Решение № 134 от 12.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500015 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и М. В. – прокурист –правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Д. – заместник управител против отхвърлителната част на Решение № 254 от 14.10.2024 г. по гр.д. №1223/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на А. Л. А., с ЕГН **********, от ***, че същият дължи на от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. , Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК ***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4087,20 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит номер № PLUS-***/01.03.2019 г., представляваща сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 20.01.2021 г. до 07.10.2024 г., ведно със законна лихва върху нея за периода от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 291/09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 533/2022 г. по описа на РС Бяла Слатина, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважената сума от 4087,20 лева до пълния предявен размер на главницата от 10 438,54 лева, като неоснователен.

1

С решението е отхвърлен предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. , Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че А.

Л. А. дължи заплащането на сумата 3555,92 лева, представляваща договорна лихва(възнаградителна лихва) за периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2024 г. и сумата 912,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 16.04.2022 г., като неоснователни.

Със същото решение е осъден А. Л. А. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. , Париж, рег. № *** чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. клон България, с ЕИК ***, направените разноски по исковото производство по гр. д. № 1223/2022 г. по описа на БСлРС в общ размер на 837,84 лева съобразно уважената част от исковете, както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 533/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в общ размер на 136,31 лева съобразно уважената част от исковете.

Жалбоподателя твърди, че решението, в неговата отхвърлителна част, е необосновано и неправилно. Счита за неправилни доводите на първоинстанционният съд, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради размерът на шрифта, с който е изготвен. За да се установи безспорно размера на шрифта е необходимо компетентно мнение на специализирано лице в тази област, който да извърши необходимите изследвания. По делото не са предприемани действия за събиране на необходимите доказателства и не е извършена съдебно-техническа експертиза. Счита, че констатацията на съда, че процесният договор е изготвен с размер на шрифта под 12 pt. e от една страна неправилна, а от друга - необоснована, и не подкрепена с никакви доказателства.

За да се генерирал PDF шаблон-темплейт на договор за потребителски паричен кредит, софруерната разработка-приложение (OCR софтуер) използвала XML и XSL файлове. От електронният договор - оригинал е отпечатан аналогов еквивалент на хартиен носител, след което аналоговият образ на документа бил сканиран, за да бъде приложен към материалите по делото. При сканиране образа на документа бил записан като изображение (картинка), а не като документ, в който да може информацията да се селектира/маркира или копира. При генериране на PDF шаблон-темплейт на OCR софтуер документът се съставя с шрифт Garamond с размерност 12pt.

Цитира се практика на ВКС по отношение на шрифта, заложен в текстообработващата програма, на която е съставен процесния договор.В първоинстанционното производство това обстоятелство не било изследвано от вещо лицеспециалист.

Счита, че процесният договор не нарушава чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че вида на шрифта, с който е изготвен е „Garamond", а размерът му е 12 pt. Следвало да бъде отбелязано, че изискването за изготвяне на договора с шрифт изискуем от процесната разпоредба било въведено с цел охраняване интересите на икономически по -слабата страна 2

- кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. В конкретния случай обаче правата и интересите на кредитополучателя по никакъв начин не били нарушени, тъй като представените по делото документи, вкл. и процесния договор бил читаеми, съществувала яснота относно съществени елементи на договора, които били ясно и недвусмислено формулирани. Процесният договор бил сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не помалък от 12. На основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от Директивата, озаглавен „Санкции", предвиждал: „Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции.

Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи". От съображение 47 от посочената директива следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (§ 63 от Решението и цитираната там съдебна практика). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 72 от Решението). В решението по дело С 42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Неправилно първоинстанционният съд направил извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За да стигне до това заключение съдебният състав неправилно приел, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителността, поради факта, че според съда дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна премия следва да бъдат отнесени към ГПР.

Въпросният договор за застраховка бил отделно съглашение, сключено между двете страни.

Годишният процент на разходите (ГПР) не следвало да включва застраховката по кредита 3 поради факта, че застраховката не е задължителна и сключването на договора за кредит не зависел от нейното наличие, в този смисъл били и §1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сключването на договор за застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита и не било свързано с получаването на заема при определени условия. Същото било видно от глава III, т. 3 от предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация. Съгласно пap. 1, т. 1 ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Видно от цитирания текст на императивната норма, законодателят изрично подчертал хипотезата, при която застраховката следва да се включва в ГПР, като безспорно настоящия случай не е такъв, видно от посоченото по-горе обстоятелство. Друго доказателство, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита е фактът, че потребителят имал възможност да прекрати договора за застраховка без каквито и да било последици по кредитното правоотношение. Видно от съдържанието на договор № PLUS-***/01.03.2019 г. в същия не били включени санкционни клаузи или такива предвиждащи изменение в условията по кредита, в случай, че потребителят се откаже от застраховката. На следващо място, в процесния договор били посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 3 от договора били обективирани и взетите предвид допускания - началната дата на изчисляване на ГПР - датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, с което всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били изпълнени. /сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си - решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./. Отделно както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те били нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК (сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си). Претендира отмяна в обжалваната част на горното решение и уважаване изцяло на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на така подадена въззивна жалба от “Юробанк България“ АД, ЕИК ***.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. И. Г. – особен представител на А. Л.

А.. В нея се излага, че при разглеждане на делото и постановяване на решението първоинстанционният съд не спазил материалния закон и допуснал съществени нарушения на процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателства в тяхната 4 съвкупност. Тези нарушения довели до формулиране на необосновани и незаконосъобразни изводи. По делото била претендирана цялата сума по кредита, който бил с краен срок на погасяване 20.11.2024 г., но за да бъдело възможно това, кредитът следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем по предвидения в закона начин. Цитира се нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК и посочва подробно съдържанието . Посочва, че липсва доказателство за надлежно известяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед констатираната недействителност на договора и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, която възлизала на 12 000 лв. От нея следвало да се приспаднат 2835 лв. – застрахователна премия, 8001,60 лв. – платени суми по кредита и 420 лв. – такса ангажимент, като се получавала сума от 743,40 лв., която се дължала от А. Л.