Решение № 134 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20241000500015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260972 от 17.07.2023г., постановено по гр. д. № 11237/2019г., СГС, І ГО, 15 състав е отхвърлил предявения от Е. М. П. против В. М. В. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на ищцата, че сключеният между Е. В. П. и В. М. В. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 28, том ІІ, рег. № 10487, дело № 203/2018 г. на нотариус В. Я. с район на действие СРС е нищожен като привиден досежно поетото задължение за издръжка и гледане, прикриващ действителен договор за дарение. С решението СГС, І ГО, 15 състав е осъдил Е. М. П. да заплати на В. М. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 2000 лв.

- адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство - Е. М. П., чрез пълномощника й, с възражения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебните изводи. В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон - чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД.

Излага се становище, че всички събрани доказателства безспорно установявали наличието на привидност на процесния договор за издръжка и 1 гледане, като наведените в исковата молба твърдения на ищцата Е. П. били изцяло потвърдени от показанията на свидетелите и на двете страни по делото.

Поддържа се довод, че всички свидетелски показания не си противоречали и потвърждавали твърденията на ищцата, че Е. П. не се е нуждаела преди процесната прехвърлителна сделка нито от грижите на сина си, нито от издръжката му - тя е превела, по признанията на жената, с която той живее в съпружески отношения св. Р., парична сума за техния ремонт. С оглед свидетелските показания се прави извод, че прехвърлителката Е. П. не се е нуждаела от грижи, ходела е непосредствено до смъртта си на работа, получавала е заплата и наем и се е грижела за семейството на В.. В жалбата се поддържа възражение, че обжалваното съдебно решение е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в приетия от първоинстанционния съд доклад съдът е възприел исковата претенция като предявен главен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 17 ал. 1 ЗЗД. Излага се твърдение, че в съдебното решение липсвало каквото и да било разглеждане и произнасяне по евентуалния иск по чл. 17 ал.

1 ЗЗД, като липсвал и самостоятелен диспозитив по евентуалния иск. Допълва се, че в съдебния акт липсвала правна аргументация на доводите на съда, не било посочено защо не се кредитират свидетелските показания, които не си противоречат. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да уважи предявените искове. Предявява се претенция за присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство – В. М. В., чрез пълномощника му. В отговора се поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради това следва да бъде потвърдено. Сочи се, че в хода на делото по никакъв начин не било доказано твърдението на ищцата, че обективираната в договора воля на починалата Е. П. и ответника по делото В.

В. не съответства на действителната им такава при подписване на процесния договор. Излага се твърдение, че по делото липсвали както преки, така и косвени доказателства, от които да се установи, че страните по сделката не са имали намерение срещу прехвърленото право на собственост върху имота приобретателят да поеме издръжката и грижите за прехвърлителката. Допълва се, че съдът правилно е направил заключение, че свидетелските показания не доказват по никакъв начин наличието на твърдяната от ищцата симулация и привидност на сключения договор. Предявява се претенция за заплащане на направените разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивницата не се явява и не се представлява. Въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно. Въззивният състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание чл.

272 от ГПК, към тях, като по доводите във въззивната жалба приема следното:

В исковата молба и в молби-уточнения се поддържа твърдение, че ищцата е наследник на своята майка Е. В. П., починала на 28.01.2019г., а ответникът е неин брат. Твърди се, че на 19.09.2018 г. между Е. В. П. и В. М. В. е сключен договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 28, том 2, рег. № 10487, дело № 203/2018 г. Твърди се, че така сключеният договор е относително симулативен, като прикриващ дарение, доколкото действителната воля на страните е била имотите да преминат в патримониума на ответника, но сделката да бъде оформена чрез договор за издръжка и гледане, за да се блокира възможността ищцата да претендира запазена част от наследството. Твърди се, че самият ответник е заявил на ищцата пред съседи, че „неговите договори“ с тяхната майка били „необжалваеми“, тъй като били оформени „за издръжка и гледане“, а не като дарение. Твърди се, че Е. В. П. не се е нуждаела от издръжка, получавала е заплата и средства от наем на жилище и помагала на семейството на ответника - вземала дъщерята на ответника от детска гР., пазарувала. Твърди се, че пет дни преди сделката прехвърлителката превела по сметка на жената, с която ответникът живее на съпружески начала, сума в размер на 5400 лв., „вероятно с цел последващо покриване на разходите по сделката“. Твърди се, че прехвърлителката е била със сериозно заболяване, което е било известно на ответника-приобретател преди сделката и скоро след сключването й тя е починала. Тези твърдения се поддържат и пред въззивната инстанция.

Първоинсатнционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове: 1) отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за издръжка и гледане поради привидност; и 2) положителен установителен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване, че същият представлява прикрит договор за дарение.

Действително в проекта за доклад, изготвен по реда на чл. 140 ГПК, съдът е посочил, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В решението обаче е приел

, че не е налице евентуално съединяване на исковете, като в този смисъл е и неговото произнасяне в диспозитива. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд процесуално нарушение - налице е произнасяне по претенциите, с които съдът е бил 3 сезиран, обсъдени са всички твърдения и възражения и е постановен отхвърлителен диспозитив.

По предявените искове за прогласяване нищожността на процесния договор за прехвърляне на 1/2 ид. ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 28 от 17.09.2018г., том II, рег. № 10487, поради привидност и за установяване, че същият представлява прикрит договор за дарение, настоящият въззивен състав приема следното:

Не се спори между страните по делото, а и от доказателствата се установява, че ищцата е дъщеря, а ответникът - син на общия за страните наследодател Е. В. П., починала на 28.01.2019г.

Видно от представения по делото нотариален акт № 28, том II, рег. № 10487 на 17.09.2018г., между Е. В. П. и В. М. В. е бил сключен договор за прехвърляне на надвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, по силата на който Е. В. П. прехвърлила правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот на своя син - В. М. В. срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота й, да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, като прехвърлителката е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имотите. В т. 4 от нотариалния акт е посочено, че страните декларират, че сделката не е прикрита, привидна или симулативна и че желаят настъпването на правните й последици.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД привидните договори са нищожни. За да е налице симулация, е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели. В настоящия случай ищцата твърди, че страните по договора за продажба срещу задължение за гледане и издръжка са целели прехвърлянето на собствеността, но са прикрили действителната си воля прехвърлянето да стане при условията на договор за дарение.

Установяването на факта на привидността е задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на ищцата, по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. По правило симулацията се доказва с обратен документ, който е напълно достатъчен за разкриването й. Такъв документ по делото не е представен, нито се твърди да е съставен. След като липсва обратно писмо, симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства, установяващи, че насрещните страни са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне чрез дарение, вкл. чрез гласни доказателства /разпит на свидетели/, които в случая са допустими по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, тъй като ограничението по чл. 165, ал. 2, изр.1 от ГПК /изискването за наличие на начало на писмено доказателство, изходящо от страната, на която симулацията се противопоставя, или наличие на нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация/ не важи спрямо 4 наследниците на прехвърлителя, когато сделката е насочена срещу тях /решение № 12/31.01.2019 г. по гр. д. № 2000/2018 г. на ІV г.о., ГК на ВКС/. В случая е налице именно хипотезата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, тъй като ищцата е наследник по закон на прехвърлителката по процесния договор и сделката е насочена срещу нейния интерес като намаляваща наследствената маса, останала след смъртта на прехвърлителката. От събраните по делото гласни доказателства обаче изводи за твърдяната симулация не могат да бъдат извлечени. Разпитаните свидетели не са депозирали показания във връзка с уговорките по договора от 2018 г. Няма и намек в показанията им за различни от обективираните в нотариалния акт намерения и вътрешни отношения между страните по сделката, които да обосноват извод, че сделката не е за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, а дарение.

Противно на възраженията на жалбоподателката, че показанията на свидетеля К., че е чувал от ответника В. реплики „Всичко е опечено, работата е опечена така, че да не може да бъде бутната“ потвърждават нейните твърдения за привидност на договора за издръжка и гледане настоящият съдебен състав намира, че същите по никакъв начин не установяват твърдяната симулация, че действителната воля на страните по сделката не е такава, каквато е отразена в нея. От показанията на свидетеля К., в частта, в която сочи, че не е виждал В. да се грижи за Е., нито знае тя да му е помагала също не се установява, че договора за издръжка и гледане е привиден. Следва да се посочи, че в тази част показанията на свидетеля К. са в пълно противоречие с показанията както на св. Е. Л. и св. Г. М., доведени от ищцата, така и на св. В. Р. и св. Х. М., доведени от ответника. От показанията на тези четирима свидетели, по безспорен начин се установява, че Е. е помагала много на семейството на своя син – вземала е дъщеря му от детска гР., готвела е, както и че В. е бил опора на своята майка, тя е разчитала не само в ежедневието си на него, но той е бил надеждата й за спокойни старини.