Решение № 192 от 27.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Перник, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100701 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Е. А. Г. от ***, ЕГН **********, против ОБЩИНА ПЕРНИК, и искане за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане , в размер от 30000 лв. – иск с правно основание в чл.

49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Според изложеното в исковата молба , на дата 28.02.2025г., ищецът посетил по работа Профилакториума в гр.Перник , като тръгването му ( на излизане от лечебното заведение), десният му крак попаднал в дупка, той изгубил равновесие и паднал. Изпитал силна болка в десния крак. Тъй като болките не отшумяли, на 05.03.2025г. било извършено рентгеново изследване, при което се установила линеарна фрактура на дясна фемурална кост, медиално до ниво средна трета на фемура; на 15.05.2025г. в УМБАЛСМ *** била извършена операция с наместване на дясната бедрена кост и репониране в анатомична позиция с остеосинтезни средства. При получаване на травмата и последвалия период на лечение изпитвал и продължавал да изпитва силни физически болки и страдания. Придвижвал се само с патерици , затруднен бил да изпълнява елементарни битови функции. В резултат на описаната травма претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които оценява на 30 000 лв., и моли да се осъди ответната община да му ги заплати, ведно със законната лихва от датата на травматичното събитие – 28.02.2025г. до 1 окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора, като поддържа , че дупката е част от уличната мрежа на Перник , Община Перника отговаря за неизпълнението на задълженията на общинските служители по поддръжка и ремонта на улиците.

Предвид посочените от ищеца факти, води се допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ответната община оспорва иска по основание и по размер, отговора й е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича да има задължение да поддържа участъка , в който е настъпило произшествието, като приема в тази й част исковата молба за непрецизна. Оспорва и причинноследствената връзка между падането и настъпилите травматични увреди , като поддържа наличието на предходни оперативни интервенции по ставите на ищеца. Размера на търсеното обезщетение се приема за прекомерен с оглед критерийте по чл. 52 от ЗЗД. Моли иска да бъде отхвърлен , алтернативно – да се присъди по – ниско по размер обезщетение. Моли и за присъждане на разноските по делото..

Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни и при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание .

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата по делото, съобрази следното:

І. По фактите:

Съобразно нормата на чл. 153 от ГПК и тази на чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите подлежат на доказване следните факти: загуба на равновесие при ходене и падане на ищеца по причина в дупка на тротоара или пътното платно, претърпени от падането травматични увреди и неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с травматизма. Наличието на виновно поведение на лица от състава на общината не е от значение, доколкото отговорността на общината за деликт е обективна.

Не е формиран спор по това, че на 28.02.2025г., ищецът стъпил в дупка на тротоара до Профилакториума в гр.Перник, изгубил равновесие и паднал.

Това обстоятелство личи от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Б., които съдът кредитира, доколкото са еднопосочни, безпротиворечиви и по отношение на свидетелите не са налице обстоятелства по смисъла на чл.

172 от ГПК.

При падането Г. претърпял и травматична увреда, представляваща счупване на дясна бедрена кост в горната половина на костта. Това се установява от наличната по делото медицинска документация - множество 2 листове за преглед, 3 бр. резултат от образно изследване, епикриза от УМБАЛСМ*** към история на заболяването №***, болнични листове – 4 броя, и най- вече , от изследвалата тези данни съдебно – медицинска експертиза. Отново според заключението на вещото лице по събраната съдебномедицинска експертиза, което се кредитира, оперативното лечение е проведено със забавяне (поради липса на средства, според ищеца), като Г. е опериран по спешност едва на 07.05.2025г, в УМБАЛСМ *** тъй като се появила инцизия в областта около счупването.Тъй като дясната става е била вече сменяна през ноември 2024г. поради асептична некроза на главата на бедрената кост, се наложило отстраняването на долната част на протезата и поставянето на специална протеза – ревизионна такава, след което счупването е наместено и фрагмените са фиксирани с телени серклажи.

Медикобиологичния характер на това увреждане е трайно затруднение на движението на десен долен крайник, при нормалното протичане на лечебния процес ( без усложнения), периода на на възстановяване при такъв вид усложенния е между 6 и 8 месеца , лечението е било оперативно и е завършило, но скъсяването на десен долен крайник , ограничения обем на движение в дясна тазобедрена става и бедро и белега от операцията са с траен характер .

Липсват данни дупката да е била обезопасена по някакъв начин или да е била към датата на инцидента сигнализирана като неравност или пътно препятствие; такива твърдения в отговора на исковата молба липсват, не се и провежда доказване в тази насока.

Не на последно място, има причинени на Г. вреди от произшествието – болки страдания , ограничения във възможността за придвижване и работа.

Не могъл да се самообслужва, бил подпомаган. В това отношение съдът кредитира свидетелските показания – в пълен обем, и заключението на вещото лице, което е еднопосочно с тези показания.

ІІ. По правото:

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента при извършването ( в смисъл на знание за определени факти) не се изследва , отговорността на възложителя на дадена работа по чл. 49 във връззка с чл. 45 от ЗЗД е обективна. Дори да се приеме обратното, то вината се предполага по смисъла на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Не се спори , че злополуката е настъпила на пътното платно на улица в гр.

3

Перник. Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост с приемането на закона, ако и преди тази дата да са били държавни . Няма данни по делото правото на собственост върху конкретната улица да е преминало върху лице, различно от общината, и в частност- няма данни да се касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на влизане на закона в сила ) да е бил частна собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си. Когато се касае за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване” Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние. Горното важи дори и тогава , когато работата по поддръжката на пътното платно е възложена на трето на спора лице , напр. по силата на договор. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.

Неподдържането на пътя в изправно състояние съответно е противоправно поведение и ангажира деликтната отговорност на общината.

Или, съдът приема, че има причинено на ищеца непозволено увреждане.

Хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е налице.

ІІІ. По размера на иска :

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за мъж на немлада възраст, но работоспособен, трудово ангажиран и физически активен, който обаче вследствие на така получените травматични увреди е с временно намалена трудоспособност; търпял е 4 интензивни болки и страдания над два месеца, докато бъде ендопротезиран и фрактурата се фиксира, а умерени - след това, в период от поне 6 месеца.

Последното обстоятелство се отчита и поради това, че му се е налагало да ползва помощни средства ( патерици ) и чужда помощ за задоволяване на ежедневните си нужди – тази на свид . Д. , чиито показания съдът кредитира .

Твърденията за нужда от чужда помощ кореспондират и със заключението на вещото лице, доколкото налице е била гипсова имобилизация на долен крайник, и то - този , с който пострадалия си служи основно. Няма обаче данни за постоянно обездвижване или други усложнения в оздравителния процес , не се сочи трайна неработоспособност, а вещото лице отрича неблагоприятна прогноза за оздравяване. Отчита се обаче това, че фрактурата е многофрагментна и се е наложила оперативна намеса за фиксирането й, както и това, че фиксацията е наложила подмяна на вече налична еднопротеза, при което крака му е трайно скъсен и той ще накуцва, и че е останал видим белег от операцията. С оглед казаното и обичайната практика на ВКС касателно размерите на обезщетенията (решение № 39/ 07.05.2020 г.по т.д.

1184 по описа за 2019 г., ВКС , ТК, ІІ. т о.), и като се отчитат инфлационните процеси от датата на произшествието, съдът не намира за несправедлив размер на обезщетението сумата от 30 000 лева, тоест иска следва да бъде уважен изцяло.

Тъй като при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, то ответната администрация дължи и обезщетение за забавата в размер на законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане на вземането.

ІІІ. Възражението за съпричиняване, което почива на твърдение за това, че ищеца се движил по пътното платно, където се намирала дупката, съдът не кредитира – не е доказано наличието на тротоар, при което Г. има право да се движи по пътното платно ( чл. 108 от Закона за движение по пътищата).

ІV. Право на разноски има ищеца , като е направил такива за държавна такса и хонорар на вещото лице, а на представлявалия го адвокат се определя хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, доколкото съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза.Подходящ размер на хонорара е сумата от 1600 евро.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр.

Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета си , да заплати на 5

Е. А. Г., ЕГН ********** адрес *** сумата от 15 338.76 евро - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане ( болки , страдания , неудобство , невъзможност да се поддържа лична хигиена без помощ вследствие на пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в Перник на дата 28.02.2025г. ), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 28.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 613.55 евро – държавна такса и 309.78 евро хонорар на вещо лице.