Определение № 311 от 06.08.2021, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Смолян , 05.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Меденка М. Недкова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20215400500244 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1362/13.07.2021г. от АТ. ИВ. П. с ЕГН ********** и М. ВЛ. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес: с.Х., общ.Ч.,ул.“М.“ № 1 срещу Определение № 110/06.07.2021г., постановено по гр.д.№ 92/2021г. по описа на Чепеларския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Излага се доводи, че неправилно районният съд, въпреки, че се е позовал на задължителните указания, дадени от ВКС по въпросите за отрицателния установителен иск в ТР №4 /17.12.2012 г. по тълк. д.№4/2012 г. ОСГК на ВКС и ТР №8/ 27.11.2013 г. по дълк.д.№8/2012 г., ОСГТК на ВКС е направил извода за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е бил собственик за определен период от време в минал момент, но непретендиращ права върху имота към датата на завеждане на иска.Съдът е приел още, че предмет на установителен иск не е установяване на правото на собственост, респективно неговата липса за ответника към минал момент, а е установяване на правото на собственост към момента на предявяване на иска,като изключение от това правило е допустимо само когато от това могат да се черпят права понастоящем, поради което е направил извода, че не е налице надлежен ответник, а за ищците липсва правен интерес от завеждане на иска.Твърди се още, че в исковата молба и допълнението към нея точно и аргументирано е посочен какъв е правният интерес от завеждане на отрицателен установителен иск по отношение на Община- Ч.,като ищците се позовават на фактическо състояние и имат възможност да се снабдят с документ за собственост на владения от тях имот, ако отрекат факта на възникване на собственост за ответника, произтичащ от Заповед №47-ДС/27.02.2001 г. на областния управител на Област-Смолян. Аргументирали са искането си с обстоятелството, че само след произнасянето на съда, с оглед спирането на давностните срокове с §1 от ЗД на ЗС до 31 1 декември 2022 г. относно имоти частна държавна и общинска собственост, срокът, в който са владели имота, ще се зачете като давностен такъв и това ще им даде възможност да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание давностно владение по чл.79,ал.1 от ЗС. В този смисъл, независимо, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не претендира права на собственост върху имота, релевантен за изхода на правния спор е въпросът дали той е бил такъв в минал период от време, тъй като отричането на собственическите права на ответника за минало време има преюдициално значение относно обстоятелството, че за времето, през което е владян имота от ищците е текла придобивна давност. Приемайки обратното съдът е приложил неправилно материалния закон и е постановил порочен съдебен акт, като не се е съобразил със задължителните указания, дадени в посочените тълкувателни решения. Според т.

1 от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗД на ЗС мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или реваидикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС.

Неправилно районният съд е приел, че предмет на установителен иск не е установяване на правото на собственост, респективно неговата липса за ответника към минал момент, а е установяване на правото на собственост към момента на предявяване на иска, без да изложи мотиви за това. Съдът не е отчел обстоятелството, че при изследване на въпроса за давностното владение е необходимо да се проследи и установи наличието или липсата на право на собственост на държавата или общината през минал период от време, доколкото за нотариуса, пред когото е започнато производство по чл.587 от ГПК, е налице неяснота и правен спор именно по този въпрос, то логично е изясняването му да се извърши пред легитиМ.ания да го разреши орган, а именно PCЧ.. Тъй като ищците владеят имота непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено като своя собственост от 2008 година до момента и имат желание да се снабдят с годен титул за собственост по реда на чл.587 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС по обстоятелствена проверка, то очевиден е правният им интерес от завеждане на отрицателен установителен иск срещу ответника. Молят да бъде отменено обжалваното определение и делото бъде върнато на първоинсатнционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на твърденията на ищеца и приложените към исковата молба доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Чепеларският районен съд е бил сезиран с предявен от ищците отрицателен установителен иск, че Община Ч. не е била собственик и не е владяла като такъв процесните поземлени имоти № 2150 и № 2151, попадащи в УПИ ІХ, , УПИ VІІІ и УПИ VІІ по плана на с.Х., за които е изготвена скица-проект по реда на чл.52,ал.1,т.5 от ЗКИР, заверена от Гл.архитект на Община Ч., за периода от 27.01.2001г. до 30.01.2020г.

Ищците са основали правния си интерес с твърденията, че от 2008 г. до настоящия момент владеят имот, находящ се в с. Х., общ. Ч. и попадащ в УПИ VII, VIII и IX в кв.76 по плана на селото въз основа на устна договорка с неговия собственик-П.Б., с която през 2013г. са сключили предварителен договор за продажба на имота, за който са заплатили като продажна цена 1000 лева. За да сключат окончателен договор е следвало имотът да бъде възстановен на името на наследодателя на П.Б. по реда на ЗСПЗЗ. След издадено от П.Б. нотариално заверено пълномощно на ищеца през 2015г. последният започнал от нейно име процедура по възстановяване на имота, по време на която разбрал, че П.Б. не е единствения наследник. След смъртта на П.Б. в началото на 2016г. ищецът продължил процедурата по възстановяване на имота, като бил упълномощен от нейната сестра-Ц.Б.. Ищецът твърди, че целта му била след като бъде възстановен имота да го закупи от наследниците. От ОСЗ-Ч. е издадено Решение №2-А2056/10.06.2016г., с което на наследниците на Д.И.Б. е възстановено правото на собственост върху върху следните имоти:1/нива от 0,398 дка, находяща се в урбанизираната територия на с.Х. в м.“Селото“, представляваща имот 2150 от помощен кадастрален план, изработен 2016г.,попадащ в УПИ ІХ в кв.76 с 30 кв.м. и в УПИ VІІІ в кв.76 с 368 кв.м.,при описаните граници и 2/ овощна градина от 0,476 дка, находяща се в урбанизираната територия на с.Х. в м.“Селото“, представляваща имот 2151 от помощен кадастрален план, изработен 2016г.,попадащ в УПИ VІІІ в кв.76 с 33 кв.м. и в УПИ VІІ в кв.76 с 374 кв.м.,при описаните граници, ведно с приложени към решението скици, но имотът не бил нанесен в КП на село Х., тъй като част от наследниците отказвали да подпишат акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план на селото. Същите не съдействали и за сключване на бъдеща сделка относно имота, но въпреки това не противопоставяли права срещу ищците и те продължили да го ползват. През месец януари 2020г. ищецът П. подал молба до кмета на Община Ч. с искане възстановеният имот да бъде отписан от актовите книги, в отговор на което, на основание чл.64, ал. 1 от ЗОбС метът на общината е издал Заповед №51/30.01.2020г., с която е наредил да се отпишат от актовите книги за общинска собственост процесните имоти № 2150 и 2151, реституирани с Решение № 2-А2056/10.10.2016г. и имотите да се предадат на правоимащите наследници на Д.Б.. Ищците са се снабдили със скица – проект за процесните имоти и стартирали процедура по чл.587 от ГПК, подавайки молба-декларация до нотариус Венцислав Енев, с район на действие РС – Ч.. Предвид служебното удостоверяване на гърба на тази молба-декларация с №ОС – ОП-62/23.07.2020г., че имотът е деактуван със Заповед №51/30.01.2020г. на кмета на Община Ч., нотариусът е приел, че заведеното пред него производство трябва да се спре, като е дал едномесечен срок на ищците за предявяване на иск срещу Община Ч. за разрешаване на възникналия спор за материално право. Ищците считат, че именно отбелязването на обстоятелството, че имота е деактуван и наложения с §1 от ЗД на ЗС мораториум за спиране на давността за придобиване на имоти – частна държавна и общинска собственост до 31.12.2022г. са обусловили издаването на Постановление по нот.дело № 35/2020г., респективно съображения, че с АДС № 52, 53 и 54/11.03.1985г. са обявени за държавна собственост съответно Парцел VII, VIII и 3

IX, в кв.76 на с.Х., с посочено придобивно основание Заповед №РД- 341/07.03.1985г. за одобряване на ЗРП, а за предходен собственик е посочен АПК – Х., като Държавата е завзела неправомерно процесните имоти и за нея не е било налице годно основание, което да я направи собственик, откъдето и няма как да бъде прехвърлена по реда на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и §7 от ПЗР на ЗМСМА в полза на Общината. Земята не е била и безстопанствена. Сочи се, че след издаване на Заповед №47-ДС/27.02.2001г. на Областния управител на Област Смолян, с която е наредено въпросните недвижими имоти да се отпишат от актовите книги на недвижимите имоти – държавна собственост и да се предадат в собственост на Община Ч., последната не е предприела никакви действия за реализиране на правата си – не е съставила АОС, не е вписала имотите в актовата си книга, не завела досиета на имотите, не е отразила това обстоятелство, че е собственик върху ЗРП на село Х. и не влязла за във владение.

И след оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане №155/18.06.2021г. и даване на изрични указания , в подадената в срок молба с вх. № 1229/29.06.2021г. ищците твърдят, че правният им интерес е продиктуван от това, че с отричането правото на собственост на Община Ч., произтичащо от Заповед №47-ДС/27.02.2001г. на Областния управител – Смолян, им се дава възможност за прилагане хипотезата на чл.79 от ЗС, респективно придобиване на права на собственост на основание давностно владение, с оглед подадената молба до нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка и издаденото от него Постановление по нот. дело № 35/2020г. за спиране на производството до решаване на възникналия спор за материално право с общината.

Правилно районният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес.

Като абсолютна предпоставка за допустимост на всеки установителен иск е наличието на правен интерес от търсената защита, за което съдът следи служебно във всяко положение на делото. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които поизтича правния му интерес, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.