Определение № 147 от 22.07.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. гр. София , 22.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Венелин Б. Иванов

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600289 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.

Предмет на въззивна проверка са определения от 28.06.2021 г. и 29.06.2021 г. и двете постановени по НОХД 4704/2019 г. по описа на СНС.

С протоколно определение от 28.06.2021г. в с.з. от същата дата по НОХД 4704/2019г. Специализираният наказателен съд - 23-ти състав, в производство по чл.270 от НПК е уважил исканията на подсъдимите В. В. А., П. Г. ., Ф. И. С., Е. Й. К. и Р. Н. К., подадени чрез техните защитници, за намаляване на размера на наложените им мерки за неотклонение „Гаранция“.

По отношение на подсъдимия В. В. А. първостепенният съд е преценил, че мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на 500 000 лева, следва да бъде намалена в „Гаранция“ в размер на 250 000 лева. Спрямо подсъдимите Ф. С.

Е. К. и Р. К. мерките за неотклонение „Гаранция“ в размер на по 50 000 лева са редуцирани до 25 000 лева за всяка от тях, а спрямо подсъдимия П. С., мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер от 250 000 лева, е намалена в размер на 125 000 лева. Първоинстанционният съд се е аргументирал с изминалия период от време, през който подсъдимите търпели наложените им процесуални ограничения и доброто им процесуално поведение. СНС е приел, че с оглед на етапа на наказателното производство, мерки за неотклонение „Гаранция“ в по-малък размер биха обезпечили в достатъчна степен целите на чл. 57 от НПК.

С протоколно определение от 29.06.2021г., Специализираният наказателен съд, в производство по чл. 270 от НПК, потвърдил мерките за неотклонение „Гаранция“ в размер на по 1 000 000 лева на подсъдимите В. К.

АР. и М.А.. Първостепенният съд е приел, че липсват нови обстоятелства, 1 които да налагат намаляване размера на „Гаранцията“, отмерена от АСНС на подс. В. К. АР. и М.А. с определение от 22.06.2021г.

Срещу определението от 28.06.2021 г. е постъпил частен протест на прокурор при СП, в който се твърди, че първоинстанционният съдебен акт, с който са уважени исканията на подсъдимите В. В. А., П. С., Ф. С., Е. К. и Р. К. за намаляване на размера на мерките за неотклонение „Гаранция“ е неправилно. Навежда се, че продължава да е налично обоснованото предположение, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения с внесения обвинителен акт, което се подкрепяло и от събраната до момента доказателствена съвкупност. Изтъква се, че делото е с правна и фактическа сложност, поради което предстои да бъдат разпитани повече от 300 свидетели и да бъдат изслушани и приети множество съдебни експертизи. Счита, че намаляването на размера на паричните гаранции би оказало негативно влияние на развитието на съдебния процес. Обръща се внимание, че подсъдимите П. С. и Ф. С. са участвали в управлението на дружествата „З.К. П.“ АД и „В. Г. К.“ АД. В този аспект се навежда, че същите са били съпричастни и към неправилно воденото счетоводство, което довело до увреждане на фиска с над 8 000 000 лева. По отношение на подсъдимия В. В. А. се посочва, че с оглед на факта, че определената му парична гаранция е била преведена по банков път непосредствено след постановяването й със съдебен акт от АСНС, безспорно се установяват финансовите възможности на същия. Излага се, че спрямо подсъдимите Е. К. и Р. К. са налични доказателства, които извеждат обосновано предположение за извършено престъпление. В протеста се предлага атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исканията за намаление на размера на мерките за неотклонение „Гаранция“ на подсъдимите В. В. А., П. С., Ф. С.а, Е. К. и Р. К..

Срещу определението на СНС от 29.06.2021 г. е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия В. К. А. - адв. И.Л. В., с което се иска постановеният първоинстанционен съдебен акт, с който е било оставено без уважение искането на подзащитния му за промяна на мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на един милион лева, да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, като вместо него да бъде постановено определение, с което да бъде намален размера на паричната гаранция.

Навежда се, че определената мярка не била изпълнена към момента от подсъдимия А., поради финансовата невъзможност на същия да внесе съответната сума, като са развити подробни съображения в подкрепа на посоченото. Изтъкнато е, че А. е имал безупречно поведение от момента на предявяване на обвиненията до настоящия момент, като липсвали индиции, че същото би се променило. Счита се, че процесуалното положение на подсъдимите било неоснователно утежнено единствено с оглед на характера и тежестта на повдигнатите обвинения.

Срещу определението от 29.06.2021 г. е постъпила и частна жалба от защитника на подсъдимата М. Л. А. - адв. И. Л., в която се твърди, че 2 определението на СНС е необосновано. Излага се, че за подзащитната й е непосилно да внесе така определената парична гаранция в размер на 1 000 000 лева, с оглед на което би продължило лишаването на същата от свобода. В този аспект са наведени съображения, че интензитетът на опасността подсъдимата А. да се укрие или да извърши ново престъпление е значително намалял. Сочи се, с оглед на изтеклия продължителен период от време от първоначалното задържане, обоснованото подозрение за извършено престъпление не е само по себе си достатъчно, за да обоснове мярка, включваща ограничаване на свободното придвижване. Твърди се, че не е налице предпоставката реална опасност от извършване на престъпление поради доброто процесуално поведение на подсъдимата А., която след определяне на мярката „домашен арест“, е получавала неколкократно разрешения за напускане на дома си. Излага се, че липсвало реална опасност подсъдимата А. да се укрие или да окаже въздействие върху свидетели. Иска се отмяна на атакуваното определение, като алтернативно се претендира за определяне на по-лека мярка за неотклонение или намаляване на паричната гаранция до „обоснован и съответен“ за възможностите на подсъдимата А. размер.

АСНС намира частния протест и частните жалби за допустими като подадени в срок, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Разгледани по същество, частният протест и частните жалби са основателни поради следните съображения:

Към настоящия етап наказателното производство по отношение на подсъдимите лица е в своята централна фаза - съдебно производство пред първа инстанция, досъдебната фаза е приключила и прокурорът е упражнил конституционното си правомощие по привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпление от общ характер, чрез внасянето на обвинителен акт в Специализирания наказателен съд на 19.12.2019г. на общо 8 подсъдими. На подсъдимите В. К. А., М.А., П. С., Е. К. и Р. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК. На подсъдимия В. К. А. и М. А. и са повдигнати обвинения за вторични престъпления, а именно за това по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.3, ал.1 от НК, за това по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 20, ал.3, ал.1 от НК, за това по чл. 256, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.3, вр. с ал. 1 от НК и за това по чл. 253, ал.4, вр. ал.2, пр.1 и пр.3, вр. ал.1, вр. чл. 20,ал.2, вр. ал.1 от НК. По отношение на подсъдимия П. С. са повдигнати обвинения за вторични престъпления по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 256, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. Спрямо подсъдимите Е.

К. и Р. К. е повдигнато обвинение за едно вторично престъпление по чл. чл.

253, ал.4, вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл. 20,ал.4, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия В. В. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 253, ал.4, вр. ал.2, пр.2 и пр.3, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, а спрямо подсъдимата Ф.

С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 3 и т.7, вр. чл. 20, ал.2, ал.1 от НК.

Относно преценката за съществуване на обосновано предположение подсъдимите вероятно да са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение с внесения обвинителен акт, следва да се отбележи, че различни състави на АСНС многократно са се произнасяли по този въпрос и не са събрани нови доказателства, които да променят формираните до сега изводи. Въззивният съд няма основание да се дистанцира от вижданията си, развити в определение от 03.06.2021г. по в.н.ч.д №226/2021г., с което е оставил без уважение идентичните претенции на подсъдимите В. В. А., П. Г.

С. и Ф. И. С.. Изложеното относно пропорционалността на прилаганите мерки за неотклонение „Гаранция“ на подсъдимите В. В. А., П. Г. С. и Ф. И. С. важи и за подс. Е. Й. К. и Р. Н. К.. Същественото е, че определените гаранции са внесени и отсъстват причини за намаляване на техния размер. Различна е ситуацията с мерките за неотклонение на подс. В. К. А. и М.А.. Макар с определение от 22.06.2021г. по в.ч.н.д. № 255/2021г. АСНС да е взел на последните двама подсъдими мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на по 1 000 000 лева, вместо прилаганата „Домашен арест“, това не е облекчило процесуалното им положение, защото отмерените гаранции не са внесени и въззивното определение не е породило правен ефект. Предвид защитното твърдение, че „Гаранция“ от по 1 000 000 лева или общо 2 000 000 лева за двамата подсъдими е непосилна за финансовите им възможности, съдът намира, че същата е неизпълнима и на практика води до продължаване ограничаване правото им на свободно предвиждане, което не е пропорционално на напредналия ход на съдебното производство и на времето, през което те са били задържани или с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Ето защо, въззивният съд счита, че следва да уважи исканията и да определи гаранция в по - ниския размер от по 500 000 лева за подс. В. К. А. и М.А..

По изложените съображения, АСНС счита, че следва да отмени оспореното определение, с което са намалени размерите на изпълняваните мерки за неотклонение „Гаранция“ на В. В. А., П. Г. С.в, Ф. И. С., Е. Й. К. и Р.

Н. К. и вместо него да постанови друго, с което да откаже да стори това.

Определението от 29.06.2021г., също следва да бъде отменено, като на подсъдимите В. К. А. и М.А. следва да бъде определена „ Гаранция“ в размер на по 500 000 лева, вместо действащата към момента „Домашен арест“.

Водим от горното, и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение на СНС, 23-ти състав от 28.06.2021г., по НОХД № 4704/2019г., с което са намалени размерите на мерките за неотклонение „Гаранция“ от 500 000 лева на 250 000 лева, спрямо подсъдимия В. В. А.; от 50 000 лева на 25 000 лева, спрямо подсъдимите Р. К., Е. К. и Ф. С. и от 250 000 лева на 125 000 лева, спрямо подсъдимия П. С. и 4 вместо него:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за намаляване размера на мерките за неотклонение „Гаранция“ в пари, изпълнявани спрямо подсъдимите В. В. А., Р. К., Е. К., Ф. С. и П. С..

ОТМЕНЯ протоколно определение на СНС, 23-ти състав от 29.06.2021г., по НОХД № 4704/2019г., в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1 000 000 /един милион/ лева, по отношение на подсъдимия В. К. А. и в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1 000 000 /един милион/ лева, по отношение на подсъдимата М. Л. А. и вместо това:

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия В. К. А. от „Домашен арест“ в „Гаранция“ в размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева.

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимата М. Л. А. от „Домашен арест“ в „Гаранция“ в размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________