експерти със съответната специалност и са отговорили компетентно на поставените им въпроси.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице 4 облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В настоящия случай от представените по делото доказателства / копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.11.1989 г., акт за женитба, нотариален акт № 135, том І, дело 1450/1993 г. към 01.02.1993 г., удостоверение за наследници на И. Н.Д., с ЕГН: ********** и ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София от в-к. „Монитор“ / се установи, че ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г., както и тяхната баба Е.С.Д. / също ответник по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС/ са били в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в процесния период, доколкото са били съсобственици на процесния имот. В тази връзка и не бяха въведени от процесуалния представител на ответниците конкретни възражения за промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут и в частност такива, касаещи процесния период.