Определение № 311 от 15.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Шумен, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500133 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 4082/18.02.2026 г. от Д. П. Й., действащ чрез пълномощника си адв. Х.Р. при САК, против определение № 357/02.02.2026 г. по гр.д.№ 3415/2025 г. на ШРС, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определението за неправилно, а исковата молба допустима и редовна. Сочи, че според практиката на СЕС в решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, разпоредите на чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябвало да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява на потребителя, след изтичането на срока за подаване на възражение, да се позове на неравноправността на тази клауза в това производство или в последващо производство по установителен иск. Според практика и на български съдилища, основавайки се на извода на СЕС било прието, че влезлите в сила заповеди за изпълнение не препятстват правото на страната потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи. Неправилно съдът прел, че за да обоснове защитата си ищецът не се позовал на неравноправни клаузи, а на нищожност на договора по чл.26 ЗЗД. Самият първоинстанционен съд посочил, че влезлите в сила заповеди за изпълнение не препятстват правото на страната потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащите се в тях клаузи.

Нещо повече, дори с подадената искова молба съдът да е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на договора единствено на основание чл.26 ЗЗД, то той бил длъжен служебно да извърши проверка за неравноправни клаузи – арг. от чл.7, ал.3 ГПК, а не да връща исковата молба с мотив, че не е релевирано основание за нищожност, свързано с 1 неравноправни клаузи. С постановеното определение съдът ограничавал възможността на ищеца за ефективна проверка за евентуално неравноправен характер на договора за кредит.

Извода на РС противоречал, както на практиката на СЕС, така и на практиката на ВКС /опр.

№ 2122/26.07.2024 г. по ч.т.д.№ 356/2024 г., опр. № 1199/09.05.2024 г. по ч.т.д.№ 1304/2023 . на ІІ т.о.на ВКС/. Според нея в случай, че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клаузи, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни. Заповедта за изпълнение нямала сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното моли определението да бъде отменено и делото върнато на районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от „Кредисимо“ ЕАД, в който вземат становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба и за основателна, поради следното:

Гр.д.№ 3415/2025 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба, предявена от Д. П.

Й., против „Кредисимо“ ЕАД, с която се иска, на основание чл.26 ЗЗД да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит сключен между страните, поради противоречие на същия с императивни норми на ЗЗД и ЗПК, включително позовавайки се и на неравноправни клаузи. Ако за първоинстанционния съд е съществувала неяснота дали ищецът се позовава на неравноправни клаузи, то е следвало, включително и с оглед нормата на чл. 7, ал.1 от ГПК, да посочи срок на ищеца, в който той да изпълни дадените указания и конкретизира исканията си.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който счита същата за недопустима, а по същество неоснователна.

С определение № 357/02.02.2026 г. по гр.д. № 3415/2025 г., ШРС е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на ищеца. С оглед направеното от ответника възражение за недопустимост на иска и след извършена служебна проверка първоинстанционния съд е приел, че по ч.гр.д.№839/2025 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ответника срещу ищеца, за посочените в заповедта суми /включващи главница, договорна лихва и 2 наказателна лихва/, като вземането се основавало на договор за кредит №2880573/05.12.2023 г. В заповедта било отразено, че вземането произтича от неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за кредит №2880573 сключен на 05.12.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД /заемодантел/, от една страна и Д. П. Й. /кредитополучател/длъжник/, от друга страна.

Заповедта била надлежно връчена лично на ищеца, на 12.06.2025 г., като в законоустановения срок не било подадено възражение. Предвид това и на основание чл.416, ал.1 от ГПК е заключил, че заповедта е влязла в законна сила и на 18.07.2025 г. е издаден изпълнителен лист. След влизане в сила на заповедта, вземанията по нея придобивали качеството на безспорни, т.е. ненуждаещи се от съдебно установяване в исков процес по чл.422 от ГПК, нито последващ съдебен процес. Извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът нямал право на друг иск за защита. С оглед практиката на СЕС излага, че нямало изрична правна норма, която да задължава съда при издаване на заповедта да излага допълнително мотиви, че вземането не се основава на неравноправна клауза. Противното би обезсмислило същността и принципите на заповедното производство.

Настоящият съдебен първоинстанционния съд. състав на въззивния съд не споделя изводите на

По въпроса е формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 1199/09.05.2024 г. по ч.т.д. № 1304/2023 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и др. Прието е, че в практиката на СЕС, по решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение по дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023 г. по дело С231/23, се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи силата на пресъдено нещо да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не възпрепятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции и с оглед на това е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради силата на пресъдено нещо и на преклузивните срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика в случай, че със съдебното решение, с което се допуска принудително изпълнение, не съдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. Въз основа на така формираната практика е прието, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по слаба страна, е неприложимо правилото за изчерпването на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор.

3

В същия смисъл и в ново доразвитие на горната практика е и решението от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, с което СЕС е постановил следното: 1) чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поради преклузия не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, служебно или по искане на потребителя да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато такава проверка вече е била извършена от съда във фазата на заповедното производство, стига въпросният съд да е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, да е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни, и да е посочил, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт ще се преклудира възможността на потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на въпросните клаузи; и 2) чл. 7, § 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, сезиран с изпълнението на заповед за плащане, да предприеме служебно действия по събиране на доказателства, за да установи необходимите фактически и правни обстоятелства с цел да провери за евентуална неравноправност на клаузите, съдържащи се в договор за кредит, сключен между продавач или доставчик, и потребител, когато проверката, извършена от компетентния съд във фазата на заповедното производство, не отговаря на изискванията на принципа на ефективност, що се отнася до тази директива.

В случая в процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК по никакъв начин не е обективирано извършването на такава служебна проверка- съдът не е упоменал в акта си клаузите, предмет на тази проверка, не е изложил, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са нищожни или неравноправни.

С оглед гореизложеното, атакуваното определение на РС – Шумен следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 357/02.02.2026 г. постановено по гр.д. № 3415/2025 г. по описа на ШРС, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС- Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5