Решение № 1533 от 28.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20211110126344 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 430, ал.1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, от „(фирма)“ ЕАД срещу П. ЦВ. Н. за признаване за установено по отношение на П. ЦВ. Н., че за „(фирма)“ ЕАД съществува правото на парично вземане за сумата 13560,78 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 1743,05 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г., с наказателна /санкционираща/ лихва в размер на 67,01 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 132,89 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 14.01.2021 г., разноски при изискуем кредит в размер на 120 лв., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК по ч.гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че между ищеца и М.Ц.Т., като кредитополучател, е сключен на 30.05.2017 г. договор за кредит за текущо потребление при ОУ. Същият е обезпечен с поръчителството на ответника по силата на договор за поръчителство от 30.05.2017 г. Предмет на договора за кредит са заемни средства в размер на сумата 20 хил.лв. със срок за връщане 120 месеца, с падежна дата всяко 1-во число на съответния месец. Кредитът е усвоен. Банката е изпълнила точно своите задължения.

Уговорена е възнаградителна лихва, формирана от стойността на преференциален променлив лихвен процент, формирана от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,524 %. Към датата на сключване на договора, годишният лихвен процент е в размер на 6,85 %, формиран от стойността 6-месечен SOFIBOR – 0,326 и надбавка в размер на 6,524 %. Съгласно чл. 5 от договора, задължението се погасява чрез разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят. Кредитът е 1 трансформиран в предсрочно изискуем поради просрочие. Пояснява се, че на основание т.18.2 от договора кредитополучателят дължи наказателна лихва върху всяка просрочена вноска за главница за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., а ответникът в качеството на поръчител – за периода от 15.07.2020 г. до 16.12.2020 г. в размер на 67,01 лв. Уточнява, че претендираната сума в размер на 120 лв. се дължи на основание т.5 от Тарифата за таксите на „(фирма)“ АД във вр. т.17 от договора за кредит, като в същата са включени извършените от банката разходи във връзка с упражняване правото на обявяване на предсрочна изискуемост. Пояснява, че към момента на настъпване на предсрочната изискуемост 17.12.2020 г., са падежирали 16 погасителни вноски. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Твърди, че в качеството на поръчител не е подписвал Общите условия на Банката, поради което неприложими спрямо поръчителя. Поддържа, че клаузите по т.8, т.8.1 и т.9 от договора, и т.7.1 – в частта в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%“, т.7.2 и т.7.2.2-относно актуализиране стойностите на индекса два пъти годишно вместо ежемесечно, за неравноправни и нищожни, на осн. чл. 143, т.10, т. 12 и по арг. от чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Поддържа, че редовната лихва по кредита е неправилно изчислена поради несъобразяване с изменението на стойностите на индекса на 6-месечен Софибор. Счита, че банката е имала основание да увеличи размера на месечната анюитетна вноска, но и да я намали. Заявява, че не е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, евентуално това е сторено без да се даде подходящ срок за изпълнение.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От ч. гр. дело № 2428/2021 г. по описа на СРС се изяснява, че на 15.01.2021 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е разпоредено П. ЦВ. Н. да заплати солидарно с М.Ц.Т. сумата от 16496,91 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г., ведно със законна лихва от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 2734,33 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с наказателна лихва в размер на 105,12 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 16.12.2020 г., с законна лихва за забава в размер на 132,89 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 14.01.2021 г., разноски при изискуем кредит в размер на 120 лв., на основание извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2017 г. От предметното съдържание на същия се установява, че на 30.05.2017 г. между ищеца и М.Ц.Т. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, по силата на който банката е отпуснала такъв в размер на сумата 20000,00 лв. със срок на издължаване 120 месеца, като за падеж е определено 1-во число на месеца, при ГПР-8,08% и други условия, подробно описани в договора и Общите условия към него. Съгласно чл. 8 от договора, между страните по договора е уговорено, че кредитът се олихвява с лихвен процент от 6.85% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326%, който при отрицателна стойност се приема за стойност – 0, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,524%, при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж“, заявка за ползването на които кредитополучателят е подал изрично. При нарушаване на условията е предвидено, че кредитополучателят губи правото да се ползва от преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата, и фиксирана стандартна надбавка от 13,124 %.

Уговорено е, че лихвения процент ще се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR.

2

Препраща се към правилата и метода на промяна на лихвения процент при калкулиране на 6-месечния SOFIBOR, описан в Общите условия, съгласно които променливият лихвен процент се променя от кредитора 2 пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли, съобразно котировката на индекса, обявена 2 дни преди промяната на интернет страницата на БНБ.

Видно от ОУ, при липса на котировки повече от месец или при преставане на съществуване на индекса, лихвеният процент се формира от подобен публично достъпен индекс и надбавка, като общият лихвен процент не се променя към момента на замяната. С приемането на ОУ, кредитополучателят се е задължил да заплаща и наказателна лихва при забава на плащане на месечна погасителна вноска, в който случай частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта. При погасяване на вноската до седмия ден след падежа, надбавката за забава не се прилага. Със същия увеличен лихвен процент се олихвява и непогасеният остатък от кредита при настъпване на автоматична предсрочна изискуемост вследствие на забава над 90 дни. Освен уговорените лихви, клиентът заплаща и такси и комисионни, съгласно действащата към датата на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „(фирма)“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиентите. В чл.

19.1 т.1 и 5 от ОУ е уредено и правото на кредитора да направи кредитът предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на вземанията за главницата и/или лихва, както и при всяко друго неизпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от договора или от ОУ. С подписването на договора на кредитополучателя е бил предоставен и погасителен план. От съдържанието на същия се установява, че на потребителя са били посочени както падежната дата, така и лихвения процент, остатъка от главницата след извършване на плащане, вноски по размера на главницата, дължимата лихва, дължимата такса, общо месечните вноски и общо лихвите по кредита.

За обезпечаване изпълнението на задължения по процесния договор за кредит между страните по спора е сключен договор за поръчителство от 30.05.2017 г.

На 01.09.2020 г. кредитополучателят е изпаднал в забава за погасяване на задълженията си, произтичащи от процесния договор за кредит, което се потвърждава и от изводите на вещото лице по ССчЕ.

Предвид изпадането на кредитополучателя Мирослава Трифонова в забава за заплащане на месечните погасителни вноски, ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с покана – уведомление, връчена на длъжника от ЧСИ рег.

№844 на КЧСИ, на 18.10.2020 г.

От съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че кредитополучателят е усвоил заемните средства по разплащателна сметка №00001485055 в деня на сключване на договора за заем. Кредитът е бил редовно погасяван в периода 01.06.2017 г. до 01.08.2019г., като на 01.09.2019 г. е извършено частично плащане, след което извършването на редовни погасителни вноски е преустановено. Към 17.12.2020 г. размерът на падежиралите в периода 01.09.2019 г. – 01.12.2020 г. и непогасени 16 броя месечни погасителни вноски възлиза на общо 4357,83 лв.

За периода 15.07.2020 г. - 15.01.2020 г. непогасените суми са общо 15623,73лв., от които 13560,78лв.-непогасена част от главницата за периода, 1743,05лв.-непогасена част от възнаградителната лихва за периода, 67,01лв. – непогасена част от наказателната лихва, 132,89 лв. – законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода 17.12.2020 г. 14.01.2020 г., както и 120 лв. - такса при изискуем кредит. Установява се, че задълженията по кредита са погасени с плащане на сумата в общ размер на 6179,36 лв., от които 3503,09лв. – за погасяване на главница, 2666,03 лв. за погасяване на възнаградителна лихва и 10,24 лв. за погасяване на наказателна лихва. Видно от експертното заключение, към 30.05.2017г. стойността на 6-месечен SOFIBOR по ежедневна котировка на „(фирма)“ ЕАД курс продава 0,340. За периода 01.05.2017 – 29.07.2017г. котировките са в рамките предимно 3 на 0,340, за периода 01.04.2018 – 29.06.2018г. са от 0,15 до -0,05, след което няма котировки на индекса доколкото изчисляването и публикуването на индекса е преустановено, на основание Решение на УС на БНБ от 16.03.2017г. Приложимият лихвен процент се изменял, както следва: 6,850% за периода 30.05.2017 г. – 01.07.2017 г., 6,792 % за периода 15.07.2017 г. – 01.01.2018 г., 6,687 % за периода 15.01.2018 г. – 01.01.2019 г., 6,647 % за периода 15.01.2019 г. – 10.07.2019г., 6.637% за периода 15.07.2019 г. – 01.10.2019 г., 13,237 % за периода 01.11.2019 г. – 01.01.2020 г., 13,217 % за периода 15.01.2020 г. – 01.06.2020 г., 13,197 % за периода 15.07.2020 г. – 01.12.2020 г. и 10% за остатъка, изискуем след 17.12.2020г. Вещото лице пояснява, че считано от 01.07.2018 г. се прилагат стойности на референтни лихвени проценти, с които се формира договорения лихвен процент, поради което и не е възможно да се направи сравнение между реално платените и дължимите суми според стойността на индекса SOFIBOR, доколкото същият изобщо не се котира. Не се установява друго едностранно изменение на лихвения процент.

В настоящото производство съдът се произнася според правното твърдение на ищеца /кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.