Решение № 825 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501123 по описа за 2025 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1013/20.02.2025г., постановено по гр.д.№ 20231100109131/2023г., по описа на СГС, ГО, 18 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД е осъден да заплати в полза на М. М. Б. сума в размер от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП от 13.03.2023г., причинено виновно от водача на л.а. марка „Опел Зафира“, рег.№ ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и 800 лева направени разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Със същото решение е отхвърлен иска за лихва за забава за периода от 13.03.2023 г. до 18.04.2023 г., като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД е осъден да заплати в полза на СГС сумата от 2400 лева дължима д.т., а в полза на адв. С. Н. сумата от 5000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено с участието на „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, като трето 1 лице - помагач на страната на ответника.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“АД оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли иска, а в условие на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно наличието на пряка връзка между описаните в ИМ телесни травми и процесното ПТП.

Намира присъденото обезщетение от 60 000 лв. за прекомерно завишено, тъй като не е съобразено с икономическата ситуация в страната към 2023г., обема на вредите и практика по аналогични казуси. Посочва, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил единствено поведението на водача на л.а.„Опел Зафира“ – св.Ц. П. като причина за настъпване на произшествието, без да изследва поведението на водача на тролейбуса, в който е пътувал ищецът при условие, че в приетата по делото АТЕ и в дадените от вещото лице обяснения в о.с.з. се съдържат данни, че водачът на тролея е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието. Съдът е бил длъжен да обсъди това поведение на водача на тролейбуса съпоставено с поведението на водача на л.а. относно причините за настъпване на процесното ПТП. В мотивите на обжалваното решението никъде не е обсъдено посоченото от вещото лице в о.с.з. че в нито един момент от създалата се пътна ситуация л.а.„Опел Зафира“ не се е намирал пред тролейбуса т.е. позицията му непосредствено преди произшествието не е причина за задействане на спирачната система от страна на водача на тролейбуса, тъй като л.а. не е представлявал опасност за движението направо на тролейбуса. Към това изтъква факта, че ударът между двете ППС-та е настъпил в лявото странично огледало на л.а. и в дясната странична част на тролейбуса. Лекият автомобил се е намирал плътно вдясно на лентата за движение по ул. „Дойран“ т.е. вече е бил завършил маневрата за навлизане в ул.„Дойран“ и с тролейбуса са се движили по една и съща улица. В този момент тролейбусът е бил отзад, странично вляво спрямо л.а., като последният не е възпрепятствал движението на тролейбуса напред. Вещото лице изрично посочва, че автомобилът не е бил пред тролейбуса в нито един момент. Съприкосновението между двете ППС-та настъпва в момент, в който тролейбусът подминава т.е. изпреварва л.а.

Това означава, че водачът на тролейбуса не е оставил достатъчно странично разстояние между управляваното от него МПС и л.а., което представлява нарушение на чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП. Следователно водачът на тролейбуса в конкретната пътна обстановка не е действал адекватно и законосъобразно, тъй като е имал възможност с незначително отклонение наляво, видно от схемата на ПТП в приетото по делото заключение на АТЕ, да подмине л.а., без да настъпва удар между тях. Видно от схемата в АТЕ, л.а. е бил плътно вдясно на пътното платно, което е било широко 6,57м., а тролейбусът го е ударил в страничното ляво огледало. Широчината на автомобила е 1,80 м., а тази на тролейбуса е 2,55 м. Общата ширина на двете превозни средства възлиза на 4,35м. Отнесено към широчината на пътното платно (6,57 метра) означава, че пътното платно е достатъчно широко - има аванс от 2,22 м., за да могат и двете МПС-та да се разминат (тролейбусът да подмине автомобила) 2 без да има съприкосновение между тях. Това означава, че водачът на тролейбуса е имал възможност да подмине л.а. без да настъпва съприкосновение между тях т.е. съприкосновението между двете МПС-та е причинено единствено поради неправилната преценка на пътната ситуация от страна на водача на тролейбуса т.е. тролейбусът е могъл да подмине автомобила дори и водачът му да не предприема спиране под никаква форма - нито аварийно, нито плавно. Именно поради изначално неправилната преценка на пътната ситуация от страна на водача на тролейбуса е настъпило увреждането на ищеца вследствие падането на последния в тролейбуса. Това е така, защото водачът на тролейбуса неправилно е преценил обстановката и е задействал аварийно спирачната система, вследствие на което пътниците в салона на тролейбуса са паднали. Вещото лице изрично посочва, че причина за падането на пътниците в салона на тролейбуса е предприетото аварийно спиране от водача на тролея, а не е вследствие удара между двете превозни средства. Твърди, че водачът на тролейбуса е имал достатъчно странично разстояние, за да подмине автомобила и без да предприема аварийно спиране, че предприетото аварийно спиране от страна на водача на тролейбуса не е било необходимо за избягване настъпването на ПТП и е извършено в нарушение на чл.24 ал.1 ЗДвП. Самото ПТП е настъпило заради неправилната преценка на ситуацията и недостатъчното странично разстояние оставено от водача на тролейбуса.

Изискванията за водача на тролейбуса като водач на ППС първо от типа на тролейбусите (изискват се няколко категории правоспособност) и второ като водач на МПС от линиите за обществен превоз на пътници, който по занятие извършва превоз на пътници, са завишени и същият при преценка на пътната обстановка винаги трябва да изхожда и да се съобразява с това, че превозва пътници - чл.132 т.2 ЗДвП. Според нормата на чл.132 т.2 ЗДвП, преди потегляне и по време на движение водачът е длъжен да осигури всички условия за безопасното превозване на своите пътници. Реакциите на водача на тролейбуса, в това число скоростта, с която управлява ППС-то, и предприетата от него маневра, винаги трябва да изхождат от това, че превозва пътници, в това число и правостоящи, които излизат от равновесие по-лесно. Разпоредбата на чл.132 т.2 ЗДвП изисква от участниците в движението, превозващи пътници, да проявяват особена бдителност за запазване тяхното физическо благоразположение и здравословно състояние. Движението по път с предимство само по себе си не изключва задълженията на водача по чл.132 т.2 ЗДвП, който не е сторил необходимото, за да се увери, че при рязкото навлизане в кръстовището, довело съответно до също така внезапно спиране, ще бъде осигурена безопасността на намиращите се в превозното средство лица. Осигуряването на условия за безопасно пътуване предполага съблюдаването на съвкупност от житейски правила, които намират индивидуално проявление във всеки конкретен случай.

Отделно от горното посочва, че според вещото лице водачът на тролейбуса е имал възможност да предприеме плавно спиране, при което нито пътниците в салона на тролейбуса щяха да паднат, нито щеше да настъпи съприкосновение с автомобила. След като водачът на тролейбуса е имал възможност за плавно спиране, то това означава, че предприетото от него аварийно такова не е съобразено с пътната обстановка и съответно е било ненужно. Това отново показва, че в случая единствената причина за настъпване на 3 процесното произшествие и за падането на пътниците в салона на тролейбуса е противоправното поведение на водача на тролейбуса. По-вероятната причина за предприетото аварийно спиране от страна на водача на тролейбуса е настъпилото съприкосновение с лявото странично огледало на автомобила т.е. аварийното спиране е вследствие контакта между двата автомобила, а не заради местоположението на л.а. Този извод се потвърждава от показанията на св.З. И., която посочва, че тролейбусът се е движил бързо и че е видяла колата, след което е предприето аварийното спиране от страна на водача на тролейбуса. Тази свидетелка е била правостояща срещу вторите врати на тролейбуса и е видяла л.а., който се е намирал отстрани на тролейбуса, след което е последвало аварийното спиране. Това съвсем ясно показва, че предприетото аварийно спиране от страна на водача на тролейбуса е станало в момент, в който тролеят е бил странично спрямо автомобила. Ето защо аварийното спиране не е предприето за избягване на удар в автомобила, заради първоначалното навлизане на автомобила по ул. „Дойран". Навлизането на автомобила по ул. Дойран" вече е било приключило като факт и тролейбусът е започнал подминаването на автомобила, когато е задействана аварийно спирачната система. Отнесно към отговора на вещото лице, че автомобилът в нито един момент не се е намирал пред тролейбуса, означава, че доказателствата относно механизма на ПТП, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, доказват едно и също, а именно, че причина за падането на ищеца в салона на тролейбуса е противоправното поведение на водача на тролейбуса. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че в изготвената в образуваното по случая досъдебно производство АТЕ като причина за настъпване на произшествието е посоченото субективното поведение на водача на тролейбуса, който не е реагирал правилно и със закъснение е предприел аварийно спиране, както и навлизането му в дясната зона на широката 6,0 м. пътна лента, където вече се е движил л.а. При своевременно реагиране с плавно спиране, той има възможност да спре преди мястото на удара - нещо, което се подчертава и в приетото по настоящото дело заключение. Самият ищец, основавайки се на това заключение, е поискал замяна на ответника с третото лице помагач т.е. самият ищец е приел тези изводи за причините за настъпване на неговото увреждане.

На второ място твърди, че според вещото лице К. луксацията на колянната става не е получена при произшествието и съответно оперативно лечение на такава травма не е извършвано, но въпреки това съдът я взема предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение. Това опорочава изводите на съда относно определяне размера на дължимото обезщетение и автоматично прави същото несъответстващо на причинените вреди. Отделно от това самият размер от 60 000 лв. е изключително завишен, немотивиран и несъответства на обезщетенията, присъждани по аналогични случаи за вреди, причинени през март 2023 г.

На трето място отново релевира възражение за независимо съизвършителство по чл.53 ЗЗД, като посочват, че СГС не е обсъдил по същество и не се е произнесъл по своевременно наведеното от ответника възражение, наведено с оглед отношенията между ответника и третото лице помагач, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ на страната на ЗАД ,Асет Иншурънс“ АД. Твърди, че е налице солидарна отговорност между 4 двамата застрахователи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. М. Б. не изразява становище в писмен вид.

Третото лице-помагач „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че въз основа на заключението на вещото лице по изготвената АТЕ съдът е достигнал до правилни изводи относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования в ЗАД „Асет Иншурънс“ АД водач, като правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Счита, че е безспорно установено, че водачът на тролейбус марка „Шкода“, per. № ********, няма никаква вина за настъпване на инцидента, а СГС е достигнал до правилен извод относно възражението за независимо съизвършителство на процесното ПТП, посочвайки, че същото не е предмет на настоящия правен спор. Твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на л.а.„Опел“, който при навлизането си в кръстовището от ул. Кюстендил към бул. Иван Гешов е отнел предимството на правомерно движещия се тролейбус, въпреки наличието на пътен знак „Б1“, сигнализиращ движението му по път без предимство, пресичащ път с предимство. С оглед поставените пътни знаци за регулацията на движението, водачът на л.а.„Опел“ е бил длъжен да пропусне движещия се с предимство тролейбус и едва тогава да навлезе в кръстовището. Въпреки това, водачът на автомобила, без да намали скоростта си на движението, навлиза по пътя с предимство, в резултат на което траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат. Именно това негово поведение е единствената и основа причина, провокирала аварийното спиране на тролейбуса. Счита, че е доказано пълно и главно, че в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. „Опел“ ищецът е пострадал, тъй като ако водачът на л.а. бе спазил пътните знаци и бе пропуснал тролейбуса, то произшествието изобщо не би настъпило. От заключението на АТЕ става ясно, че е налице следният механизъм на настъпване на процесния инцидент, който съдът правилно е възприел, а именно: на 13.03.2023г., около 14:50ч., тролейбус „Шкода“ се движи по спомагателното платно на бул.България под контактната мрежа в посока от бул.Иван Ев.