Решение № 542 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Теодора Стамболова

Петя Шишкова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200602 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби лично от подсъдимия К. Н. З. и от защитника му срещу решение № 167 от 22.04.2025г., постановено по ВНОХД № 262/24г. по описа на Софийски апелативен съд. С атакувания съдебен акт е потвърдена присъда № 260032 от 10.03.2021г. по НОХД № 3980/19г. на Софийски градски съд, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 18.06.2018г. в с.Ж., в района на мотел-ресторант „Б.“, при управление на МПС – л.а. „Хонда“, модел „Сивик“, с ДК № ***, нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б. Б. и средна телесна повреда на В.

В. М. и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и на лишаване от право да управлява МПС за срок от девет години. Възложени са му направените по делото разноски.

1

Касаторите се позовават на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искат да бъде намален срокът на наложените наказания с приложение на чл.66, ал.1 от НК, а алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или оправдаване на подсъдимия.

В жалбата си подсъдимият твърди, че са налице съществени процесуални нарушения, тъй като при определяне на наказанието въззивният съд не е анализирал самостоятелно всички релевантни обстоятелства, а се е задоволил да се съгласи със становището на първата инстанция, което е равнозначно на липса на мотиви. Изтъква пропускът да бъдат приобщени материалите от първото второинстанционно производство, по-специално двете съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. Като процесуално нарушение сочи и разминаванията в датите на постановяване на решението и вида на заседанието. Поддържа неправилно приложение на материалния закон с аргумента, че единственото нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП е това на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано с това, че при управлението е допуснато само едно нарушение, което не се отличава с особена грубост, че прекомерното забавяне на наказателното производство не е по вина на З., че страда от психично заболяване със значителна давност.

Според подсъдимия съдът е анализирал неточно данните за минали нарушения на правилата за движение, тъй като не е отчел, че са с голяма давност и за част от тях е настъпила реабилитация. Нарушил е чл.56 от НК, като е приел за отегчаващо обстоятелство фактът, че на М. са причинени множество увреждания. В резултат, е определено наказание, което не съответства на целите по чл.36 от НК.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че са нарушени процесуалните правила, като съдът се е позовал на предположения. Такива са предположението, че спуканата гума и скъсания шарнир са резултат от произшествието, че с такива повреди е било възможно спиране, изхождайки от техническите показатели на „съвременните автомобили“ въобще, а не на конкретния автомобил. Твърди, че скицата към огледния протокол, ползвана от вещите лица, е негодно доказателствено средство. Съзира противоречие в изводите, че автомобилът е бил неуправляем в резултат на повредите, от една страна, а от друга, че произшествието се дължи на субективните действия на 2 водача. Оспорва задължението на подсъдимия да се съобрази със знака ограничаващ скоростта, тъй като последният не е въведен в експлоатация по реда на Наредба № 18/21г. на МРРБ. Жалбата съдържа оплаквания и за липса на мотиви, тъй като съдът не е отговорил на всички възражения на защитата, не е обсъдил всички заключения на съдебно-психиатричните и психологични експертизи, не е направил собствена оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Твърди се и нарушение на чл.118, ал.2 от НПК.

В съдебно заседание тримата защитници на подсъдимия поддържат доводите в касационните жалби, като искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – намаляване на наказанието с приложение на чл.55 и чл.66 от НК.

Защитникът адв.Д. моли ВКС да отправи преюдициално запитване до СЕС за евентуално противоречие на чл.354 от НПК с чл.47 от Хартата на основните права на европейския съюз.

По делото като частни обвинители са конституирани В. Ж., Б. Б., В. М. и А. Б., лично и като законен представител на Д. Б.. Повереникът им счита, че решението е правилно и законосъобразно, че направените изводи кореспондират с установената фактическа обстановка, че материалният закон не е нарушен. Твърди, че данните за евентуална техническа неизправност на автомобила се интерпретират превратно. Намира, че определеното наказание е справедливо и не следва да се редуцира. Изтъква, че З. сам е избрал да поднови свидетелството си за правоуправление, въпреки намалената трудоспособност.

Представителят на прокуратурата намира жалбите за неоснователни.

Счита, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, които да променят установената от първата инстанция фактическа обстановка. Според него наложеното наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните прецени, че дължи преди всичко произнасяне по искането за изготвяне на преюдициално запитване. За целта следва да бъде проследено развитието на съдебното производство до момента.

Цитираната по-горе първоинстанционна присъда е била проверена от състав на Софийски апелативен съд, сезиран с жалба от защитника на 3 подсъдимия. Постановено е въззивно решение № 279 от14.07.2023г. по ВНОХД № 796/21г., с което присъдата е изменена, като едно от съставомерните нарушения на правилата за движение е променено от такова по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП в такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП, намален е срокът на лишаването от свобода от шест на три години, намален е срокът на лишаването от правоуправление от девет на шест години, и е приложен чл.66, ал.1 от НК, като на З. е определен петгодишен изпитателен срок с пробационна мярка в продължение на две години. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

По жалби на частните обвинители срещу така постановеното решение е образувано касационно дело № 1119/23г. Оплакванията са били свързани найвече с явна несправедливост на наказанието и с необходимостта лишаването от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като един от жалбоподателите се е позовал и на други касационни основания. Състав на ВКС се е произнесъл с решение № 120 от 19.02.2024г. по к.н.д.№ 1119/23г. и е разгледал по същество довод за нарушение на материалния закон, свързан с преквалификацията на нарушеното правило за движение, и е приел, че тя е правилна, тъй като навлизането от страна на подсъдимия в лентата за насрещно движение не се дължи на несъобразяване с правилото по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП за позиционирането му на пътното платно, изключение от което се допуска при изпреварване и заобикаляне, а на незаконосъобразно извършване на маневра при заобикаляне на отклонилия се в уширението автомобил на св.С..

Основната част от предходното касационно решение е насочена към анализ на справедливостта на наложените наказания и определения начин на изтърпяване. ВКС е приел, че оценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства е неточна, че липсват убедителни съображения в подкрепа на отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, и че смекчената отговорност не кореспондира с критерия за справедливост.

Въззивното решение е отменено в частта, касаеща санкционните последици и е оставено в сила в останалата му част. Делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

При повторното разглеждане на делото от Софийски апелативен съд е проведено въззивно съдебно следствие в хода на което е допусната допълнителна тройна автотехническа експертиза с аргумента, че „някои от поставените въпроси … биха могли да касаят индивидуализацията на 4 наказанието“. Назначена е и втора допълнителна експертиза, тъй като при начина, по който автомобилът е съхраняван в поделението на МВР в кв.

„Враня“, достъпът на експертите до системите му за безопасност е бил невъзможен, и се е наложило транспортирането му до сервиз. Двете експертизи са изслушани и приети в открито съдебно заседание. В тях са отразени и обсъдени повреди по автомобила, управляван от З..

В изготвеното въззивно решение, предмет на втората касационна проверка е записано, че „при така формулирания диспозитив на решението на ВКС, за въззивната инстанция, при повторното разглеждане на делото, е налице възможност да се занимае единствено с наказанието на подсъдимия, защото в останалата част – относно установяване на вината му за престъплението …. въззивното решение е оставено в сила.“ Именно тази интерпретация на границите на второинстанционната проверка е провокирала искането за изготвяне на преюдициално запитване. Според защитника в допълнителните експертни заключения се съдържат нови данни, относими към механизма на ПТП и към вината на подсъдимия, и процесуалната невъзможност те да бъдат обсъдени от инстанцията по фактите е в противоречие с Хартата и Европейската конвенция за защита правата на човека.

Настоящият състав на ВКС намери, че искането за сезиране на СЕС е неоснователно. Потенциалната опасност от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес в случая не произтича от противоречащи на европейското право разпоредби на НПК, а от неправилно тълкуване на чл.316, чл.354, ал.3, чл.355 и чл.412, ал.2 от НПК. Становището, че след първото произнасяне на ВКС апелативният съд е бил ограничен да се произнася по други въпроси извън наказанието, не намира опора в процесуалния закон и категорично не се споделя от настоящия съдебен състав. Това е така, тъй като в принципен план определянето на дължимото наказание не може да бъде отделено от ангажирането на наказателната отговорност и решено самостоятелно.

Процесуалният закон не забранява вторият въззивен състав да събира и проверява доказателства, да установява различна фактическа обстановка, друг механизъм на причиняване на произшествието или хипотеза на случайно деяние. Ревизионното начало се характеризира с цялостна проверка – по 5 отношение на всички основания, независимо дали са посочени, по отношение на всички лица, независимо дали са подали жалба и дали са се присъединили, както и във всичките му части, вкл. необжалваните. Разбира се, при крайното произнасяне въззивната инстанция е длъжна да се съобразява със сезиращите я актове, най-малко, за да не утежни положението на подсъдимото лице, без надлежен протест от прокурора или жалба от частните обвинители в тази насока.

Апелативният съд е разполагал със суверенното право да констатира необходимост от допълнително изясняване на някои обстоятелства, включени в предмета на доказване, да събере нови доказателства във връзка с тях и да ги анализира. Неудачната формулировка на диспозитива на предходното касационно решение не би могла да дерогира правилата в процесуалния закон досежно обхвата на въззивната проверка. Впечатлението, оставено от диспозитива на отменителното решение на ВКС за частично влязъл в сила съдебен акт, не е в състояние да преодолее задължението за правилно приложение на НПК. Частично влизане на присъдата в сила при второ и трето въззивно разглеждане на делото е възможно само в няколко редки хипотези, изчерпателно очертани в ТР № 1/13г. и ТР № 5/17г. на ОСНК на ВКС, нито една от които в случая не е налице. Присъдата влиза в сила по отношение на необжалвал подсъдим, ако е изцяло оправдан по всички обвинения, с изтичане на срока за обжалване на въззивния акт, ако не е постъпил протест или жалба от частния обвинител; При смърт, амнисия или давност прекратяването в наказателната част влиза в сила самостоятелно, а производството продължава в гражданската част; При касационно обжалване само в гражданската част, в наказателната присъдата влиза в сила, защото не само никоя страна не спори по наказателното осъждане, но и защото гражданският иск след решаване на всички въпроси за наказателната отговорност, допуска самостоятелно произнасяне и не може да бъде причина за увеличаване времетраенето на наказателния процес. Конкретната процесуална ситуация е различна от изброените, следователно е трябвало да се приеме, че всички части от първоинстанционната присъда са били включени в обхвата на въззивната проверка.