Решение № 260207 от 30.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 30.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1994 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от М.Г.Г. против З. „Л.И.“ АД осъдителен иск за сумата 150 000лв. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до изплащането.

Ищцата пострадала от ПТП на 17.02.2016г., причинено от Й. Б.Й., водач на т.а. Ивеко с ДК № *******и тегленото от него ремарке Башантрейлърс Д 2Ц с ДК № *******, с действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. От произшествието получила счупване на таза в областта на лява и дясна седалищна кости и на дясната срамна кост с отваряне на семфизата, счупване на лявата бедрена кост, счупване на големия и малкия пищял на левия крак и травматичен шок. За неимуществените вреди от тези увреждания й било присъдено с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 8861/2016г. на СГС, I-22 състав, парично обезщетение. В исковата молба твърди, че вследствие на извършените операции във връзка с травматичните увреждания на 07.12.2018г. получила белодробна фиброза, по повод на която провела лечение, а на 12.10.2020г. претърпяла операция по екстракция на остеосинтезния метал, поставен при предходната операция на лявата бедрена кост. Твърди от заболяването и новата оперативна интервенция да е претърпяла неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието, обезщетяването на които при условията на ексцес претендира от ответника.

Ответникът оспорва иска по съображения, че заявените с исковата молба неимуществени вреди произтичат от обстоятелства, които са съществували към предходно развилото си исково производство, отчетени са от съда и обхванати от присъденото с постановеното решение обезщетение. Навежда на прекомерност на претенцията, както и възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да не е провела правилно лечение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор настъпило на

17.02.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.София между т.а. Ивеко с ДК № *******и тегленото от него ремарке Башантрейлърс Д 2Ц с ДК № *******, управляван от Й. Б.Й., и управлявания от ищцата л.а. Фолксваген Пасат с ДК № *******.

Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача Й. Й.ов, който с решение от 11.05.20217г. по НАХД № 21605/2016г. по описа на СРС, НО, 21 състав, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Отговорността му е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена и действаща към деня на събитието, страна по която е ответникът З. „Л.И.“ АД.

Не се спори също, че при произшествието ищцата получила тежки травматични увреждания, поради които претърпяла вреди.

Предявила на 18.07.2016г. иск срещу застрахователя с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди от 200 000лв. с образувано гр.д.№ 8861/2016г. по описа на СГС, І-22 състав. В исковата молба посочила, че вредите произтичат и са свързани с получените от ПТП увреждания: травматичен шок; мозъчно сътресение със загуба на съзнание; мозъчна контузия; хидроцефалия в мозъка; хоризонтален нистагъм; фрактури на пубисни кости; фрактури на исхадични кости; фрактура на ляво бедро; полифрагментно счупване на лява подбедрица; единични тромби в пулмоналната циркулация на долен лоб на ляв бял дроб и множество охлузвания и ескорация на ляв долен крайник.

С решение от 29.01.2018г. по гр.д.№ 8861/2016г. на СГС искът е уважен до сумата 80 000лв. В рамките на това производство е било установено, че като последица от произшествието получила политравма със счупване на таза в областта на лявата и дясната седалищни кости; счупване на дясната седалищна кост и на дясната срамна кост с отваряне на симфизата; счупване на лява бедрена кост; счупване на големия и малкия пищял на левия крак; травматичен шок с нестабилна хемодинамика; метаболитна ацидоза и понижена кислородна сатурация; клинични прояви на тромби в белодробната циркулация.

Претърпяла е няколко операции: на 18.02.2016г. открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на таза; на 19.02.2016г., вследствие рязко влошаване на здравословното състояние поради наличие на тромби в белодробната циркулация, е поставена „вена кава филтър“; на 22.02.2016г. открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на лява бедрена кост с поставяне на пирон със заключващи винтове; на 29.02.2016г. открито наместване с вътрешна фиксация на костите на лявата подбедрица-голям и малък пищял с поставяне на пирон с два застопоряващи винта на левия крайник; на 22.03.2016г. операция по отстраняване на част от остеосинтезните материали на тазови кости; на 09.06.2016г. операция по екстракция на остеосинтезен материал и костна пластика на тибията /голям пищял/, а на 27.01.2017г. оперативно отстраняване на друга част от остеосинтезен материал на тибията. Останали са пирон и винтове в бедрото и пирон в подбедрицата.

При определяне на обезщетението съдът съобразил счупванията на таза, срамната кост, лявата бедрена кост и счупванията на малкия и големия пищял; травматичен шок, изразяващ се в нестабилна хемодинамика, метаболитна ацидоза с понижена кислородна сатурация; претърпените няколко операции по поставяне на метални елементи за фиксация и премахването на част от тях, тромбоза и поставяне на „вена кава филтър“ на кръвоносните съдове /инвазивна кардиология/; бавното възстановяване; трайното увреждане на единия крак, останал с 4 см. по-дълъг, довело до накуцваща походка и проблеми в колянната става и кръста, както и психични проблеми, изразяващи се в развита остра стресова реакция с психогенно помрачено съзнание, преминала в протрахирана тревожно-депресивна реакция със страхови елементи, нарушения в съня и паметта.

С решение № 1791/11.07.2018г. по в.гр.д.№ 1643/2018г. размерът на обезщетението е увеличен на сумата 150 000лв. За да постанови този резултат въззивният съд взел предвид установеното при първоинстанционното разглеждане на делото, както и настъпило в хода на въззивното производство ново обстоятелство по извършена на ищцата на 23.04.2018г. поредна операция на лявата подбедрица. Тя се е наложила поради констатацията, че фрактурата е зараснала с образуване на лъжлива става в областта на големия пищял, която е била оперативно отстранена и направена костна пластика на голям и малък пищял с костен присадък по съседство.

Решението на САС не е обжалвано и влязло в сила на 18.09.2018г.

По делото е представена епикриза на Клиника по кардиология, УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.София /стр.17/ за постъпване на ищцата на 07.06.2016г. с поставена диагноза „Тромбоза на ДПВ, състояние след политравма. Състояние след преживян БТЕ и имплантация на кава филтър /м.03.2016г./. Хипотиреоидизъм“. В същата е посочено, че в края на м.02.2016г. е преживяла травма на таз, ляво бедро и подбедрица с проведено оперативно лечение. По време на реанимационното наблюдение са установени данни за белодробен тромбембозилъм, наложило имплатнация на вена кава филтър, като хоспитализацията е за контролна ангиография. Направените изследвания са показали проходима илиака в дясно и ДПВ без тромбоза на кава филтъра с изписване в общо добро състояние и предписан прием на медикаменти. Тази епикриза е била представена в предходно развилото се исково производство и данните от нея взети предвид и обсъдени при постановяване на решението.

Като доказателство е приета епикриза на Клиника по кардиология при същата болница /стр.20/ за хоспитализация на ищцата на 07.12.2018г. с диагноза „Лекостепенна белодробна артериална хипертония. Състояние след БТЕ и имплантация на вена кава филтър през 2016г. Диастолна ЛК дисфункция. Хипотиреоидизъм“. След проведена ДСК и пулмоангиография е установена лекостепенна белодробна хипертония при повишено ПКК /вероятно дистолна дисфункция/. При пулмоангиографията се визуализират няколко много пероферни стенози и оклузии на ниво субсегментни клончета на АП. Изписана е на 08.12.2018г. с предписан прием на медикаменти.

На 11.12.2018г. е издадено

Решение на ТЕЛК № 0972 от 166, съгласно което е преосвидетелствана с 80 % трайно намалена работоспособност поради „белодробна фиброза след БТЕ. Състояние след счупване на таза, дисхиза на симфизата. Релативно скъсяване на десния долен крайник с 3см., състояние след оперативно лечение на счупване на ляво бедро и подбедрица, зараснали“. В него е посочено, че през 2016г. преболедувала БТЕ с проведено системно лечение с антикоагуланти, но оттогава има задух при умерени усилия, както и болки в лявата подбедрица със затруднена походка.

Представена е и епикриза на

Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Света Анна“ АД гр.София за извършена на ищцата операция на 12.10.2020г. по отстраняване на остеосинтезен материал от бедрена кост. Изписана е на

16.10.2020г. след преминал нормално следоперативен период, добро общо състояние и предписан прием на медикаменти с контролни прегледи.

По делото е прието заключение на вещи лица по СМЕ, според което като последица от получените травматични увреждания здравословното състояние на ищцата се е влошило. Вещите лица д-р К.Д. и д-р Д.Б. сочат, че травматичният шок от причинената травма е довел до БТЕ /белодробен тромбоемболизъм/, на базата на което се е развила белодробна фиброза и дихателна недостатъчност /ДН/. Тези заболявания са настъпили впоследствие усложнения, намиращи се в причинна връзка с произшествието. Обясняват, че белодробния тромбоемболизъм /БТЕ/ и дълбоката венозна тромбоза /ДВТ/ са проява на един и същ болестен процес-венозен тромбоемболизъм /ВТЕ/, като БТЕ е сериозна клинична проява на ВТЕ и една от най-честите причини за сърдечни заболявания и смъртност. Освен наследствена етиология, рисков фактор са получени травми и хирургични операции, в тази част ортопедични и операции на малък таз. При всички продължителни операции и особено костни такива, почти по правило настъпва дълбока венозна тромбоза с БТЕ, при която част от запушените с тромби съдове се изключват от перфузията и настъпва дихателна недостатъчност и обременяване на дясното сърце. При дългогодишен ход на заболяването се развива деснокамерна хипертрофия-хронично белодробно сърце и развитие на хронична дясна сърдечна недостатъчност. Клиничните белези и симптоми са задух-първо при физически усилия, а след това и в покой, умора, замайване, хиперсаливация, отхрачване на кръв, хрипове, гръдна болка , тахипния на 10/мин., тахикардия над 100/мин., физикални данни и клинични данни за деснокамерна дисфункция. Лечението може да бъде медикаментозно или извършване на хирургична емболектомия. При опасност поради наличие на единични малки тромби в пулмоналната циркулация се налага имплантация на вена кава филтър, както е в случая при ищцата. Дихателната недостатъчност /ДН/ е невъзможност за осигуряване на хомеостазата на кислорода и/или въглеродния двуокис поради нарушен газообмен в белите дробове. Белодробната фиброза след БТЕ води до клинично изразен задух, нарушена перфузия и дихателна недостатъчност.

Симптомите при ищцата са налице-задух, верифициране с извършените изследвания, което води до ремоделиране на белодробната тъкан, риск от респираторни инфекции и риск от емболия с хипоксия и дихателна недостатъчност. Вещото лице Б. сочи, че заболяването може да прогресира като се развие хронично белодробно сърце, което с времето декомпенсира до дясна сърдечна недостатъчност. Дава заключение, че не е лечимо, тъй като настъпилите структурни промени в белия дроб-редукцията на съдовото русло и наличната пулмонална артериална хипертония /ПАХ/ са необратими, но е възможно да се забави развитието на дясната сърдечна недостатъчност по посочените в заключението начини.

При така установеното от фактическа страна, спорният по делото въпрос е дали състоянието на ищцата се е влошило в сравнение със състоянието, при което е било присъдено обезщетението, съответно дали е претърпяла нови вреди в хипотезата на ексцес по чл.51, ал.3 ЗЗД.