Решение № 4190 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100500697 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21636/28.11.2024 г., постановено по гр.д. № 26422/2024 г. на Софийски районен съд, 58 състав, съдът е отхвърлил предявените от Д. М. З., ЕГН **********, срещу Столичен инспекторат към Столична община, БУЛСТАТ 0006963271785, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за установяване на незаконност и отмяна на дисциплинарно наказаниe „уволнение”, наложено със Заповед № ССИ24-РД/15-477/25.04.2024 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор” в Районен инспекторат „Младост”, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 11 100 лева за оставане без работа в периода 25.04.2024 г. – 25.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Със същото решение съдът е осъдил Д. М. З., ЕГН **********, да заплати на Столичен инспекторат към Столична община, БУЛСТАТ 0006963271785, сумата от 100 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Д. М. З..

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно. Поддържа се, че e погрешен изводът на СРС, че трудовото правоотношение е прекратено при спазване на изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ.

Излагат се съображения, че СРС е допуснал нарушения при събиране на доказателствата. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът се е позовал на снети устни обяснения на ищцата на 24.04.2024 г., обективирани в Протокол № ССИ 24-ВК9-5098/24.04.2024 г. и видеозапис от 1

03.04.2024 г. Поддържа се, че на ищцата не е изпращана официална покана за даване на писмени или устни обяснения и същата не е уведомявана за това, че ще бъде уволнена. Поддържа се, че при дисциплинарно производство даването на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ е част от задължителната процедура за реализиране на отговорността.

Твърди се, че без изслушване наложеното наказание е незаконно, поради което то се отменя от съда, без да се разглежда спорът по същество. Твърди се, че СРС не е обосновал защо счита за достатъчно тежко провинение, което не е извършено от ищцата. Сочи се, че ищцата никога не е наказвана, а е изпълнявала задълженията си в продължение на 17 години. Поддържа се, че искането на обяснения цели да установи какво точно се е случило, за да се прецени дали има основание да се санкционира работникът, респ. колко тежко наказание да се наложи. Твърди се, че искането на обяснения е задължение на работодателя, но работникът няма задължение да ги даде.

Сочи се, че недаването на обяснения не може да се тълкува във вреда на работника.

Поддържа се, че от значение е срокът за обясненията, защото, ако той е много кратък, то ще бъде нарушено правото на защита на работника или служителя, който не би имал достатъчно време да подготви обясненията си. Заявява се, че в случая материалите за извършеното нарушение са постъпили на 23.04.2024 г. на имейла на Столичен инспекторат, а на 24.04.2024 г. изпълнителният директор е разгледал дисциплинарното нарушение на ищцата, без тя да бъде уведомена за подходящ срок за даване устно или писмено на обяснения. Твърди се, че в съдебната практика се приема, че разумният срок за даване на писмени обяснения е три дена. Твърди се, че в процесната уволнителна заповед е посочено, че ищцата е уронила доброто име на работодателя.

Твърди се, че тази заповед е немотивирана и само на това основание подлежи на отмяна. Твърди се, че в заповедта не се посочват количество и стойност на взетите продукти. Твърди се, че не става ясно по какъв начин ищцата е нарушила служебните си задължения. Твърди се, че на 03.04.2024 г. ищцата не е била на проверка в търговски обект на „Бакалия 2014” ООД, а е била в обедна почивка, когато с колежката й И.Д. са отишли да занесат подарък на управителката на магазина Л. Н.. Сочи се, че ищцата и колежката й не са били с униформено облекло или карти и не са съставили документи относно магазина. Поддържа се, че по време на изслушването на 24.04.2024 г. ищцата е била в почивен ден, но е повикана да се яви при директора. Поддържа се, че проведеното групово изслушване не може да се приравни на процедура по чл. 193 КТ. Сочи се, че в това групово събеседване са изисквани обяснения и от други колеги.

Поддържа се, че протоколът от събеседването е с неверни данни, а ищцата не е уведомявана, че е изслушвана във връзка с налагане на дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от Столичен инспекторат при Столична община, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че СРС не е допуснал нарушения при събирането на доказателствения материал. Сочи се, че ищецът трябва да уточни фактите, които опорочават уволнението. Твърди се, че в исковата молба няма наведено твърдение за нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като това основание за незаконност на уволнението се въвежда едва с въззивната жалба. Твърди се, че е проведено устно изслушване на ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание. Сочи се, че обстоятелството, че са искани обяснения не е било оспорено с исковата молба. Поддържа се, че за дисциплинарното производство не се изисква работодателят да бъде сезиран с нарочен акт. Поддържа се, че уволнителната заповед е подробно мотивирана. Излагат се съображения, че ищцата виновно е осъществила поведение, с което е злоупотребила с доверието и доброто име на работодателя. Сочи се, че заповедта съдържа данни за датата на нарушението, обстоятелствата, при които 2 то е извършено и в какво се изразява то. Твърди се, че преди задаване на въпроси ищцата е информирана, че се провежда изслушване. Поддържа се, че ако не се налага обстойна проверка, наказание може да се наложи и непосредствено след искането на обясненията и тяхното даване. Сочи се, че законът не е въвел формални изисквания във връзка с провеждането на изслушване. Твърди се, че обяснения са поискани от ищцата устно, а не писмено. Твърди се, че са представени доказателства за това, че ищцата е била на работа на 03.04.2024 г. Твърди се, че ищцата е осъществила дисциплинарно нарушение, като се е възползвала от служебното си положение и е действала по начин, с който е нарушила етичните норми. Поддържа се, че ищцата се е съгласила да спазва етичните правила на поведение, въведени с вътрешни правила на работодателя. Поддържа се, че самото нарушение и деецът са записани с видеокамера, като записът е бил предявен и изгледан в присъствието на ищцата. Поддържа се, че ищцата е осъществила нерегламентираните действия, за да не предприема действия спрямо търговско дружество за констатирани нарушения. Твърди се, че никое от заявените от ищцата обстоятелства не опорочава уволнението. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

В исковата молба на Д. З. се твърди, че със заповед от 25.04.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата със Столичен инспекторат поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди се, че за уволнението ответникът се е позовал на снетите устни обяснения на ищцата на 24.04.2024 г. и представен видеозапис от 03.04.2024 г. от търговски обект, стопанисван от „Бакалия 2014” ООД.

Твърди се, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на закона и същата следва да бъде отменена.

В съдебно заседание от 02.10.2024 г. процесуалният представител на ищцата е пояснил исковата молба, като е заявил, че не може служител да бъде уволнен само въз основа на електронно писмо. На ищцата е предоставена възможност в писмена молба да уточни пороците, които твърди, че са допуснати при уволнението.

С уточнителна молба от 08.10.2024 г. ищцата Д. З. твърди, че трябва да се спазва принципът за еднократност на наказанието, съгласно който за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи едно дисциплинарно наказание. Твърди се, че работодателят има задължение да изслуша работника, преди да наложи дисциплинарно наказание. Поддържа се, че в случая на ищцата не е дадена възможност да посочи или представи доказателства в своя защита. Поддържа се, че заповедта за уволнение трябва да е мотивирана, като се посочат нарушителят, нарушението, наказанието, законният текст, който е основание за налагане на наказанието. Поддържа се, че работодателят е следвало да оцени значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение, както и да вземе предвид размера 3 и вида на неизпълнението и вредоносните последици. Сочи се, че липсата на пропорционалност между нарушението и наказанието е основание за отмяна на наказанието.

По делото е представен Трудов договор № РД-15СИ-4629.01.2007 г., сключен между Д. М. З. и Столичен инспекторат, по силата на който на Д. М. З. е възложено да изпълнява длъжността „младши инспектор”.

Представено е допълнително споразумение от 11.04.2024 г., от което е видно, че към 2024 г. Д. М. З. е заемала длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор”, подписана от Д. М. З. на 17.03.2023 г. Според т. 5.5 от същата служителят трябва да осъществява контрол по спазването на изискванията, свързани с извършването на търговска дейност на територията на Столична община. Съгласно т.

5.15 от длъжностната характеристика служителят е длъжен при констатиране на административни нарушения да предприеме необходимите действия и в зависимост от тежестта на нарушението да състави констативен протокол, да даде предписания, да наложи санкция или да състави акт за установяване на административното нарушение.

По арг. от т. 5.22 от длъжностната характеристика служителят е длъжен при изпълнение на служебните си задължения да спазва етичните норми, въведени с вътрешните нормативни актове на Столична община и Столичен инспекторат, както и общочовешките етични норми на поведение.

Представена е декларация от 02.02.2011 г., с която Д. М. З. е заявила, че е запозната с вътрешните правила на Столична община.

Представена е декларация от 19.03.2022 г., с която Д. М. З. е заявила, че е запозната с правилата за поведение, утвърдени с Етичния кодекс за поведението на служителите в администрацията на Столична община.

По делото е представен правилник за вътрешния трудов ред в Столичен инспекторат към Столична община. Според чл. 6, т. 10 от същия служителите са длъжни да работят с гражданите и служебните лица учтиво и професионално, като спазват Етичния кодекс на общинските съветници и служители на Столична община.

По делото е представен Етичния кодекс за поведението на служителите в администрацията на Столична община, директорите на общински детски градини и директорите на общински центрове за подкрепа и личностно развитие на територията на Столична община, директорите на общински детски ясли, комплекси за детско хранене, директорите на заведения за социални услуги, директорите на общинските предприятия, директора на Столичен инспекторат и Столичен дом за радостни обреди, директорите на общинските културни институти към Столична община. В чл.