Определение № 14500 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14500 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500433 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от вр. чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу разпореждане № 143948 от 08.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 114/2024 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя от 28.12.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л.Х.И. за задължения по договор за предоставяне на гаранция № 4321280 от 23.11.2021 г. сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Л.Х.И., във връзка с договор за паричен заем от 23.11.2021 г. сключен между Л.Х.И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и прави искане същото да бъде отменено и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми. Поддържа, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, а дадените от заповедния съд указания са били незаконосъобразни. Счита, че заповедният съд е излязъл извън рамките на своята законова компетентност в заповедното производство като указва на заявителя да представя доказателства в производството по издаване на заповед за изпълнение. Излага доводи , че заповедното производство е строго формално, като в ГПК са посочени изчерпателно изискванията, на които трябва да отговаря заявлението по чл. 410 ГПК. Счита, че доколкото клаузите за главница и законна лихва за забава не произтичат от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение за същите. Оспорва извода на заповедния съд, че договорът за паричен заем и този за „ предоставяне на поръчителство“ - заедно постигат забранена с повелителна норма цел – увеличават годишния процент на разходите по договора за заем над императивни максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което са нищожни поради заобикаляне на закона. Изтъква, че договорът за поръчителство бил валидно сключен във връзка с договора за потребителски кредит и последният не съдържал неравноправни и/или нищожни клаузи, които да водят до неговата недействителност.

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 114/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ПК срещу Л.Х.И. за следните суми: сумата от 702,37 лв., 1 представляваща главница по Договор за паричен заем № 4321280, сумата от 68,01 лв. договорна лихва, за периода от датата на първа вноска 10 декември 2021 г. до 24 юни 2022 г.

- датата на последната вноска, сумата от 133,34 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 25 юни 2022 г. до 19 декември 2023 г. – дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В заявлението е посочено, че претендираното парично вземане произтича от договор за представяне на гаранция във връзка със заплатено от страна на дружеството-гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изискуемо задължение на Л.Х.И. по Договор за паричен заем № 4321280. Вземането по договора било прехвърлено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД.

В графата „Обстоятелства, от които произтича вземането” е посочено, че между Л.Х.И. и "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № 4321280.

Посочено е също, че между Л.Х.И. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция с № 4321280, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4321280. Поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, това задължение било изпълнено от дружеството-гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът е трябвало да възстанови сумата, платена от дружеството-гарант, но не е изпълнил задълженията си. Посочено е, че с рамков договор за цесия от 05.12.2022 г. вземането на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на гаранция, било прехвърлено в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Към заявлението е представен договор за паричен заем № 4321280 от 23.11.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника Л.Х.И., ведно с погасителен план, за предоставяне на кредит в размер на 800 лв. и срок на погасяване 30 седмици дни съгласно погасителен план, при посочен годишен лихвен процент 35 % и ГПР 40,42%., като общата дължима от кредитополучателя по договора сума, включваща главница и договорни лихви, възлиза на сумата 888,90 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Представен е и договор за предоставяне на гаранция от 23.11.2021 г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжника Л.Х.И., с който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител потребителя, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали по силата на договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал.1 от този договор потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 416,10 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 27,74 лв.

С разпореждане от 21.06.2024 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение като е указал на заявителя да представи заверен препис от документа, който доказва, че „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило задълженията на Л.Х.И. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заверен препис от договора за цесия, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и заявителя, както и приложенията към него, от които да се доказва твърдяната цесия на вземания срещу длъжницата Л.Х.И.. В мотивите си, съдът е посочил, че 2 липсата на приложени към заявлението документи по чл. 410, ал. 3 ГПК възпрепятства възможността на заповедния съд да проведе пълноценна служебна проверка и следва да се приравни на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С молба от 03.07.2024 г. заявителят е изложил доводи, че дадените указания се отнасят до въпроси, които не са предмет на заповедното производство. Посочил е, че заповедното производство е строго формално и подаденото заявление съдържа необходимите реквизити съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, поради което дадените указания противоречат на процесуалните правила.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло заявлението с мотив, че с непредставянето на документите, които е указал с разпореждане от 21.06.2024 г. заявителят цели да предотврати пълноценната служебна проверка на заповедния съд за незаконосъобразни, неравноправни или/и безнравствени уговорки в облигационното отношение с длъжника-потребител, което е достатъчно основание заповедният съд да отхвърли изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За пълнота е посочил още, че сключването на договора за предоставяне на гаранция е предвидено като необходимо условие за предоставянето на потребителския кредит. По този начин на практика кредитодателят цели да създаде едно само привидно персонално обезпечение чрез свое дъщерно дружество, а по същество да оскъпи необезпечения кредит с допълнителни разходи, които да не бъдат отчетени при изчисляването на годишния процент на разходите т.е. с няколко правни сделки, всяка от които сама по себе си формално законосъобразна, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е целяло да постигне една забранена от закона цел, а именно да постигне годишен процент на разходите, надхвърлящ нормативноустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК и различен от формално посочения в договора за паричен заем, поради което договорът за кредит е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 и 2 от ГПК, т.е. редовността на заявлението включва конкретно изложение на на обстоятелствата, на които се основава претендираното вземане. Това означава, че заявителят трябва да посочи в заявлението фактите от значение за възникване, съществуване и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата, на които вземането се основава, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да направи информиран избор дали да се противопростави на претендираното вземане или да не го оспорва. Ако заявлението не отговаря на тези изисквания и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, същото подлежи на отхвърляне – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В заповедното производство съдът служебно проверява дали искането противоречи на закона и добрите нрави съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК, както и дали искането се основава на неравноправни каузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Съдът е указал на заявителя да представи документи съгл. чл.410, ал.3 ГПК, а именно приложения към договора, с оглед качеството на потребител на длъжника. Указани са процесуалните последици от неизпълнението на тези указания в дадения от съда срок.

Въпреки това, указанията не са изпълнени. Настоящият състав намира, че правилно заповедния съд е отхвърлил заявлението съгл. чл.411, ал.2, т.1, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.

Предвид горепосочената нередовност на заявлението, същото подлежи на отхвърляне, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 143948/08.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 114/2024 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л.Х.И. за задължения по договор за предоставяне на гаранция №4321280 от 23.11.2021 г. сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Л.Х.И., във връзка с договор за паричен заем от 23.11.2021 г. сключен между Л.Х.И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4