Решение № 895 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря К. Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110134327 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове от „.............“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Ц. Г. А., Е. Г. А., Е. И. А., Г. И. А. и К. И. А. за сумата от 658,28 лева, от която 516,55 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. до м.07.2024 г. в имот, находящ се в гр. ........ с абонатен №.........30, сумата 118,22 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.05.2025 г., сумата от 18,24 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2022 г. до м.05.2023 г. и сумата 5,27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2025 г. до окончателното плащане като сумите се претендират от ответниците при следните квоти: Ц. Г. А. – 3/9, Е. Г.

А. - 3/9, Е. И. А. – 1/9, Г. И. А. - 1/9 и К. И. А. – 1/9.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Г. А. е депозирал отговор като признава дължимостта на сумата за топлинна енергия само за периода м.07.2022 г. до м.05.2023 г. и съответно на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота, след което имотът е продаден на трето за делото лице. Оспорва началния момент, от който се дължат лихви за забава върху сумата за топлинна енергия.

Ответниците Е. Г. А., Е. И. А., Г. И. А. и К. И. А. са депозирали отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител като признават, че са били собственици на 1/2 идеална част от имота , както и че дължат заплащане на сумите за топлинна енергия само за периода м.07.2022 г. до м.05.2023 г., след което заедно с другия ответника са продали имота.

Оспорват претенциите за лихва.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......“ ООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на отвтениците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай ответниците признават, че като страни по договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт ...., том I, рег. №1036, дело 84/2023 г. от 01.06.2023 г. на нотариус В - Г. с рег. ... на НК и район на действие СРС са прехвърлили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 160, находящ се в гр. ........ в полза на трето за делото лице - Н И М. В представения по делото нотариален акт от 01.06.2023 г. липсва посочване на притежаваните от всеки от продавачите – настоящи ответници идеални части. По делото нито се твърди, нито се установява собствеността да е придобита от ответниците на друго основание различно от наследственото правоприемство, поради което 2 съдът приема, че след смъртта на Г И А. и К Ц А. – родители на ответника Ц. Г. А., той заедно с брат си И Г. А. като единствени наследници по закон са придобили собствеността върху имота при равни квоти от по 1/2 идеална част. След смъртта на И Г. А. на 01.06.2020 г. притежаваната от него 1/2 идеална част е наследена от съпругата му – Е. Г. А. и децата им Е.

И. А., К. И. А. и Г. И. А. в качеството им на наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №УН№7113/08.06.2020Г от 29.08.2025 г., издадено от ....... при равни квоти на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. При тези данни съдът приема, че през исковия период от 01.07.2022 г. до 31.05.2023 г. ответниците в качеството си на съсобственици на процесния недвижим имот, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, поради което следва да отговарят за заплащане на претендираните от ищеца задължения за доставена топлинна енергия при следните квоти Ц. Г. А. – 1/2, Е. Г. А. – 1/8, Е. И. А. – 1/8, Г.

И. А. - 1/8 и К. И. А. – 1/8. Съдържанието на съществуващото между всеки от ответниците и топлофикационното дружество облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.

Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установява се, че Н И М е депозирала заявление – декларация от 14.06.2023 г. до ищцовото дружество за смяна на името на партидата в качеството й на собственик. Тази молба-декларация по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственика до топлофикационното дружество, което е прието и партидата за абонатен № .........30 за периода м.06.2023 г. – м.04.2024 г. е променена на името на Н И М видно от представените от трето лице помагач документи.

Ответниците не оспорват доставката на топлинна енергия до имота за периода 01.07.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер на 515,33 лева. От представените от ищеца и третото лице помагач документи се установява, че сумите за топлинна енергия са определяни на база реален отчет на 2 броя разпределители, един водомер за топла вода и щранг- лира в помещението баня като стойността на използваната в имота топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 31.05.2023 г. възлиза на 515,33 лева.

Ответниците не твърдят установената за дължима сума за топлинна енергия да е заплатена преди образувано на делото, напротив признават дължимостта й, поради което съдът приема, че като съсобственици на апартамент №160 през периода 01.07.2022 г. до 31.05.2023 г. дължат заплащането на доставената топлинна енергия на стойност 515,33 лева при установените по – горе квоти от правото на собственост.

Исковата претенция за топлинна енергия спрямо Ц. Г. А. следва да бъде уважена до претендирания размер - 172,18 лева (равняващ се на 3/9 идеални части от 516,55 лева) предвид диспозитивното начало в процеса независимо, че и самият ответник признава дължимостта на 1/2 част от цялата главница, която възлиза на по – голяма сума.

По отношение на Е. Г. А. се установи, че отговорността и следва да бъде ангажирана в размер на 1/8 част от задължението, а именно 64,42 лева, поради което исковата претенция спрямо нея следва да се уважи за сумата 64,42 лева и да се отхвърли за разликата до претендирания размер 172,18 лева, (равняващ се на 3/9 идеални части от 516,55 лева).

Отговорността на ответниците Е. И. А., Г. И. А. и К. И. А. следва да бъде ангажирана в претендирания размер от 57,39 лева (равняващ се на 1/9 идеални части) предвид диспозитивното начало в процеса независимо, че и самите ответници признават дължимостта на по 1/8 част от цялата главница, възлизаща на 64,42 лева.

За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2022 г. до м.05.2023. г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в 3 рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Установява се от представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. От заключението на СТЕ се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза. Предвид това ответниците имат задължението да заплатят и сумите за дялово разпределение в съответствие с притежаваните от тях квоти. При това положение Ц. Г. А. дължи 9,12 лева, но следва да бъде осъден да заплати само претендираните с исковата молба сума 6,08 лева предвид диспозитивното начало в процеса. Е. Г. А. следва да заплати 2,28 лева като за разликата до 6,08 лева исковата претенция против нея следва да се отхвърли като неоснователна, ответниците Е. И. А., Г. И.