Решение № 114 от 27.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000089 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Н. В. Н. сумата 150 000 лева – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина му В. Н. В. в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 18.11.2020 година, около 20.10 часа, преди село Български извор – В. Н. В. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № СВ 58 **** по главен път гр.

Варна – гр. С. ПП14, когато лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 16 ****, застрахован в ответното дружество, управляван от А. А. К., навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в лекия автомобил „Опел Вектра“, ведно със законните лихви от 31.05.2021 година на основание чл. 497, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането до окончателното изплащане, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение претенцията за сумата над 150 000 лева до размер на 300 000 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот 1 и здраве“ АД е осъдено да заплати на Н. В. Н. сумата 262.50 лева – разноски съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 6 000 лева върху уважената част от иска по сметка на Окръжен съд Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. К. Н. сумата 4 530 лева – адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение Н. В. Н. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 271.55 лева – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Със същото решение Н. В. Н. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 360 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Н. – пълномощник на Н. В. Н., против Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които е отхвърлен иска, присъдено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.

Изтъква се, че при отсъждане на обезщетението за неимуществени вреди е нарушен принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите – обезщетението е занижено; не са съобразени икономическата конюнктура и нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди; не са взети предвид силната емоционална връзка между Н. В. Н. и неговия син; острата стресова реакция, преживяна от жалбоподателя при научаването за кончината на В. Н. В..

Направено е искане да се отмени Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 150 000 лева до 300 000 лева и да се постанови друго такова, с което в полза на Н. В. Н. да се присъдят още 150 000 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2021 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

С писмена молба пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД прави искане да се уважи подадената от дружеството въззивна жалба.

2

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. П. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частта за обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лева до присъдените 150 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди първостепенният съд се е произнесъл извън предмета на иска, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 12 от ГПК; чл. 236, ал. 2 от ГПК, рефлектирало в решаващите правни изводи за приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, довело до постановяване на необоснован съдебен акт. В исковата молба не са изложени обстоятелства за предизвикани в резултат на тежката загуба посттравматично стресово разстройство и вредна употреба на алкохол, каквито съставът на Окръжен съд Ловеч е взел предвид при отсъждане на обезщетението. Излагат се подробни съображения за несъобразяване на принципа на справедливост при определяне на обезщетението и неговото завишаване; неотчитане на реалното материално и социално положение на починалия и на ищеца, конкретните икономически условия към момента на инцидента, общественото разбиране за справедливия размер на обезщетението, действително претърпените вреди, съдебната практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лева, и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска за разликата до 150 000 лева; при уважаване на въззивната жалба да се измени решението в частта за разноските, в полза на дружеството-застраховател да се присъдят направените пред втората инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат С. Н. – пълномощник на Н. В. Н., в който излага аргументи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на Н. В. Н. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 39/2021 година по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен иск от адвокат С. Н. – пълномощник на Н. В. Н., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 година около 20.10 часа настъпило пътнотранспортно произшествие на главен път гр. Варна – гр. С. ПП I-4, преди 3 село Български извор, между лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № СВ 58 ****, управляван от В. Н. В. – син на ищеца, и лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 16 ****, управляван от А.

А. К.. Инцидентът е предизвикан от водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 16 ****, който навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № СВ 58 ****. В резултат на пътнотранспортното произшествие загива на място В. Н. В.. С внезапната смърт на сина си Н. В. Н. загубил най-свидната, милата и единствена рожба, която имал. В разцвета на живота си го напуснал неговият любим и незаменим син, който му бил радост и опора в живота. Любовта на ищеца към неговия син е безгранична и той никога не ще успее да преодолее мъката от загубата. Тъгата на ищеца по сина му ще остане до края на неговия земен път. Любовта, грижите и вниманието, с които го обгрижвал, му липсват и ще му липсват завинаги. В. Н. В. ще бъде вечно в мислите на своя баща. Животът на ищеца никога няма да бъде същия, ще бъде мъчително съществуване.

Личностните взаимоотношения между Н. В. Н. и неговия син се характеризирали със запазена морална връзка; имало близост между тях; взаимоотношенията им били между родител и дете, емоционални и запазени; не е имало отчужденост помежду им. Внезапната смърт на сина му довела до дълбока тъга и непреодолима мъка. Загиналият В. Н. В. бил само на 22 години към момента на инцидента, в изключително активна възраст. На ищеца е трудно да заглуши спомена за изгубеното дете и да продължи да живее. За Н. В. Н. той бил и си остава неговото малко момче. Ищецът търпял, търпи към момента и ще търпи в бъдеще изключително интензивни неимуществени вреди. За лек автомобил „БМВ“, с рег. № ЕВ 16 **** към момента на пътнотранспортното произшествие е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Н.

В. Н. сумата 300 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му, ведно със законната лихва от 18.11.2020 година до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат В. П. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който оспорва иска; изтъква доводи за нередовност на исковата молба; не спори наличието на валидно застрахователно правоотношение с дружеството-ответник към 18.11.2020 година; сочи, че водачът на лек автомобил „БМВ“ не е нарушил императивни разпоредби на Закона за движението по пътищата; смята, че претендираното обезщетение е необосновано завишено; сочи, че са недоказани са твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди; изтъква, че двамата са живели в различни домакинства; навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – В. Н. В. не е ползвал обезопасителен колан като водач на моторно превозно средство, нарушил е разпоредби на Закона за движението по пътищата; В. Н. В. е имал заболявания преди инцидента, допринесли за настъпване на неговата смърт.

Депозирана е Молба с вх. № 3487/17.09.2021 година от адвокат С. Н. – 4 процесуален представител на Н. В. Н., с която прави искания за събиране на доказателства, взема отношение по направените от пълномощника на дружеството-ответник доказателствени искания.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от пълномощника на дружеството-ответник, с който заявява, че поддържа всички оспорвания и възражения, обективирани в отговора на исковата молба; взема становище по направени от процесуалния представител на ищеца доказателствени искания.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на застрахователя поддържа отговора на исковата молба. С писмена молба оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 3/9.01.2023 година по т. д. № 39/2021 година на Окръжен съд Ловеч е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от Н. В. Н. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.