Акт от 12.04.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№261/12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ при секретар Александрина Александрова разгледа

Адм.дело

№261/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.С.Ш. *** против Решение №2153-11-24/01.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №111-00-247-4/12.01.2023г., Разпореждане №111-00-247-5/12.01.2023г. и Разпореждане №111-00-247-6/12.01.2023г. на длъжностни лица при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Ц*** , поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира и разноски по делото, като доводи излага в представена по делото писмена защита.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Л*** , оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като в писмено становище развива доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.Ответникът, чрез процесуалният си представител, моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд

Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №2153-11-24/01.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №111-00-247-4/12.01.2023г., Разпореждане №111-00-247-5/12.01.2023г. и Разпореждане №111-00-247-6/12.01.2023г. на длъжностни лица при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия са издадени обжалваните разпореждания, тъй като оспорващият няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, респективно налице са основания да се отмени разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, да се откаже отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и да се разпореди оспорващия да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 04.02.2022 - 03.08.2022г. в размер на 2264, 43 лева.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Оспорващият е подал заявление №510-118/07.02.2022г.

(л.124 по делото) за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е декларирал прекратено правоотношение с „Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД, считано от 04.02.2022г. С Разпореждане №111-00-247-1 от 14.02.2022г. (л.123 по делото) на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на оспорващият е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 04.02.2022 – 03.08.2022г. в размер на 18,41лв. дневно. Не се спори по делото, че за периода от 16.02.2022 – 15.08.2022г. на оспорващият е изплатена сума в общ размер 2264,43 лв.

Във връзка с осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО е подаден сигнал до ТД на НАП Велико Търново по отношение спазването на данъчното и осигурителното законодателство.

При извършената проверка от контролните органи на НАП и резултатите обективирани в констативен протокол е установено, че „Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД не е извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации образец №1 и №6 за периода от октомври 2021г. до юни 2022г., като не са внасяни дължимите осигурителни вноски и общо задълженията са в размер на 117 891лв. От приетото на л.43 по делото писмо с изх.№33-00-123/02.11.2022г. ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана се установява, че „Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД няма имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица, регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 и 2021г., единствено са подадени декларации обр.1 и обр.6, като е декларирана дейност с НКИД 7830 – „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл.42 от ЗДФЛ не са внасяни в бюджета.

С Протокол №1793483/05.12.2022г.

(л.134-138 по делото), който е съставен от органите на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана са снети обяснения от управителя на „Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД, като е попълнен въпросен лист, касаеш дейността на търговското дружество.

Видно от собственоръчно попълнения въпросен лист, управителя е отразил, че „..не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на робата и не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето..“. С Протокол №П-04001222160224-073-001/12.12.2022г. на ТД на НАП Велико Търново (л.61-69 по делото) се установява, че управителя на„Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД, е управител на още 97 търговски дружества, като реално при извършените проверки не е установено извършването на търговска дейност.

С Разпореждане №111-00-274-4/12.01.2023г. издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л.119 по делото), на основание чл.54ж, ал.2,т.1 от КСО е отменено разпореждане №111-00-247-1/14.02.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С Разпореждане № 111-00-247-5/12.01.2023г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л.118 по делото), на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.10 от КСО на оспорващия е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С Разпореждане № 111-00-247-6/12.01.2023г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана (л.117 по делото) на основание чл.114, ал.3 във вр. чл.114, ал.2,т.2 от КСО, е разпоредено, оспорващият да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 04.02.2022г. до 03.08.2022г. в размер на 2264,43 лв.

Разпореждане №111-00-274-4/12.01.2023г., Разпореждане

№ 111-00-247-5/12.01.2023г. и Разпореждане № 111-00-247-6/12.01.2023г. са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ-Монтана с жалба вх.№1012-11-22/03.02.2023г. (л.115,116 по делото), който с Решение №2153-11-24/01.03.2023г. е приел, че жалбата е неоснователна. Видно от известие за доставяне на л.114 по делото, оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 06.03.2023г., тоест жалбата с вх.№2103-11-10/16.03.2023г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира следните правни изводи по същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така, тъй като съгласно чл.54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Последващият контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства.

Съгласно чл.

10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.

4 или чл.

4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Понятието „осигурено лице“ е дефинирано в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" то следва да упражнява/развива трудова дейност. С оглед на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за докадано, че оспорващият фактически е извършвал трудова дейност за релевантния за делото период.

Представения трудово договор и фишове за заплати имат характер на частни диспозитивни документи, които имат само формална доказателствена сила, поради което не обвързват съда, но с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че с оглед доказателствата по делото следва да се приеме, че те само формално уреждат трудово правоотношение, а осигурителното такова между оспорващия и ТП на НОИ Монтана е също фармално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. В тази връзка следва да се посочи, че по делото беше разпитана В*** Д*** , като съдът кредитира нейните показания като обективни и безпристрастни. Този свидетел изяснява, че оспорващия бил работил като „обезкоствач“, но неговите показания не могат да обосноват извода, че оспорващият има качеството на осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на КСО. Изискването на действащата материалноправна норма, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, тоест не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор, какъвто в случая е представен, и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение, като следва да се посочи, че няма тъждество между трудово и осигурително правоотношение. В случая представеният от оспорващият трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение, но сам по себе си обаче той не може да обуслови възникването на осигурително правоотношение, тъй като както стана дума по-горе съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В тази насока настоящия съдебен състав споделя константна практика на ВАС по аналогични дела, като например: Решение №14558/25.11.2020г. по адм.дело №6025/2020г.;

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d99fe098-3408-44db-a72a-099c599e7161