Решение № 1662 от 25.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря К.ка Анг. И. като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900802 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е след подадена искова молба с вх. номер 44997 от 17.04.2024 г. от „ЛИТОС“ ЕООД, с ЕИК 104671229, със седалище и адрес на управление – гр. Велико Търново, ул. ********, срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.

„България“ № 85, като с нея са предявени за разглеждане в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за заплащане на сумата в размер на общо 29 970,00 лв. - представляваща стойност на извършени на 04.08.2023 г. три неразрешени платежни операции по платежна сметка IBAN BG65IO********, ведно със законната лихва дължима, считано от 17.04.2024 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане;

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 878,16 лв. – представляваща обезщетение за допусната забава в плащане на главното вземане /29 970,00 лв./, което е дължимо, считано от 05.08.2023 г. до 16.04.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 08.06.2018 г. между дружествотоищец и ответната банка се сключил договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева. Така на „ЛИТОС“ ЕООД, с ЕИК 104671229 при „ИНВЕСТБАНК“ АД била открита разплащателна сметка с IBAN BG65IO******** – в лева. Дружеството се възползвало и от предоставяната от банката услуга – интернет банкиране /активни права/, като тя му позволявала да авторизира и извършва разплащания със средства налични по банковата му 1 сметка. Съгласно установените от ответната банка условия достъпът до платформата, с която се оперира по услугата интернет банкиране ставал чрез въвеждане на потребителско име и парола, като последната била известна само на оторизираното за това лице /пълномощника на ищеца – Г. Х. А.а/.

Освен това за вход в системата и извършване на платежните операции било необходимо да се въведат и еднократни кодове, които за всяка отделна заявка били изпращани от банката с нарочен СМС на предварително посочен мобилен номер – в случая с „ЛИТОС“ ЕООД това бил : +********, като този номер бил ползван отново от пълномощника – А.а. Наред с услугата интернет банкиране, „ЛИТОС“ ЕООД ползвал и предлаганата от ответната банка услуга – мобилно банкиране, като тя била достъпна чрез инсталиране на мобилното приложение – Ibank Mobile, като и тук за да се извършат исканите платежни операции, след получаване на заявка от банката били изпращани нарочни кодове за исканата транзакция и това ставало отново на посочения мобилен номер. Допълва се, че пълномощника А.а имала и качеството на оторизирано лице да извършва платежни операции със средства по посочената разплащателна сметка, доколкото била законния представител /управител/ на „ЛИТОС“ ЕООД. При боравене с мобилното и интернет банкиране се поддържа, че Г. А.а спазвала всички правила и изисквания въведени от ответната банка, в т.ч. и тези свързани с опазването и защитата на данните.

Така се стигнало до датата – 04.08.2023 г., когато се сочи, че Г. А.а се намирала в гр. Велико Търново, където работи и живее, като след 18,46 ч. започнала да получава на мобилния си телефон СМС-си от ответната банка съдържащи ITAN кодове за вход в интернет банкирането на разплащателната сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, а малко по-късно и ITAN кодове за потвърждаване на платежни операции. Сочи се, че това се случвало без Г. А.а да е влизала през този ден в системата за интернет и мобилно банкиране, съответно без да е правила заявки за извършване на преводи на средства от банковата сметка.

При така създалата се ситуация, А.а незабавно пристъпила към обаждане към две свои доверени лица за да се посъветва какви мерки да предприеме. В 19,01 ч. тя набрала националния телефонен номер за контакт с „ИНВЕСТБАНК“ АД, който бил посочен на сайта на банката. На него обаче не могла да осъществи връзка с лице от банката, което да и даде указания какво да предприеме по реализиращите се достъп до интернет банкиране и искания за платежни нареждания с ресурси от банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД.

Следващата стъпка на А.а била в 19,09 ч да позвъни на служител на ФЦ на банката в гр. Велико Търново, като служителката - Станева й обяснила, че не може да й съдейства по казуса и я информирала, че в извънработно време единствената възможност била да продължава да търси контакт с банката на оповестения национален телефон. Това и направила, като след няколко позвънявания на националния телефон А.а успяла да се свърже с лице – оператор, като обяснила за проблема, но последният и отговорил, че се занимава единствено с банкови карти и не може да й окаже съдействие, респективно че не му е известно как тя трябва да процедира в извънработното 2 време на банката в подобна хипотеза. Така А.а продължила да прави опити да се свърже с друго лице на националния телефон за контакти с банката.

Междувременно търсейки друг канал за разрешаване на създалата се ситуация А.а пристъпила към обаждане на свои познат, които да направи опит да се свърже с директора на ФЦ на банката в гр. Велико Търново – П.П.. След успешен контакт с последния, същият предоставил телефон за връзка с лицето Н.Ж. – служител на банката в гр. София. При проведен разговор с г-жа Ж. се стигнало до успешно блокиране на достъпите до банкова сметка на друго дружество, на което Г. А.а е пълномощник, а именно – „МЦ НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД, но не и до блокиране на сметката на ищеца „ЛИТОС“ ЕООД. Изтъква се, че през периода на тези опити за преустановяване на достъпа и разпорежданията със средствата по IBAN BG 65IO******** с титуляр - „ЛИТОС“ ЕООД се реализирало и първото успешно платежно нареждане от нея, като в 19,18 ч. била наредена сума в размер на 9 990 лв., като тя била получена от третото лице – Ц. Х. по нейна банкова сметка с посочено основание „покупка на скутер“. В 19,31 ч. последвали и други две успешни платежни нареждания от банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, като всяко от тях било за сумата от по нови 9 990 лв. и двете излъчени към банкова сметка на третото лице – И. Б. К., като посочените основания и в двата случая били „захранване“.

Поддържа се, че „ЛИТОС“ ЕООД, чрез законния си представител – Г. А.а не е давал съгласие и разрешавал извършването на тези три превода на средства от банковата сметка на дружеството в полза на двете посочени физически лица, като с последните същото не е имало никакви търговски или други правоотношения, а напротив те са й напълно непознати. На по-късен етап при извършената проверка от ответната банка станало ясно, че на 04.08.2023 г. в 18.58 ч. е бил извършен успешен достъп до сметката на ищеца, чрез профила на Г. А.а, като това е станало през портала за интернет банкиране и от лице използващо конкретен IP адрес в гр. София. За да защити интересите на ощетения ищеца, представляващата го А.а подала жалби до разследващите органи в гр. Велико Търново, както и до ръководството на „ИНВЕСТБАНК“ АД. Не последвало обаче възстановяване на сумите по извършените на 04.08.2023 г. три неразрешени платежни операции от титуляра на сметката. Това налагало ангажиране отговорността на банката по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Понеже банката допуснала забава във възстановяване на средствата по неразрешените три платежни операции, то тя носела отговорност и за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което ищеца изчислява и претендира да е в размер на сумата от 4 065,06 лв.

Настоява се и за това ответната банка да заплати на ищеца направените по делото разноски.

„ИНВЕСТБАНК“ АД в срока по чл. 367 ГПК се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор по ИМ на „ЛИТОС“ ЕООД, като е депозирал такъв на 20.05.2024 г. по пощата. С него се поддържа, че предявените за разглеждане искове са допустими, но неоснователни. Опонира 3 се по изложените в ИМ твърдения, че на датата – 04.08.2023 г. по банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД е било допуснато извършването на три неразрешени /без знанието и съгласието/ от оторизираното да борави с нея лице транзакции към други банкови сметки. Изтъква се, че на 04.08.2023 г. в 20,32 ч. служител на банката е осъществил блокиране на банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, веднага след като е бил надлежно уведомен за така извършените преводи. Сочи се, че по подадена от законния представител на „ЛИТОС“ ЕООД жалба до банката, последната е извършила вътрешна проверка по случая с наредените на 04.08.2024 г. платежни операции, като със свои отговор от 18.09.2023 г. е разяснила на ищеца, каква е била фактическата обстановка по онлайн достъпа до банкирането на дружеството в посочения ден /04.08.2023 г./, като за нея е била информирана и БНБ, която също предприела проверка. Ответникът настоява, че трите транзакции излъчени на 04.08.2023 г. и имащи за предмет сумата от общо 29 970 лв. са станали при наличие на знание и съгласие от оторизираното лице – А.а, която се явява държателят на финансовия инструмент. Същевременно банката е положила дължимата грижа на добър търговец и е извършила платежните операции зададени по нареждане или при предварително съгласие на пълномощника – А.а. Допълва се, че тези операции са реализирани в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца. Това е станало след като на 04.08.2024 г. е осъществен успешен достъп до сметките на дружеството - „ЛИТОС“ ЕООД, чрез използване на профил с цитирано в отговора потребителско име и посредством портала за интернет банкиране на „ИНВЕСТБАНК“ АД Достъпът е станал чрез устройство с IP адрес локализиран в гр. София. След използваното потребителско име за успешен достъп до интернет банкирането са използвани и парола, ведно с конкретен ITAN код, като последния е бил изпратен за потвърждаване на входа в системата на мобилен номер + ********, като последния е посочен на банката от лицето Г. Х. А.а към момента на регистрацията на интернет-банкирането.

След този достъп в рамките на същия ден в 19,18 ч. е потвърден и изпълнен BLINК превод /незабавно плащане/ в размер на

9 990 лв. в полза на лице – Ц. Х. по негова банкова сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като това е станало след ползване на нов ITAN код изпратен до посочения вече мобилен номер. По-късно в 19,31 ч. са наредени и изпълнени други два BLINК превода – всеки на стойност от по 9 990,00 лв., като получател по тях е лицето – И. Б. К. ползващ сметка в „БАНКА ДСК“ АД, като тези преводи са групово потвърдени след ползване на нов ITAN код. Банката-ответник поддържа, че при така осъществените стъпки от пълномощника на дружеството-ищец или от трето лице, на което тя е предоставила информацията нужна за достъп, то извършените платежни операции съставляват разрешени такива по смисъла на чл. 70, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗПУПС. При условията на евентуалност от банката се навеждат твърдения, че оторизираният представител на ищеца е проявил груба небрежност при съхраняването на персонализираната информация – инструментите за сигурност при осъществяване на достъпа до 4 интернет/мобилното банкиране. Така ищеца е допуснал неспазване на задълженията заложени в чл. 4, ал. 2 от договора сключен с банката на 08.06.2018 г. за откриване и водене на разплащателна сметка, както и чл. 5, т. 4 от рамковия договор сключен на 05.07.2018 г. При условията на евентуалност от банката се въвеждат и твърдения за неполагане от ищеца на дължимата грижа за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при осъществяване на автентичността при нареждания за извършване на платежни операции, което означава, че е осъществено основанието въведено в чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС за изключване на отговорността на банката за покриване на загубите на ищеца, които произтичат от платежните операции. Сочи се от клиента „ЛИТОС“ ЕООД да са нарушени и релевантните клаузи на ОУ за платежни услуги предоставяни от ответната банка, както и тези за полазване на услугите на интернет банкиране, мобилно банкиране и мобилен токен. На последно място при условията на евентуалност в отговора се поддържа, че сред възможните начини, по които достъпът до интернет-банкирането на ищеца е станал достъпен за трети неоторизирани лица е фишинг-измама, която би била осъществима за реализация при проявена груба небрежност от страна на представителя на ищеца, а именно последване на фишинг-съобщение с линк до сайт – имитиращ този на ответната банка, където са били въведени персонални защитни данни, което е спомогнало за последващото получаване на неоторизиран достъп до интернет банкирането на „ЛИТОС“ ЕООД, съответно е осигурена средата за извършване на трите оспорвани платежни операции.