Определение № 40 от 06.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20251100206938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Х. Б. от САК, процесуален представител на обвиняемия К. Т. К., срещу постановление от 11.08.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 365/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16181/2022 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

В депозираната жалба се излагат съображения на несъгласие с постановлението, с което е прекратено наказателното, в частта му относно основанието за това, като се твърди, че в тази част същото е неправилно, незаконосъобразно и неправилно. Посочва се, че при подробното анА.зиране на събраните по делото доказателства, прокурорът не само е стигнал до извод, че от материА.те по делото не се установява въобще съществуване на организирана престъпна група, но също така от изложените мотиви става ясно още и че според държавния обвинител въобще действията на обвиняемите не представляват престъпление, поради което се моли за изменение на атакуваното постановление в тази му част. Счита, че е нА.це обратната хипотеза и при анА.за на вторичната престъпна дейност, касаеща извършване на престъпление по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Жалбоподателят счита, че по отношение на това престъпление, наблюдаващия прокурор, след като е изложил мотиви, в които е анА.зирал подробно нормативната уредба и е стигнал до извода, че деянието не съставлява престъпление, е посочил в същото време, в съставения от него акт, че с оглед на събраната по делото 1 доказателствена съвкупност не са нА.це действия, които могат да се тълкуват като действия по извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК.

Според защитника, независимо от всичко изложено прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, без да е ясно на коя от двете хипотези се позовава за това. Жалбоподателят счита, че в случая от материА.те по делото се установява не само, че няма доказателства за извършено престъпление, но и се установява, че не е извършено деяние от обвиняемите и извършеното не съставлява престъпление, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено и на това основание.

По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който да се измени основанието на което е прекратено наказателното производство и същото да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК или както цифрово е записано в обжалваното постановление.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният прокурорски акт и материА.те по прокурорската преписка, намери от фактическа страна за установено следното:

Досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 1891/2020 г. по описа на СпециА.зираната прокуратура /закрита/ е образувано на 20.01.2021 г. за това, че в периода от началото на 2017 г. до настоящия момент на територията на Република България и в чужбина е участвало в организирана престъпна група – престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

След закриване на СпециА.зираната прокуратура, материА.те по досъдебното производство са приети от СГП с постановление от 17.08.2022 г. и същото е продължило като досъдебно производство № 365/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16181/2022 г. по описа на СГП.

С постановления от 28.04.2022 г., в процесуалното качество на обвиняеми са привлечени К. Т. К., М. В. А. и А. М. А. за това, че в периода от неустановена дата през месец май 2018 г. до 28.04.2022 г. на територията на Република България, гр. София и чужбина /ФРГ, Великобритания, Франция, Конфедерация Швейцария, Дубай/ участвА. в ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - с участници А. М. А., К. Т. К. и М. В. А., като групата била създадена с користна цел – получаване на парични средства от предоставяне на платени сексуални услуги и с цел да вършат съгласувано в страната - Република България, ФРГ, Великобритания, Франция, Конфедерация Швейцария, Дубай 2 престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /набиране и транспортиране на отделни лица от мъжки пол/, с цел да бъдат използвани за развратни действия – да предлагат платени сексуални услуги, независимо от съгласието им, като деянията да се извършват чрез обещаване на облаги – даване на част от парите от предоставените сексуални услуги на набраните и транспортирани лица от мъжки пол, а именно престъпления по чл. 159а НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани и са дА. обяснения обвиняемите лица, както и множество свидетели сред които са Л.К., Л.Л., К.

К., П.К., М.З., Б.Б., М.К., Х.Г., приобщени са към доказателствената съвкупност писмени документи, веществени доказателства, проведени са процесуално следствени действия по претърсвания, изземвания, обиски и изземвания, както и са назначени и изготвени компютърно технически експертизи.

С Постановление от 11.08.2025 г., прокурор при Софийска градска прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 365/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16181/2022 г. по описа на СГП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, водено срещу обвиняемите К. Т. К., М. В. А. и А. М. А. за престъпление по чл.

321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. За да стигне до този извод, прокурорът е анА.зирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при което е стигнал до заключението, че по делото, независимо от големия обем материА., не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер от всеки един от обвиняемите лица.

Независимо от това, прокурорът след като е направил детайлен анА.з на събраната в хода на воденото разследване обилна доказателствена съвкупност, както и на относимата правна теория и практика е заключил още и че, в случая не са нА.це събрани достатъчно доказателства за съществуването на организирана престъпна група, която да е създадена с цел извършване на престъпления по чл. 159а НК, както на територията на Република България, така и на територията на други страни - ФРГ, Великобритания, Франция, Конфедерация Швейцария, Дубай, както и доказателства за участието на обвиняемите в нея.

3

Прокурорът, изследвайки събраната по делото доказателствена съвкупност с оглед възможността, че действията на обвиняемите лица могат да бъдат субсумирани под състав на престъпление по НК, е заключил, че в случая категорично не са нА.це и доказателства сочещи на осъществяване на предвидената в нормата на чл. 159а, ал. 1 НК специална цел, както и не се установяват такива действия, от които може да бъде изведен извода за приблизителното място и съдържание на сговора, както и осъществяването на конкретни действия по сговаряне от обвиняемите лица, съобразно нормата на чл. 321, ал. 6 НК. На последно място, прокурорът, съставил обжалвания акт е счел, че в конкретния случай не са нА.це и данни за извършено от обвиняемите престъпление по чл. 255 НК, защото придобитите от лицата средства не са доходи от трудови правоотношения, стопанска дейност осъществявана от ЕТ, доходи от наем, прехвърляне на права, интелектуална собственост и лихви, които да представляват данъчна основа по смисъла на ЗДДФЛ. Прокурорът е заключил, че от събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност категорично се извежда извод, че евентуално обвинение пред съда би се оказало недоказано с необходимата степен на категоричност.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира, от правна страна, следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадА.я или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

В конкретния случай жалбата на адвокат Х.в Б., процесуален представител на обвиняемия К. Т. К., инициирала съдебния контрол на съставения от прокурор при СГП прокурорски акт, с който е прекратено наказателното производство по воденото срещу обвиняемите лица досъдебно производство, е процесуално допустима, т.к. изхожда от активно легитимирана да обжалва постановлението страна и е депозирана в рамките на предвидения за това законов преклузивен 7-дневен срок, визиран в разпоредбите на чл. 243, ал. 4 НПК.

От страна на обвиняемите М. В. А. и А. М. А. и техните процесуални 4 представители не е депозирана, в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, жалба срещу постановление от 11.08.2025 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 365/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16181/2022 г. по описа на СГП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.

Разгледана по същество жалбата на адвокат Х.в Б., процесуален представител на обвиняемия К. Т. К. е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК, съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. С оглед правомощията, които съдът има, предвид установеното в разпоредбата на чл. 243, ал. 6 НПК, с определението си може да потвърди постановлението на прокурора; да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства и да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Доколкото в случая, съдът е сезиран единствено с молба от страна на процесуален представител на обвиняемия К. Т. К. и при липса на отправено искане, от страна на обвиняемите М. В. А. и А. М. А. за извършване на ревизия на постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство, то и съдът в своето произнасяне е ограничен до възможността да потвърди или измени прокурорския акт, при забраната за влошаване на процесуалното положение на същите, във връзка с твърденията в така депозираната жалба.

Настоящият съд, запознавайки се с материА.те, събрани в хода на досъдебното производство и постановлението от 11.08.2025 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено воденото срещу обвиняемите К. Т.

К., М. В. А. и А. М. А. наказателно производство, счита, че макар прокурора да е установил правилно и обосновано фактическата обстановка по делото, въз основа на относимите към предмета на доказване доказателства, както и при правилно изведени от него фактически изводи, е допуснал словесно противоречие във волята си по отношение на направените правни такива, с което е създал неяснота относно крайния изход на делото.

Съдът констатира, че от събраната по делото доказателствена 5 съвкупност се установява, че между обвиняемите К. Т. К., М. В. А. и А. М. А. е нА.це дългогодишно познанство. Повод за тяхното запознанство била осъществяваната от всеки един от тях дейност по предоставяне на сексуални услуги на мъже. Обвиняемите К. Т. К. и М. В. А. имА. профили в социалните мрежи, както и в различни сайтове за запознанства, чрез които самостоятелно осъществявА. контакт със свои клиенти, на които предоставяли сексуални услуги. На профила си публикувА. артистични снимки, които били изготвяни с цел да бъдат използвани в сайтове за запознанства и за предоставяне на сексуални услуги в страната и извън нея. Подготовката за фото-сесийте обвиняемите правели сами или с помощта на обвиняемия А. М. А., който бил фотограф. Всеки един от обвиняемите К. Т. К. и М. В. А., както и разпитаните по делото, като свидетели, лица сами решили и взели решение да заминат извън страната, с цел всеки един от тях самостоятелно и независимо от другите да предлага сексуални услуги срещу заплащане. В резултат на това свое решение същите наемА. апартаменти в посещаваните от тях държави, където всяко едно от лицата имало собствена стая; всяко едно от лицата между които и обвиняемите К. Т. К. и М. В. А. сами се уговаряли с клиентите си за посещенията и за вида на извършваните сексуални услуги; всяко едно от лицата само решавало дА. и каква сексуална услуга да предостави на своя клиент; всяко едно от лицата получавало паричната сума лично от клиента на сексуалната услуга и цялата сума оставала за него; лицата не се намирА. във финансова или друга зависимост, докато се намирА. извън страната; личните им документи винаги се намирА. в тях; лицата сами покривА. всичките си разходи по време на престоя извън страната, както и не предоставяли парични суми на определено лице. Обвиняемият А. М. А., който имал интимен контакт с обвиняемия М. В. А. придружавал последния и се грижел за домакинството в наетите под наем жилища, но не предоставял сексуални услуги срещу заплащане и не получавал парични суми от лицата предоставящи сексуалните услуги.