Решение № 398 от 26.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Перник, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500438 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, подадена от И.

Й. А. от ***, чрез адвокат К. К., срещу решение № 44 от 27. 03. 2023г., по гр. д. № 1171 / 2021г. по описа на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, вр. с чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, на ищеца И. Й. А. срещу ответниците Р. Й. А. от ***, М. С. А. от ***, Й. В. М. от *** и Д. П. В. от ***, да се прогласи нищожността на извършената с решение от 29. 09. 2017г., постановено по гр. д. № 395/2016г. по описа на Радомирския районен съд, съдебна делба, както и да прогласи нищожността на вписания отказ от наследството на покойния Й.Д. А. с ЕГН **********, починал на ***

В жалбата се навеждат доводи, че само Р. А. е оспорил исковата молба, а останалите съделители не са я оспорили; че първоинстанционният съд се е позовал на правен принцип, но на практика не е обсъдил нищожност на 1 делбата и разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН; че от отговора на исковата молба е видно, че Р. А. е заел, че извършеният отказ от наследство от страна на И. А. е нищожен, поради което и Р. А. черпи права от своето неправомерно поведение и по този начин се е обогатил, като е по – голям дял от наследствената маса; както и че при това положение следва да се приложат императивните правни норми. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявения иск.

Поддържа жалбата си в съдебно заседание чрез адвокат К.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Р. А., чрез адвокат К. Б., е депозирал писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Останалите страни – Д. П. В., М. С. А. и Й. В. М., не са изразили становище по въззивната жалба.

За да постанови решението си, Радомирският районен съд е приел следното:

Отбелязал е, че не се спори между страните, да е извършена съдебна делба между ответниците Р. Й. А., М. С. А., Й. В. М. и Д. П. В., в която е участвала и Н.Т.Д. /починала на ***, наследена от нейните низходящи ответникът Р. Й. А. и ищеца И. Й. А./.

Въз основа на приложеното гр. д. № 395/2016 г. на РдРС, съдът е отбелязал, че то е приключило с влязло в сила решение № 149/29.09.2017 г., с което между наследниците на Д. А. Х., б.ж. на ***, общ.***, са възложени дялове от наследствената маса по реда на чл.353 ГПК.

Съдът е отбелязал, че видно от решение № 395/07.03.2017 г., с което е приключила първата фаза на делбата, съдът е възприел, че според представеното съдебно удостоверение, издадено от СРС по гр.д. № 18994/2012 г., И. Й. А. се е отказал от наследството на наследодателя му Й.Д.

А..

Съдът е отбелязал, че то отношение на тези обстоятелства, също не се спори от страните.

Съдът е отбелязал, че действително под № 562/2012 г. е вписано 2 заявление, с вх. № 6024/12.09.2012 г. за отказ от наследството, оставено от Й.Д. А. от страна на И. Й. А., като твърденията на същия са, че самият отказ се явява нищожен, поради това, че преди това същият е приел наследството, като с нот. Акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 71 от 2009 г., на Нотариус Б.К. - Нотариус, с район на действие Районен съд - Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, чрез покупко- продажба е прехвърлил на Р. Й. Т. своите идеални части от поземлен имот, пл.№ ***, парцел - ***, площ по док. - 1700 кв.м., *** кв. ***, обл. ***, общ. ***, ***, заедно с масивна жилищна сграда в същия имот, които идеални части е придобил по наследство от Й.Д. А..

В този смисъл се твърди, че вписаният отказ е нищожен, като съответно нищожна се явява и извършената делба на наследствено имущество.

От правна страна, съдът е отбелязал, че за да бъде уважен иск за прогласяване на нищожност на делба по 76 /явно е налице машинописна грешна и текстът е на чл.75, ал.2, вр. чл. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/, следва да се докаже наличието на извършена делба; обстоятелството, че недвижимите имоти са принадлежали на общия наследодател; обстоятелството, че посочените от ищеца лица са наследници и поради това собственици на идеална част от имотите, предмет на делбата; обстоятелството, че ищецът, който също има качеството на наследник, не е участвал в сключването на договора нито лично, нито чрез пълномощник.

Отбелязал е, че страните по делото не спорят относно обстоятелството, че делбата е приключила, както и по отношение на лицата, които са участвали същата и относно това, че се отнася до делба на наследство, оставено от Й.Д.

А., а спорният момент се свежда до това дали е налице нищожен отказ от наследство от страна на ищеца, както и това дали същият е следвало да участва до делбата.

Съдът е посочил, че за да обоснове нищожност на вписания отказ от наследство ищецът се позовава на свои действия, извършени по отношение на наследството, оставено от Й.Д. А., а именно разпореждане с имот от наследствената маса, извършено с нот. Акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 71 от 2009 г., на Нотариус Б.К. - Нотариус, с район на действие Районен съд - Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, чрез покупко- продажба.

3

С оглед изложеното Радомирският районен съд е направил извод, че при вписване на отказа от наследство ищецът безспорно е знаел, че е извършил действия на разпореждане със същото и по този начин го е приел, като нищожността на извършеното вписване на отказ се основава единствено на волеизявлението на ищеца, който е съзнавал, че извършва нищожно волеизявление.

Съдът се е позовал на общоприетия правен принцип, че никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение, съответно, по аргумент от противното, че ничия правна сфера не може да бъде накърнена от чужди недобросъвестни действия. Отбелязал е, че в конкретния случай ищецът се позовава именно на такива свои действия. Предвид това съдът е намерил, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на съдът е възложил направените разноски от ответника Р. Й. А. в тежест на ищеца.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е допустимо. В случая е предявен иск за нищожност на делбата и иск за нищожност на направения отказ от наследството, поради което вторият иск не е недопустим, съгласно т.3, б.“д“ от ПП на ВС № 7/28.ХI.1973г.

Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложените доводи във въззивната жалба, доводите на Р. А. и от събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Ищецът И. А. и ответникът Р. А. са братя не са наследници на Й.Д.

4

А. поч. на *** и на Н.Т.Д. поч. на *** Й.Д. А. е един от наследниците на Д. А.

Х.. На наследниците на Д. А. Х. е било възстановено правото на собственост на описаните в Решение № 26-РГ от 15. 06. 1995г. Поземлена комисия гр.

Радомир, четири броя земеделски имоти, находящи се в землището на ***, ***община. Към този момент Й.Д. А. е бил все още жив. Това не са били единствените земеделски имоти, които се възстановяват на наследниците на Д. А. Х.. Впоследствие, когато вече Й. А. е бил починал, с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 1019 / 1999г. на нотариус Б.К., от 18. 11.

1999г. и с нотариален акт ***, том ***, рег. № ***, дело № 1019 / 1999г. на нотариус Б.К., от 22. 11. 1999г. , всички наследници на Д. Х., включително и И. и Р. А., са били признати за собственици на тези четири земеделски имоти.

На 24. 02. 2009г., с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 71 / 2009г.г. на нотариус Б.К., Н.Т.Д. и И. Й. А. са продали на Р. Й. А. своите 5/12 идеални части от УПИ и от построената в него масивна жилищна сграда, находящи се в ***, ***община.

На 12. 09. 2012г. И. А. е направил отказ от наследството на покойния си наследодател Й.Д., който е вписан в обособената книгата по чл. 49, ал.1 от Закона за наследството на Софийския районен съд.

Поради това обстоятелството делбата на всички земеделските имоти е извършена по гр. д. № 395 / 2016г. по описа на Радомирския районен съд, между съсобствениците Р. А., М. А., Н.Д., Й. М. и Д. В., като в нея не е участвал И. А.. С решение № 149 / 29. 09. 2017г., влязло в сила 29. 03. 2018г., на основание чл.353 от ГПК, описаните в цитираното решение на ПК гр.

Радомир четири земеделски имоти са били поставени в общ дял на Р. Й. А., М. С. А. и Н.Т.Д..

Впоследствие с нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело 89/2020г., на нотариус Б.К., от 12. 02. 2021г., три от тези земеделски имоти са били продадени на трето лице. Въз основа на нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело 479/2018г., на нотариус Б.К. и нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело 528/2019г., на нотариус Б.К., четвъртият земеделски имот е продаден на Р. А..

С писмения отговор в първоинстанционното производство са представени две разписки, издадени от И. А., с всяко от които удостоверява, че е получил по 1800лв. от брат Р. А., като :

5

Едната сума е за дела му от наследствените му земеделски земи в ***, Община ***, и с която удостоверява, че е продал този свой дял, това наследство на наследодателите му Т. Т. Д. и Т. Т. Д. – малкия, с дата 11.

Х. 2015г.

Другата сума е за цената за наследствения му дял от земите на баща му Й.Д. А., който е приблизително 4 дка и дела на майка му Н.Т.А. /Д./ от това наследство, от който неговия дял е приблизително 2дка, изцяло и в брой, без дата.

Тези разписки не са оспорени от страна на И. А..

С оглед така установената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна страна следното :

Съдебната делба е само един от начините за извършването на делба, но не е задължителен, нито пък е единствен. Такава може да се извърши и извънсъдебно – както писмено, така и устно /така наречената братска делба/.

Видно от приложените две разписки, братята И. и Р. А., явно са имали някакви устни уговорки за извършването на делба на имотите, оставени в наследство както от страна на баща им, така и от страна на майка им, като за дяловете си и от двете страни И. А. е получил по 1800лв. от брат си Р. А..

При това положение извършеният отказ от страна на И. А. през 2012г. от наследството на баща си, въпреки, че преди това през 2009г. се е разпоредил с наследствени идеални части от УПИ и масивна жилищна сграда, останали в наследство от баща му, не е нищожен :

В случая съдът не е изправен пред чиста съдебна делба. Такава е била проведена една след отказът на И. А. от наследство от баща си. Целта на съдебната делба е да се осигури еднакво право на участие на всеки съделител, който да се удоблетвори от делбената маса, събразно делбените му квоти, както по този начин да бъдат гарантирани интересите както на съделителите, така и на кредиторите на всеки един от съделителите. Именно затова законодателят е предвидил в чл. 75, ал.2 от ЗН изцяло нищожност на делба, без участието на съделител. След като И. А. е получил парични суми за дяловете от наследството както от страна на баща си, така и от страна на майка си, то е била извършена устна делба между него и брат му Р. А..

Разпечатката съдържа 59 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9a1f26f-0aaf-42cb-9c66-b1dc58727bf6