Присъда № 4 от 27.02.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 374/2025
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 195, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 4, постановена на 27.02.2026 г. по НОХД № 374/2025 г. по описа на Районен съд - Ихтиман.
Подсъдимият Е. Ж. С., ЕГН: **********, роден на * г. в гр. И., с поС.ен адрес в гр. И., ул. „Ш.“ № *, , , , ,, е предаден на съд с обвинение по чл. 195, ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 02.03.2025 г. в района на ЖП гара – гр. И., Софийска област, част от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“, в условията на съучастие действайки като извършител с М. А. А. – съизвършител, чрез използване на техническо средство – брадва, е отнел чужди движими вещи медни електрически проводници с дължина 100 метра, тип „СВТ“, брониран, със сечение 16 х 2,5 кв.мм на обща стойност 1000,00 лв. от владението на материално отговорното лице П. С. К., собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
С Протоколно определение с рег. № 147/04.03.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по делото на 27.02.2026 г. съдът допусна изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - за това, че в периода от 02.03.2025 г. до 05.03.2025 г. в района на ЖП гара И., част от новостроящия се железопътен участък Елин Пелин - Костенец в условията на съучастие, действайки като извършител с М. А. А. – съизвършител, чрез използване на техническо средство брадва, е отнел чужди движими вещи медни електрически проводници, с дължина 100 м, тип „СВТ“, брониран, със сечение 16х2,5 кв. мм на обща стойност 511,29 евро (1000 лева) от владението на материално отговорно лице П. С. К., собственост на ДП „НКЖИ“ без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият М. А. А. – ЕГН: **********, роден на * г. в гр. И., с поС.ен адрес в гр. И., ул. „С.В.“ №*, , , ,, ,, е предаден на съд с обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 02.03.2025 г. в района на ЖП гара – гр. И., Софийска област, част от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“, в условията на съучастие действайки като извършител с Е. Ж. С. – съизвършител, чрез използване на техническо средство – брадва, е отнел чужди движими вещи медни електрически проводници с дължина 100 метра, тип „СВТ“, брониран, със сечение 16 х 2,5 кв.мм на обща стойност 1000,00 лв. от владението на материално отговорното лице П. С. К., собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
С Протоколно определение с рег. № 147/04.03.2026 г., постановено в открито съдебно заседание по делото на 27.02.2026 г. съдът допусна изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - за това, че в 1 периода от 02.03.2025 г. до 05.03.2025 г. в района на ЖП гара И., част от новостроящия се железопътен участък Елин Пелин - Костенец в условията на съучастие, действайки като извършител с Е. Ж. С. – съизвършител, чрез използване на техническо средство брадва, е отнел чужди движими вещи медни електрически проводници, с дължина 100 м, тип „СВТ“, брониран, със сечение 16х2,5 кв. мм на обща стойност 511,29 евро (1000 лева) от владението на материално отговорно лице П. С. К., собственост на ДП „НКЖИ“ без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) против подсъдимите Е. Ж. С. и М. А. А. да заплатят солидарно сумата от 1000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Самоков, ТО - Ихтиман поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира, на подсъдимите да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години, на основание чл.
66, ал. 1 НК, с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото им съдебно минало, изрядното им процесуално поведение, семейното им положение, както и младата възраст на подс. А.. По отношение на веществените доказателства – два броя брадви, представителят на РП – Самоков, ТО – Ихтиман изразява становище, че същите следва да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. Относно приобщения по делото като веществено доказателство външен оптичен носител, прокурорът счита, че същият следва да бъде оставен на съхранение по делото до изтичането на срока за неговото съхранение, а що се отнася до приобщения като веществено доказателство 1 брой платнен сак, представителят на държавното обвинение счита, че са налице основания за отнемането му в полза на държавата. Представителят на РП – Самоков, ТО – Ихтиман пледира също така разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимите, а предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец ДП „НКЖИ“, чрез юрк. Ж. Х. сочи, че в хода на производството са се събрали достатъчно доказателства, с които се установява, че подсъдимите виновно са извършили отнемането на инкриминираните вещи, описани в обвинителния акт. Моли да бъде уважен в цялост предявения граждански иск. Споделя изложеното от прокурора за отношението на подсъдимите, за тяхното съдействие и за смекчаващите обстоятелства.
Защитникът на подсъдимите адв. Б. Г. заявява, че в хода на настоящото наказателно производство безспорно се е доказало повдигнатото обвинение спрямо подзащитните й, като същите са признали вината си и са изразили своето съжаление за извършеното. При определянето на наказанието моли 2 съдът да вземе предвид чистото им съдебно минало, тяхното безупречно поведение в хода на досъдебното и съдебното производство, както и обстоятелството, че подсъдимият С. е баща и полага грижи спрямо четири малолетни деца, а подсъдимият А. – към две такива. Моли наказанията на подсъдимите да бъдат определени в минимален размер, като задължително се приложи и чл. 66, ал. 1 от НПК поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Адв. Г. изразява несъгласие по отношение това, че размерът на предявения граждански иск е доказан. Сочи, че оценката на инкриминираните вещи не е била пълна, ясна и точна. Твърди, че от събрания писмен доказателствен материал е видно, че инкриминираните вещи са поставени през 1980 г. и същите са амортизирани изцяло, поради което не се съдържат данни в счетоводството на компанията собственик. В тази връзка счита, че гражданският иск не следва да бъде уважен изцяло. По отношение на веществените доказателства счита, че са налице условията за отнемане в полза на държавата, а по отношение на направените разноски в хода на производството, моли същите да бъдат възложени на подзащитните й.
Подс. Е. С. в право на лична защита заявява, че иска минимална присъда, за да може да прехранва децата си и да ходи на работа.
Подс. М. А. в право на лична защита заявява, че иска минимална присъда, за да може да си работи.
В последната си дума, подс. Е. С. изразява съжаление за извършеното.
В последната си дума, подс. М. А. изразява съжаление за извършеното.
Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за установена следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите Е. Ж. С. и М. А. А. се познавали помежду си, тъй като живеели в гр. И., кв. И.. Подсъдимите се познавали и със св. Б. П. Б., който също живеел в този квартал в гр. И., ул. „И.“ №*.
Дружеството „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 813103524 имало предмет на дейност строителство на инфраструктурни обекти и съоръжения, инженерингова дейност и други услуги със строителна механизация. „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, съвместно с дружествата „ВДХ” АД, ЕИК 119081953 и „БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204053454 учредили гражданско дружество с наименование ДЗЗД „ЕВРО ПЪТ“, БУЛСТАТ 177432970. Гражданското дружество било учредено във връзка с изпълнението на Договор № 11155/16.07.2020 г. с Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ по Проект „Модернизация на железопътен участък Елин Пелин – Костенец, Обособена позиция 2: „Модернизация на железопътна отсечка от км 42+200 до км 62+400“.
Св.
М.
М.
Е. работил на длъжност
„Т*“ към
3
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Към началото на месец март 2025 г. посоченото дружество извършвало строителни дейности в района на ЖП гара – гр. И..
Св. П. С. К. бил служител на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“. Същият бил определен за * на „ЕС“, Поделение „Е-К“. Св. П. К. бил материално отговорно лице и отговарял за всички съоръжения по контактната мрежа в района на гарите и междугарията в „Е-С“, Поделение „Е-К“, вкл. и за района на ЖП гара – гр. И.. Около ЖП гара – гр. И. били поставени медни електрически проводници, тип „СВТ“, брониран, със сечение 16 х 2,5 кв.мм, които имали външна обвивка.
Въпросните проводници служили за захранване на разединителите за контактната мрежа и били свързани с безопасността на движението на влаковете. Тези проводници били собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ и били във владение на св. П. С. К. - материално отговорно лице при посоченото държавно предприятие.
В началото на месец март 2025 г. св. Б. Б. бил ,. Същият притежавал кон и каруца, които използвал. Подсъдимите Е. С. и М. А. се познавали със св. Б.
Б. и знаели, че той имал кон и каруца.
На неустановена дата в периода от 02.03.2025 г. до 05.03.2025 г. подсъдимите Е. С. и М. А. се намирали в района на ЖП гара – гр. И., част от новостроящия се железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“. Същите видели, че в близост до ЖП гарата, където се извършвали строителноремонтни дейности имало вкопани медни електрически проводници с външна обвивка. Проводниците били от тип „СВТ“, брониран, със сечение 16 х 2,5 кв.мм. Подсъдимите решили да отнемат електрически проводници, тъй като съдържали метал от вида мед. Целта на подсъдимите била да отнемат проводници, да отделят медта от тях и впоследствие да реализират имотна облага. Подсъдимите носили със себе си брадви /секири/ с дървени дръжки.
Подсъдимите Е. С. и М. А. набелязали медни електрически проводници и започнали да секат/прерязват същите в тяхната основа. Всеки един от подсъдимите замахвал и прерязвал проводници с държана в ръце от него брадва с дървена дръжка. След като ги прерязали подсъдимите отделили парчета от проводниците с дължина 100 метра. Подсъдимите Е. С. и М. А. издърпали с ръце и пренесли отсечените проводници на разС.ие около 100 метра вдясно от една полуразрушена постройка в близост до сградата на ЖП гара – И..
На 02.03.2025 г. около 17.30 часа подсъдимите Е. С. и М. А. отишли в дома на св. Б. Б. в гр. И., ул. „И.“ №*. Св. Б. Б. излязъл и подсъдимите му казали, че били намерили медни електрически проводници и го попитали дали може да ги транспортира с неговите кон и каруца от района на ЖП гара – гр.
И. до кв. И. в гр. И.. За въпросната дейност подсъдимите предложили на св. Б.
Б. да му заплатят сумата от 100 лв. Св. Б. Б. се съгласил на така отправеното 4 предложение. Св. Б. Б. впрегнал коня в каруцата и подсъдимите се качили в същата. Подсъдимите и св. Б. Б. се насочили с впрегнатия кон от кв. И. към района на ЖП гара – гр. И.. По време на движението им с каруцата, подс. Е. С. упътвал св. Б. Б.. Подсъдимите и св. Б. Б. излезли от кв. И. и завили наляво в посока търговски обект „*“. След това продължили движението си като завили надясно и се насочили към асфалтовия път, който водил към ЖП гара – гр. И.. По асфалтовия път изминали разС.ие от около един километър. По време на пътя, подс. Е. С. дал на св. Б. Б. сумата от 50 лв., като му казал, че след като бъдат продадени електрическите проводници щял да му даде и останалите 50 лв. Подс. Е. С. казал на св. Б. Б. да завие наляво и да се насочи по черен път, който водил към железопътните релси от влаковата линия. Св.