Решение № 337 от 17.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Велико Търново, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500159 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1475/04.12.2023г., постановено по гр.д. № 2082/2023г. по описа на РС – Велико Търново е отхвърлен иска на И. П. К. против Р. П. К. и Д. С.

Й. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 146/21.6.2023г. на К.Р. – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, като привиден - прикриващ продажба, както и за разкриване прикритата сделка, както и обусловения иск на същото лице срещу същите ответници с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост на Р. П. К. върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, м. „Козлуджа“, целият с площ от 1 448.00 кв.м., при условията, описани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147/21.6.2023 г. на К.Р. – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата И. П. К. чрез пълномощник адв. И. Ц. АК Плевен.

Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради липса на мотиви, необсъждане на възраженията на ответника, противоречието му със събраните доказателства и материалния закон, тъй като съдът неправилно е приел, че не е налице нищожност на процесният договор за дарение, поради 1 привидност. Счита, че съдът е пренебрегнал разликата между данъчната оценка и заплатената сума по договора за покупко-продажба, което според жалбоподателя е доказателства за това, че е заплатена стойността и на идеалните части, предмет на дарението, както и възраженията за свързаността на сделките -незабавно едно след друга, без вписване на първата преди изповядване на втората, с едни и същи книжа ; не е доказано дарственото намерение. Заема становище, че симулацията се предполага до доказване на противното, което не е сторено. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.

Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответниците чрез пълномощник адв. В. К. ВТАК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.

Постановеното решение счита за правилно и обосновано, както и съдът след обстойна оценка на доказателствата е достигнал до изводи относно установените факти и правилно е приложил закона. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Ищцата основава претенциите си на твърденията, че заедно с ответника Р. К.

– неин брат и неучастващия в процеса А. М.-неин вуйчо, са съсобственици на процесните имот в м. „Козлуджа“, с площ от 1448 кв.м., с предназначение: земеделска земя, като тя и ответника К. са собственици на по 1/4 ид.ч., а А. М.

– на останалата половина от имота, но в края на м. юни 2023 г. ищцата разбрала, че другите съсобственици са се разпоредили със своите части от имота чрез сделки в полза на Д. Й.. Излага, че отв. К. сторил това с два поредни нотариални акта – първо дарение, след него покупко-продажба, които едновременно са подписани при нотариуса и едновременно са вписани в Служба по вписванията, ползвани са едни и същи книжа за удостоверяване на собствеността и имота, което правело очевидно сключването на дарението с цел лишаване на ищцата от възможността да реализира правата си по чл. 33, ал. 2 от ЗС и без наличието на каквото и да било реално дарствено намерение, като с дарението била прикрита покупко-продажба.

Ответниците оспорват исковете с възражението, че дарение, предхождащо покупко-продажба на друга част от същия имот не заобикаля закона, тъй като чрез него не се постига забранен или непозволен от закона резултат. Считат, че дарствената сделка помежду им е валидна и настояват тя да отговаря на постигнатото между тях съгласие.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от 2 посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка не е подборно изложена от първоинстанционния съд, макар да се извлича от мотивите, а и пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства, което налага да се обсъдят събраните доказателства, като се преценят релевантните за спора факти и обстоятелства.

Не се спори между страните по делото, а и от приложените доказателства се установява, че ищцата И. П. К. и ответникът Р. К. са наследници на своята майка Гълъбинка Т.а К., починала на 30.03.2012г. и като такива са съсобственици, заедно с брата на своята майка и техен вуйчо – св. А. М., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, м. „Козлуджа“, целият с площ от 1 448.00 кв.м.., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: шеста, номер по предходен план: 4205388, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, при права по 1/4 ид.ч. за първите двама и 1/2 ид.ч. за св. М..

На 21.06.2023 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, т. I, peг. № 1509, н.д. № 127/2023г. на К.Р. – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, вписан в СВ Велико Търново с вх. peг. № 3027 от 21.06.2023 г., отв. К. дарява на въззивната страна и ответник Д. Й. 1/8 идеална част от процесния имот или половината от притежаваните от него части от имота. На същата дата, по силата на Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 147, т. I, peг. № 1511, н.д. № 128 от 21.06.2023 г. на К.Р. – помощник-нотариус по заместване при нотариус Денчо Денчев, вписан в СВ Велико Търново с вх. peг. № 3028 от 21.06.2023 г., отв. К. продава на въззивника и ответник Д. Й. и останалите си 1/8 идеални части от имота за сумата от петстотин лева. По силата на двете сделки въззивникът Д.

Й. е придобил правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от процесния имот.

Като приложения и по двете сделки са представени едни и същи удостоверения за наследници, за собственост върху имота, скица, за данъчна оценка.

По делото са изслушани по реда на чл. 176 от ГПК двамата ответници, които са потвърдили, че волята им при сключване на договора за дарение е било именно безвъзмездно придобиване на дарената част от имота от отв. Й., но тези им изявления не съставляват доказателство по делото, доколкото не са признание на неизгодни за тях факти. От показанията на разпитания пред ВТРС св. С.Д. се установява, че той е приятел с отв. Й. и работодател на отв.

3

К. /работещ в хотел на свидетеля в .../. В показанията си същият заявява, че е възприел лично, че между двамата ответници има познанство, провеждали са разговори на работното място на отв. К., което отв. Й. посещавал като клиент.

Никой от двамата ответници не е разкривал пред свидетеля уговорки между тях за дарение на имот.

От показанията на разпитания пред въззивния съд св. М. /третия съсобственик на имота/, се установява, че той се запознал с отв. Й. покрай друго лице и в хода на разговора, касаещ продажба на друг имот, станало ясно, че Й. се познава с отв. К. и били в приятелски отношения /по думи на Й. пред М./.

От представения нотариален акт №320 от 26.07.2016г. е видно, че отв. Й. е закупил имот в същата местност - № *** – съседен на процесния според скицата на стр. 42 от делото на ВТРС, в който е нанесена и сграда.

Според свидетелските показания - св. М., той самият е заявил пред лицето Г.П., че има желание да продава свой собствен имот в същата местност и така се запознал с отв. Й., продал му имота си, а след като отв. К. дарил и продал своите части от процесния имот на Й., св. М. сторил същото. По отношение намеренията на св. М. да продава са налице данни същите да са достигнали до ищцата, видно от приложената кореспонденция във „Вайбър“ между нея и отв. К.. Ищцата е възлагала на брат си да проверява дали има сделки от страна на вуйчо й, на което й е отговорено отрицателно /на 15-16.06.2023г./.

Следващото съобщение в същия чат е от деня на сделката – 23.06.23г. в 13:56ч., когото ищцата пише на брат си, че е разбрала, че той е продал. Датата и часа на последното съобщение в чата отговарят на обясненията на отв. Й., че се обадил след процесните сделки на ищцата и именно от този разговор тя е разбрала за тях.

От показанията на св. М., колега на ищцата, се установи, че тя е разговаряла в средата на м. май 2023 г. с мъж, който предлагал ад изкупи неин имот за сумата от 10 000 лв., но тя отказала изобщо да продава и заявила, че иска да купи дяловете и на другите от този имот. После споделила на свидетеля, че става въпрос за земя около гр. Велико Търново и има настоятелен купувач, а после разбрал, че дяловете на другите са продадени и купувачят им иска да купи и нейния дял. Бил свидетел и на разговор с чичо й, който казал, че ще си продава дела за 10 000лв., тя му предложила на същата цена да продаде на нея, но от нея той искал 50 000 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустими. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на 4 предявените обективно съединени искове в условие на евентуалност.

Предявеният главен иск - за обявяване нищожността на договора за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот е по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. с чл. 17, ал.1 от ЗЗД – привидност на сделката за дарение, прикриваща покупко-продажба, целяща заобикаляне на чл. 33 от Закона за собствеността, за да не бъде предложено на ищцата изкупуването на идеални части от съсобствения имот.

Предявеният евентуален иск, при сбъдване на положителното процесуално условие под което е предявен, е с правна квалификация по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на изкупуване на 1/4 ид.ч. от процесния имот от ищцата при цени и условия и при заместване изцяло на купувача Д. Й. по договора за покупко-продажба, при обща цена на ид. части от 500лв.

При така установената фактическа обстановка по делото, обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, поради следното:

Не обосновани са доводите на ищцовата страна, че само защото двете сделки са извършени на една дата, почти една след друга и с еднакви документи за стойността на имота и собствеността върху него, дарственото разпореждане не е направено с целта позволена от закона – водени от дарствено намерение, а с цел да се увреди ищцата. Дарственото намерение следваше да бъде опровергано от ищцата, което е не сторено по пътя на пълно и главно доказване. Доколкото ищцата твърди, че сделката за дарение е симулативна, прикриваща покупко-продажба и същата не е страна по сделките, за нея е била налице възможност да ангажирала всички допустими по ГПК доказателства, за да разкрие симулацията. От установеното по делото не са разкрити намерения между страните по договора за дарение, различни от посочените в нотариалния акт, нито такива да продажба.