Решение № 894 от 19.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100902217 по описа за 2021 година

Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 27428/16.11.2021 г., подадена от „Ф.Е..“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, представлявано от синдика – А.К., срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно съединяване са осъдителни искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплашене на сумата от общо 89 757,02 лв., представляваща сбор от незаплатена продажна цена за доставени количества електрическа енергия за периода от 01.07,2017 г. до 01.12.2017 г. въз основа на сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № F E 3001934/16.03.2015 г., изменен с допълнително споразумение 18.03.2016 г. и допълнително споразумение от 22.04.2016 г., и издадени за осъществените доставки шест фактури, както следва: фактура № 1000090568/31.07.2017 г. (на стойност от 32 880,98 лв. и неизплатен остатък по нея 4 400,50 лв.), фактура № 1000095258/31.08.2017 г. (на стойност 22 201,38 лв.), фактура № 1000099781/30.09.2017 г. (на стойност 25 640,21 лв.), фактура № 1000105250/31.10.2017 г. (на стойност от 19 473,07 лв.), фактура № 1000120901/30.11.2017 г. (на стойност от 17 461,94 лв.) и фактура № 1000127230/31.12.2017 г. (на стойност от 579,92 лв.), ведно със законната лихва върху вземането, считано от 16.11.2021 г. – датата на предявяване на исковата молба – до окончателното му погасяване, и

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 24 811,50 лв., представляваща обезщетение за забава в срочното изпълнение на главния дълг за периода от 01.11.2017 г. до 15.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът с решение от 14.09.2018 г. постановено от Софийски градски съд е бил обявен в несъстоятелност, като за синдик е назначен – А.К.. Сочи, че между него и ответното дружество е бил сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE 1

3001934/16.03.2015 г., като според чл. 1, ал. 1 от същия в качеството му на продавач „Ф.Е..“ ООД е поел задължение към „А.Т.“ ЕООД да му продава активна нетна ел. енергия, а така също на основание чл. 1, ал. 2 да извършва услугите „Отговорност за балансиране“ и „Прогнозиране на потреблението“. Съответно в качеството му на купувач по този договор „А.Т.“ ЕООД се е обвързало да заплаща на продавача възнаграждение в размер на 84,15 лв. на МВтч за доставените и отчетени количества ел. енергия. Допълва се, че с подписаните на 18.03.2016 г. и 22.04.2016 г. споразумение 1 и 2 страните са внесли промени в учреденото помежду им продажбено правоотношение, като са предвидили, че цената, която купувача ще заплаща на продавача за един МВтч ще възлиза на сумата от 87,50 лв., както и, че купувачът следва да заплаща на продавача дължимите суми по издадените фактури в срок до 60 дни, считано от датата на която е била изпратена от търговеца на клиента. Във връзка с надлежно осъществени от „Ф.Е..“ ООД в полза на „А.Т.“ ЕООД доставки на количества ел. енергия от продавача се поддържа да са били издадени шест броя фактури, както следва : фактура № 1000090568/31.07.2017 г. /на стойност от 32 880,98 лв. и незаплатен остатък по нея 4400,50 лв./ отнасяща се за доставки през м.юли 2017 г., фактура № 1000095258/31.08.2017 г. /на стойност от 22 201,38 лв./ отнасяща се за доставки през м. август 2017 г., фактура № 1000099781/30.09.2017 г. /на стойност от 25 640,21 лв./ отнасяща се за доставки през м. септември 2017 г., фактура № 10000105250/31.10.2017 г. /на стойност от 19 473,07 лв./ отнасяща се за доставки през м. октомври 2017 г., фактура № 1000120901/30.11.2017 г. /на стойност от 17 461,94 лв./ отнасяща се за доставки през м. ноември 2017 г., както и фактура № 1000127230/31.12.2017 г. /на стойност от 579,92 лв./ отнасяща се за доставки през м.декември 2017 г. Страните били договорили, че плащането на фактурираните суми трябвало да се осъществи в срок не по-дълъг от 60 дни, считано от момента на изпращане на фактурата от търговеца на клиента. Изложени са твърдения за началния и краен момент на възприетия срок за плащане по всяка издадена фактура, като се поддържа, че тези срокове не били спазени от ответното дружество, и съответно към момента на депозиране на ИМ плащане в полза на ищеца относно така фактурираните суми за цена на доставени количества ел. енергия не било предприето от страна на клиента – „А.Т.“ ЕООД. Позовавайки се на тези закъснения ищецът заявява, че е станал кредитор и на вземания за обезщетения за забава, чиито размери следва да се формират при приложение правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД /законната лихва начислена върху забавеното главно вземане за съответния период на допуснато просрочване/. От ищеца се прави уточнението, че течащите давностни срокове по отношение на заявените за присъждане от него вземания трябва да се възприемат за спрени в периода от 29.10.2020 г. /когато пред АС при БТТП от негова страна срещу ответника е било инициирано производство за присъждане на същите вземания/ до момента на прекратяване на арбитражното производство образувано пред АС при БТТП. Пояснява се, че съгласно договор за цесия 01.12.2017 г. „Ф.Е..“ ООД се е разпоредило прехвърляйки свои вземания към „А.Т.“ ЕООД в т.ч. и тези произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE 3001934/16.03.2015 г. и споразумения към него, за които са издадени описаните погоре в изложението шест броя фактури. Този договор обаче бил атакуван от синдика на „Ф.Е..“ ООД по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и с решение от 04.03.2021 г. на СГС, ТО, VI18 бил обявен за относително недействителен спрямо кредиторите на длъжника-ищец „Ф.Е..“ ООД, като към момента на депозиране на ИМ това решение не било добило стабилитет. Настоява се за присъждане на сторените в производството разноски от ищеца, в т.ч. за заплатен адвокатски хонорар.

На 06.12.2021 г. по делото е постъпил писмен отговор по чл. 367 ГПК от ответното дружество – „А.Т.“ ЕООД, чрез пълномощникът му – адвокат Д.. В него е посочено, че 2

ИМ е нередовна, съответно предявените посредством нея искове са неоснователни.

Поддържа се, че още през 2017 г. с договор за цесия „Ф.Е..“ ООД е прехвърлило на „Н.Е.С.“ ЕООД вземанията си към „А.Т.“ ЕООД произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE 3001934/16.03.2015 г. и споразумения към него, за които са издадени описаните в ИМ шест броя фактури. На 11.12.2017 г. било спазено и изискването за писмено уведомяване по реда на чл. 99, ал.

3 ЗЗД, като „Ф.Е..“ ООД съобщил на „А.Т.“ ЕООД, че е прехвърлил вземанията си към него в полза на трето лице. Следователно „Ф.Е..“ ООД е изгубило качеството си на кредитор спрямо ответника относно заявените за присъждане парични вземания, което обуславя неоснователност на предявените за разглеждане осъдителни искове за заплащане на цена на ел. енергия и обезщетение за забава в плащането на тази цена. В допълнение е изтъкнато и това, че между новия кредитор придобил вземанията „Н.Е.С.“ ЕООД и длъжника - „А.Т.“ ЕООД на 17.04.2018 г. било сключено споразумение за разсрочване плащането на дълга, като в него били уредени ред, начин и условия за плащане задълженията по цитираните в ИМ фактури. Впоследствие съобразявайки се с настъпилата субективна промяна на кредитора на вземанията по тези фактури „А.Т.“ ЕООД било изпълнило надлежно чрез плащане на сумата от 89 147,10 лв. в периода от 11.05.2018 г. до 20.06.2019 г. в полза на „Н.Е.С.“ ЕООД паричните си задължения за цена на доставена ел. енергия фактурирана в цитираните в ИМ фактури. Тоест налице е валидно осъществено от длъжника „А.Т.“ ЕООД погашение на задълженията му произтичащи от основанието поддържано от ищеца, предвид което на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД не следва да бъде държано отговорно за заплащане на същите суми към „Ф.Е..“ ООД. Извън това от ответника се прави позоваване, че в паралелно течащ процес по т.д. 1828/2018 г. на СГС, ТО, VI-18 с-в „Ф.Е..“ ООД вече е заявило претенции за присъждане на същите суми към „Н.Е.С.“ ЕООД и осъдителните му искове са уважени. Това означава, че при ново присъждане на тези суми по искове насочени към „А.Т.“ ЕООД ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на ответника, който вече веднъж е платил на „Н.Е.С.“ ЕООД.

На последно място ответното дружество противопоставя в условията на евентуалност възражение, че вземанията за заплащане на цена на ел. енергия, които ищецът търси от него са погасени по давност, защото с огледът видът им е приложима давността уредена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Аргумент за обратното не можел да бъде изведен от доводите на ищеца за спиране на давността по реда на чл. 115, буква „ж“ ЗЗД.

Настоява се за присъждане на реализираните от ответника разноски за защитата му по делото, в т.ч. и адвокатски хонорар.

След надлежно връчен препис от отговора на ИМ на дружеството-ищец същото в срок на 08.02.2022 г. е депозирало допълнителна искова молба по делото. „Ф.Е..“ ООД продължава да твърди, че има качеството на активно легитимирана страна по материалното правоотношение създадено през 2017 г. с „А.Т.“ ЕООД и че последното се явява негов неизправен длъжник за вземанията упоменати в ИМ, като дължи плащането им. Отбелязва се, че договорът за цесия противопоставян от ответника е обявен за недействителен по надлежния ред спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността сформирана при ищеца. Освен това неоснователно било възражението на ответника, че успешно е погасило чрез плащане задълженията си по цитираните в ИМ фактури с оглед изпълнение по спогодба за разсрочено плащане на дълг от 17.05.2018 г., за което съглашение се сочи, че е съставено изключително за целите на настоящия процес и е с недостоверна дата. С недостоверна дата се поддържа да е и договора за цесия от 01.12.2017 г. Успоредно с това, считано от 19.12.2017 г. под формата на предварителна обезпечителна мярка спрямо „Ф.Е..“ ООД е допуснато назначаването на временен синдик, като това обстоятелство е вписано в ТР по партидата на дружеството и следва да се счита за известно на „А.Т.“ ЕООД и „Н.Е.С.“ 3

ЕООД. На основание чл. 635, ал. 1 ТЗ без съгласието на синдика „Ф.Е..“ ООД не е могло да извършва разпоредителни сделки в т.ч. и прехвърляния на вземания без да получи разрешението на синдика. При това положение, както сключването на спогодбата, така и евентуално извършените плащания от ответника в полза на „Н.Е.С.“ ЕООД са били недобросъвестни. На последно място ищецът определя за неоснователно въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените за присъждане парични вземания.

В срока по чл. 373 ГПК от ответника – „А.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника му адвокат – Д. е депозиран допълнителен отговор, като с него изцяло се поддържат възраженията направени с първоначалния отговор. Ищецът не разполагал с активна легитимация на кредитор по посочените за присъждане вземания, защото същите били прехвърлени от него на трето лице – „Н.Е.С.“ ЕООД далеч преди да ги предяви в настоящия процес и освен това те били успешно погасени от ответника още през 2019 г. на лице недвусмислено манифестиращо се като носител на вземанията по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Добавя се аргумент, че „А.Т.“ ЕООД не е страна обвързана от решението постановено по т.д. 1828/2018 г. на СГС, ТО, VI-18 с-в в т.ч. и от обстоятелството, че договор за цесия от 01.12.2017 г. е обявен за недействителен. На самостоятелно основание ответното дружество противопоставя и друго изключващо правата на ищеца възражение, а именно, че в пределите на процеса на осребряване течащ спрямо масата на несъстоятелността сформирана при „Ф.Е..“ ООД назначеният синдик на дружеството след надлежно дадени разрешения и проведена процедура по продажба е прехвърлил вземанията на дружеството спрямо „А.Т.“ ЕООД в полза на нов кредитор – „М.П.“ ЕООД. По отношение доводите за опороченото действие по сключване на спогодбата за разсрочено плащане датираща от 17.04.2018 г. ответникът посочва, че даване на съгласие от назначения временен синдик на „Ф.Е..“ ООД изобщо не е било необходимо, защото „Ф.Е..“ ООД няма качеството на страна по това съглашение. Страни по същото са „Н.Е.С.“ ЕООД и „А.Т.“ ЕООД. При условията на евентуалност ответникът продължава да поддържа и въведеното от негова страна възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията предмет на предявените за разглеждане осъдителни искове.