Решение № 1224 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100500444 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Е. Г. И. от гр.Варна, срещу решение №3156/01.10.23г. по гр.д.№5556/23г. на ВРС, с което е прието за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, че ответникът Е. Г. И. дължи заплащането на следните суми по договор за потребителски кредит №FL980076 от 29.03.2019г., а именно:

81,61лв— главница, 463,16лв- мораторна лихва за период от 02.10.2020г. до 08.05.2022г.; 15лв — такси за периода от 23.10.2020г. до 08.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№6273/2022г. по описа на ВРС.

В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно. Счита, че не е спазен едномесечният срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Навежда доводи, че изготвената по делото експертиза не е отчела погас.план по споразумението, както и че последното замествало основния договор, в който не било описано формирането на лихвите. Счита, че след като банката е допуснала грешка в погас.план, то следва че последната не я е уведомила за цялостното й задължение. Моли искът да бъде отхвърлен.

1

Въззиваемата страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, срещу Е. Г. И. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 81,61лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит №FL 980076/29.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 463,16лв, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2020г. до 08.05.2022г. и сумата от 15лв, представляваща такси за периода от 23.10.20г. до 08.05.22г., за които суми е издадена Заповед №3104 от 19.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №6273/2022г. на ВРС.

В исковата молба поддържа, че между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ответника като кредитополучател, е сключен Договор за потр.кредит №FL 980076/29.03.2019г., по силата на който е предоставен от банката кредит в размер на 6378,56лв, като средствата били изцяло усвоени. Излага, че съгласно чл.3, ал.1 кредитополучателят дължал годишна лихва в размер на РЛП Прайм на банката за необезпечени кредити в лева, действащ за съотв.период, който към датата на договора бил 1,150%, плюс догов.надбавка от 4,200%. Твърди, че кредитът се погасявал на анюитетни месечни вноски , посочени в погас.план, като крайният срок за погасяване бил 18.03.21г. Договорен бил и размера на дължимата лихва при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на законната лихва за забава. Твърди, че в чл.2,ал.2 от договора били уговорили и дължимостта на такси и комисионни. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора , като на осн. чл.14 поради неплащане на погас.вноска с падеж 18.12.19г. с нотар.покана рег.

№2112, връчена на ответника на 02.10.20г., банката е уведомила последния, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Излага, че на 03.11.20г. било сключено споразумение между страните за доброволно изплащане на задължението, което не било изпълнено от ответника, поради което банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело №6273/2022г. на ВРС, срещу която длъжникът възразил.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. Г. И. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Възразява искът да е предявен в срок, както и твърди, че задължението е събрано и погасено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото 2 доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Наведеното във въззивната жалба оплакване за неспазване на едномесечния срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, относимо към неговата допустимост, се преценява като неоснователно. Видно от материалите по ч.гр.д.№6273/22г. на ВРС с разпореждане №10930 от 22.03.23г., връчено на 03.04.23г., на заявителят са дадени указания за предявяване на устан.иск, като исковата молба, инициирала настоящото производство, е подадена на 03.05.23г., на която дата са представени и доказателства за това по заповедното производство.

По делото не е налице спор, а и се установява от представения договор за потр.кредит №FL 980076/29.03.2019г., че по силата на възникнало облигационно правоотношение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е предоставило на Е. Г. И. като кредитополучател кредит в размер на 6378,56лв за текущи нужди със срок на издължаване 18.03.21г. В чл.3, ал.1 от договора е договорено, че кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на РЛП Прайм на банката за необезпечени кредити в лева, действащ за съотв.период, който към датата на договора бил 1,150%, плюс догов.надбавка от 4,200%. Уговорено е още в чл.9, че при просрочие на погас.вноски и при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Задължението за заплащане на такси е предвидено в чл.2, ал.2 и чл.5 от договора. В чл.14 от договора е уговорено правото на банката при непогасяване на една или повече вноски да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Доколкото се касае за договор за кредит, сключен с потребител, то приложение следва да намери ЗПК. Въззивникът не е навел конкретни твърдения за противоречие на договора с императивни норми на ЗПК или ЗЗП. Извършвайки проверка за съответствие на договора с изискванията на ЗПК и ЗЗП, предвид и законовото задължение по чл.7, ал.3 ГПК, съдът от своя страна не констатира противоречие на клаузи от договора с 3 императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

По делото не се спори, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя. Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано в нотар.покана рег.№2112/13.08.20г. на Н-с А.П., отправена от банката до кредитополучателя и връчена му на 02.10.20г., с която последния се уведомява за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Фактът на надлежно настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита не се оспорва пред настоящата инстанция.

Не се спори между страните и наличието на сключено помежду им на 03.11.20г. споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да изплати дължимата сума в общ размер от 4617,51лв по обявения за предсрочно изискуем кредит съгласно погасителния план по чл.5 от споразумението. Съпоставяйки уговорките в чл.3, 4 и 5 от споразумението се извежда логичния извод за допусната грешка при посочване на погас.план в табличен вид, поради което и съдът приема, че именно описанието в чл.5 е меродавно.

В установителната част на споразумението, касаеща размера на задължението по договора за кредит към датата на сключването му, същото няма обвързващ характер, доколкото от заключението на вещото лице безспорно се установява, че банката е прилагала при просрочие лихвен процент не съответен на договореното между страните в чл.9 от договора.

Несъстоятелно е оплакването в жалбата за липсата на уговорени лихви в споразумението, доколкото последното не отменя уговорките в договора касателно олихвяването на просрочените задължения.

Съгласно заключението на вещото лице във вариант три, който се възприема от съда, към датата на сключване на споразумението от 03.11.20г. задълженията на ответника са възлизали на общо 4485,07лв, от които главница 4360,74лв, договорна лихва – 29,70лв, наказ.лихва – 72,63лв и такси 22лв.

Съдът възприема именно този вариант на заключението на вещото лице, тъй като при него е съобразен начина на олихвяване, предвиден в чл.9 от договора, която клауза е изцяло съответна на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК.

Съобразно изчисленията, извършени от вещото лице във варианта №3 от заключението, се установява, че към 08.05.22г. задълженията по процесния кредит са както следва: непогасената изискуема главница възлиза на 256,74лв, а мораторната лихва върху анюитетните вноски възлиза на 26,36лв. При този вариант вещото лице не установява задължения за договорна лихва и такси.

Предвид така установеното и доколкото съдът дължи произнасяне в съответствие с уреденото в ГПК диспозитивно начало, то предявеният иск за главница се явява изцяло основателен в претендирания размер от 81,61лв, а искът за мораторна лихва за периода 02.10.20г. - 08.05.22г. се явява основателен до размера от 26,36лв. Ето защо решението на ВРС в частта за 4 мораторна лихва за разликата над 26,36лв до присъдените 463,16лв, както и в частта за присъдените 15лв такси, като неправилно следва да се отмени.

При този изход на спора на страните се следват разноски по съразмерност съгл. чл.78, ал.1 и 3 ГПК. Предвид установения размер на вземането, дължимите за заповедното производство разноски на ищеца възлизат на 74,26лв, като за горницата до 385лв решението на ВРС следва да се отмени.

Следва да се ревизира решението и в частта на присъдените на ищеца разноски за първа инстанция, които съобразно уважената част от предявения иск възлизат на 135,98лв., като в тази част същото се отмени за разликата до присъдените 705лв.

С оглед изхода от спора пред въззивния съд, следващите се на възз.страна разноски за възз.производство са в размер на 115,73лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №3156/01.10.2023г., постановено по гр.д.

№5556/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която е прието за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, че ответникът Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи заплащането на следните суми по договор за потребителски кредит №FL980076 от 29.03.2019г., а именно: сумата за разликата над размера от 26,36лева до размера от 463,16лв, представляваща мораторна лихва за период от 02.10.2020г. до 08.05.2022г. и сумата от 15лв — такси за периода от 23.10.2020г. до 08.05.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6273/2022г. по описа на ВРС, както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за исковото производство за горницата над 135,98лв до 705лв и за заповедното производство за горницата над 74,26лв до 385лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: