Решение № 1629 от 12.10.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1629

Ямбол, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА канд № 20267280600334 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 208 и слeдващите от АПК, вр. чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСП33).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. И., чрез адвокат М., против Решение № 20 от 14.05.2026 г. по АНД № 12/2026 г. по описа на Районен съд – Тополовград. Със съдебния акт е оставена без уважение подадената от И. жалба против Заповед № РД-04-36 от 16.01.2026 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Претендира се отмяната на решението на Районен съд – Тополовград по съображения за противоречието му с процесуалния и материалния закон и необоснованост. За неправилен се счита изводът на съда, че тримесечният срок за заплащане на средното годишно рентно плащане започва да тече от публикуването, а не от обявяването на Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. на интернет страницата на Областна дирекция „Земеделие“ и на общината, независимо че същата не е била обявена в кметството на с. Срем, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на застъпената теза. Като неправилен се сочи и изводът на районния съд, че понятието „публикуване“ следва да се разбира ограничително само като задължение за публикуване в интернет, независимо от останалите форми на обявяване. Такова тълкуване според касатора игнорира целта на закона - реално и ефективно узнаване на акта от всички засегнати лица, включително тези в малки населени места с ограничен достъп до електронни услуги. За заинтересованите лица липсва каквато и да е възможност да установят от публично достъпната интернет страница на ОДЗ - Хасково на коя дата е публикувана заповедта и съответно от кой момент започва да тече срокът за доброволно изпълнение. Липсват доказателства за изпълнение на всички предвидени в закона способи за разгласяване на въпросната заповед, поради което не може да се приеме, че фактическият състав на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ е осъществен, съответно - след като процедурата по разгласяване не е приключила надлежно, тримесечният срок по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ не е започнал да тече, респ. – не е налице и изпадане в забава за внасяне на дължимото рентно плащане и няма основание за налагане на санкцията за заплащане на трикратния размер на рентата. Неправилно според касатора е прието от решаващия съд, че необявяването на заповедта в кметството на с. Срем е пропуск на кмета като длъжностно лице и не влияе върху законосъобразността на административната процедура. Оспорва се и изводът, че извършеното от касатора плащане съставлява косвено доказателство за признание на задължението, вменено със заповедта. В заключение се посочва, че допуснатите в хода на административното производство процесуални нарушения и нарушения на материалния закон са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и водят до ограничаване на възможността му своевременно и надлежно да узнае за възникналото задължение, съответно - да го изпълни в предвидения от закона срок. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на жалбата против заповедта на Директора на ОДЗ – Хасково, като се отмени същата. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът К. Д. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не взема и становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Тополовград е бил индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ - издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково на основание чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 3, ал. 4 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“ Заповед № РД-04-36 от 16.01.2026 г., касаеща заплащане на трикратния размер на дължимо рентно плащане от К. И. за земеделски имоти с в землището на с. Срем, община Тополовград.

От фактическа страна решаващият съд е установил следното:

На 29.08.2025 г., в с. Срем, община Тополовград е сключено споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2025/2026 г. за землището на с. Срем. По силата на това споразумение, подписано от собствениците и/или ползватели на земеделски земи, включително и от жалбоподателя, на последния са разпределени масиви за ползване с обща площ 13,519 дка. Въз основа на изготвен доклад от Комисия в състава по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е издадена Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която е одобрено сключеното споразумение между собствениците/ползвателите на земеделски земи в землището на [населено място] и на задължените лица въз основа на разпределените площи са определени суми за внасяне в размер на средното годишно рентно плащане за землището, като за жалбоподателя е определена сумата 324,46 лева. В заповедта изрично е записано, че сумите следва да бъдат внесени в срок до три месеца от публикуване на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на приложените по делото Протокол от 06.10.2025 г., Приемо-предавателен протокол от 06.10.2025 г. за предадени данни, обяснение, изготвено от Старши експерт в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“-Хасково и системен администратор на дирекцията, Писмо, изпратено по ел. поща до всички общини на територията на област Хасково, включително и до община Тополовград с линк към секцията на ОД „Земеделие“–Хасково/„Ползване на земеделски земи“/„Процедури по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2025/2026 г., Писмо от кметство [населено място] и приложено от жалбоподателя удостоверение на кмета на [населено място], районният съд приел, че Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. била публикувана на интернет страницата на общината и на съответната ОД „Земеделие“ и обявена в сградата на Общинска служба „Земеделие“ - Тополовград в посочения в чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ срок , но не била обявена единствено в кметство [населено място]. От приложеното от жалбоподателя преводно нареждане от 14.01.2026 г. съдът установил, че той е внесъл сумата от 324,47 лева (165,90 евро). На 16.01.2026 г. от Директора на ОД „Земеделие“-Хасково била издадена Заповед № РД-04-36, с която на основание чл. 37в, ал. 7, изречение трето от ЗСПЗЗ е наредено ползвателят К. Д. И. да заплати трикратния размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище – 497,70 евро или 973,38 лева. Заповедта била връчена на жалбоподателя с обратна разписка и получена лично от него на 19.01.2026 г., а на 02.02.2026 г. по електронен път чрез административния орган така издаденият административен акт бил оспорен по съдебен ред и образувано АНД № 12/2026 г. по описа на ТРС. От приложените и приети по делото писмени доказателства съдът установил, че на 25.03.2026 г., в хода на административното производство, по сметката на ОД „Земеделие“ - Хасково е получен и осчетоводен направен от жалбоподателя превод за сумата от 331,78 евро, или 648,91 лева с посочено основание плащане по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ /бели петна/трикратен размер, съставляваща разликата между внесената от жалбоподателя на 14.01.2026 г. сума и определения с обжалваната заповед трикратен размер на дължимото рентно плащане.

На база така установената фактическа обстановка съдът извел извод за неоснователност на жалбата, като приел, че след като Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. била публикувана на интернет страницата, е изпълнено задължението за нейното разгласяване съобразно предвидения в закона ред, независимо от обстоятелството, че същата не била обявена в кметство [населено място], като в тази връзка счел, че неизпълнението на задължението на длъжностното лице – кмета на кметство [населено място] не рефлектира върху законосъобразността на административната процедура по одобряване на масивите и заплащане на дължимата рента. Намерил, че тримесечният срок към момента на първото плащане от страна на И. (14.01.2026 г.) бил изтекъл и той бил в забава, поради което напълно законосъобразно с оспорената Заповед № РД-04-36 от 16.01.2026 г. му било определено задължение за заплащане на трикратния размер на рентата, което той внесъл в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково на 25.03.2026 г. в периода между първото и второто открито съдебно заседание по делото пред РС -Тополовград и това доброволно плащане в хода на висящото производство според решаващия съд косвено доказвало, че въпреки, че обжалва издадената заповед, жалбоподателят признава установеното в нея задължение за плащане.

Настоящият съдебен състав намира, че ТРС правилно е установил фактите по делото, но счита решението за необосновано и неправилно, предвид следното:

Според касационната инстанция, районният съд е направил погрешен извод, че процедурата по разгласяване на Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково е приключила на 06.10.2025 г. с публикуването й на интернет страниците на община Тополовград и на ОДЗ - Хасково и с обявяването й в ОСЗ – Тополовград. , съответно – на 10.10.2025 г. с оглед изпратеното на 10.10.2025 г. в 14:50 ч. до общините в област Хасково, включително и до община Тополовград, писмо от ОДЗ - Хасково. Разпоредбите на чл. 37в от ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ въвеждат кумулативен фактически състав за оповестяване на заповедта за одобряване на споразумението за разпределение на масивите – публикуване на интернет страниците на общината и на ОДЗ, обявяване в ОСЗ и в кметството на съответното населено място, в случая [населено място], община Тополовград. Когато една от тези законоустановени форми липсва, както е в случая, процедурата по уведомяването е опорочена и незавършена. След като по делото е безспорно установено с официален свидетелстващ документ, че заповедта изобщо не е постъпвала и по тази причина не е обявявана в кметството (удостоверението от кмета на кметство [населено място], че заповедта не е обявявана, тъй като не е постъпвала в кметството, потвърдено и в Писмо вх. № Д-472-1 от 06.04.2026 г. по описа на ОДЗ-Хасково – л. 97 от АНД №12/2026 г.), даденото от районния съд тълкуване, че като длъжностно лице, взело участие в комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, кметът на кметство [населено място] бил длъжен да обяви заповедта, което задължение той не изпълнил, е несъстоятелно. Комисията е помощен орган, а задължението за служебно разгласяване на вече издадения властнически акт тежи изцяло върху издателя му, в случая Директора на ОДЗ -Хасково. Наред с горното следва да се посочи, че издаденото от кмета на кметство [населено място] удостоверение, в което той заявява категорично, че Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. не е обявявана в кметството, тъй като не е постъпвала, е официален свидетелстващ документ и съдът е бил длъжен да зачете неговата доказателствена сила. Въпреки това той я е игнорирал, приемайки, че кметът като длъжностно лице поради участието си в комисията не бил изпълнил задължението си да оповести заповедта в кметството. Задължението за съобщаване на вече издаден административен акт тежи единствено върху неговия издател – Директора на ОДЗ -Хасково и неговата администрация.

Предвид изложеното, следва категоричен извод, че липсва оповестяване на Заповед № ПО-09-745 от 03.10.2025 г. в кметството по постоянния адрес и местонахождението на имотите – предмет на заповедта и по тази причина не би могло да се приеме, че процедурата по разгласяване е приключила, за да започне да тече тримесечният срок за внасяне на определеното рентно плащане. С други думи, след като въпросната заповед не е била обявена в кметството на [населено място], което обстоятелство, посочи се, е официално удостоверено, за адресата на заповедта – жалбоподателят К. И., изобщо не е започнал да тече редовно установеният по закон тримесечен срок за доброволно плащане, поради което той не е изпаднал в забава към 14.01.2026 г. и поради това не е налице материалноправната предпоставка за издаването на заповедта за заплащане на трикратния размер. Посочената заповед, с която на основание чл. 37в, ал. 7, изр. трето от ЗСПЗЗ е разпоредено внасянето на трикратния размер на дължимата рента, има санкционен и обезпечителен характер. Напълно необоснован е и изводът на РС, че извършеното на 25.03.2026 г. от жалбоподателя плащане, съставляващо разликата между внесената от него на 14.01.2026 г. сума и определения с обжалваната заповед трикратен размер на дължимото рентно плащане, представлява извънсъдебно признание на задължението. Участието на лицето в съдебното производство и последователното оспорване на заповедта доказват воля за защита срещу незаконосъобразен акт. Плащането в хода на процеса е предприето с цел избягване на допълнителни неблагоприятни последици (принудително изпълнение, натрупване на лихви, пречка за участие в следващи стопански години) и по никакъв начин не означава отказ от оспорването, още по-малко пък санира пороците на административния акт.