Решение № 1951 от 04.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100506086 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство Столична община, чрез юрк. З., срещу решение № 20084439/22.03.2023 г. по гр.д. № 17905/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Столична община искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответниците Д. М. Д., М. М. Д., С. Д. Д. и Е.

Д. Д., че Столична община е собственик на недвижим имот с кадастрален идентификатор № ***., находящ се в гр. София, ж.к. “Сухата река”, ул. *******, представляващ жилище на първи етаж на източен близнак, със застроена площ 62,13 кв.м., заедно с таванско помещение със застроена площ от 20 кв.м. и избено помещение от 9,90 кв.м., заедно с припадащите се 48,32 % идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на същия етаж: ***, под обекта – няма, над обекта –

***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху гореописания недвижим имот.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че съдът е достигнал до законосъобразният извод, че процесният недвижим имот е бил частна общинска собственост към датата на закупуването му от ответниците от трето за спора лице. Правилно съдът е заключил, че сделката с несобственик не е 1 успяла да прехвърли собствеността върху имота. Погрешно обаче съдът е приел, че процесният недвижим имот е придобит по давност от ответниците чрез упражнявано от тях добросъвестно владение. Намира, че по делото не е установен началният момент, от който е започнала да тече твърдяната от ответниците придобивна давност. Счита, че по отношение на имотите частна общинска собственост е въведен мораториум, който спира течението на давността и препятства завладяването на общинските имоти от други лица.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с която предявените ревандикационни искове да бъдат уважени, като въззивният съд приеме, че имотът не е придобит с кратката 5-годишна давност. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещните страни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили четири, идентични по съдържание, отговори на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д. М. Д., М. М. Д., С. Д. Д. и Е. Д. Д., чрез адв. А. Л., с които същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа правилността и законосъобразността на постановеното решение. Отправя се искане до въззивния съд за потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Всеки от въззиваемите претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.

80 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещните страни, намира за установена по делото следната, релевантна за спора пред въззивния съд, фактическа обстановка:

Предявени са за разглеждане пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищецът Столична община счита, че е собственик по силата на закона /чрез трансформация на държавно имущество в общинско/ на недвижим имот с кадастрален идентификатор № ***., находящ се в гр. София, ж.к. “Сухата река”, ул. *******, представляващ жилище на първи етаж на източен близнак, със застроена площ 62,13 кв.м., заедно с таванско помещение със застроена площ от 20 кв.м. и избено помещение от 9,90 кв.м., заедно с припадащите се 48,32 % идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на същия етаж: ***, под обекта – няма, над обекта – ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху гореописания недвижим имот.

Ответникът Д. М. Д. оспорва твърденията в исковата молба, като сочи, че е закупил недвижимия имот с нотариален акт за покупко-продажба от 22.05.2000 г. от трето за спора лице - “Кремиковци” АД. Твърди, че дори да се установи, че праводателят му не е бил собственик на имота, то същият е придобит от Д. чрез упражнявано добросъвестно давностно владение в продължение на поне 5 години. Алтернативно сочи, че го е придобил с упражнявано недобросъвестно владение за период повече от 10 години.

2

Останалите трима ответници оспорват исковете, но твърдят, че не упражняват фактическа власт върху имота.

От събраните по делото писмени доказателства пред първоинстанционния съд и от приетите съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, се установява следното:

Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, проследила статута на процесния недвижим имот от 1942 г. /когато е създаден първия Кадастрален план за местността/ до 2016 г. /когато със заповед № РД-184/09.03.2016 г. са одобрените последните КК и КР за територията на район “Подуяне”/, недвижимият имот, в който е изградена процесната сградата, всякога е бил предназначен за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия.

С акт за държавна собственост, съставен на 31.12.1975 г., във връзка със 156-то разпореждане на МС от 1973 г. е обявена и заета за държавна “масивна жилищна сграда на два етажа /в която попада и процесния самостоятелен обект/, с мазе, застроена на около 70 кв.м”., находяща се в гр. София, м. „Сухата река“, ул. “*******.

Същата е предадена за управление и стопанисване на РДСП „Експлоатация и поддържане на сградния фонд“ по 156-то разпореждане. В акта е записано, че сградата е отстъпена за ползване на МК „Кремиковци“ .

В действащите планове до 1999 г. сградата, в която се намира процесният имот, е била предвидена за разрушаване/премахване и е имала временен статут.

Едва със Заповед № РД09-50-477/03.08.1999 г. къщата е отразена като съществуваща сграда с траен благоустройствен статут и й е определен прилежащ терен.

През 1992 г. МК “Кремиковци” /ползвател на имота/ бива трансформиран в търговско дружество “Кремиковци” ЕАД, вписано в регистъра на СГС с решение от 09.01.1992 г. Към този момент сградата не е включена в активите на предприятието, видно от приетата съдебносчетоводна експертиза.

На 01.05.1999 г. “Кремиковци” ЕАД вписва сградата в дълготрайните си активи, а на 22.05.2000 г. продава на ответника Д. Д. /намиращ се в брак с другата ответница М. Д. - според направеното признание в открито съдебно заседание пред СРС/ ”първи етаж от източния близнак на двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. “*******а, ж.к. “Сухата река”, гр. София.

От заключението на вещото лице се установява, че така продаденият недвижим имот е напълно идентичен с процесният самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № ***.

Пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на един свидетел - Р.Ю.Д., съсед на ответниците.

Свидетелят заявява, че познава Д. Д. 90-те години. Изяснява, че живее в гр. София, ж.к. “*******, а от 1996 г. – 1997 г., Д., заедно със своето семейство /другите трима ответници/, живее срещу него в къща, която купил 3 от „Кремиковци“. Твърди, че и към настоящия момент Д. живее на същия адрес с жена му М. и двете му деца - С. и Е.. Свидетелят сочи че поне за последните 20 години /показанията са дадени пред 2022 г./ не е виждал някой друг да е живял в тази къща, освен семейство Д.и. Свидетелят изяснява още, че ходи на гости на ответниците, когато има поводи, като знае, че Д. е закупил имота от „Кремиковци“, тъй като са си говорили с него по този въпрос и знае, че Д. е бивш служител на МВР, като преди това е работил в „.Кремиковци“, а къщата е била ведомствена и предоставена от посоченото дружество.

Сочи, че към 1996 г. къщата е била пред разруха, поради което Д. вложил много средства там. След като Д. със семейството му се нанесъл да живее там, къщата придобила нов облик, тъй като вложил големи средства за ремонта й. Той постоянно правил ремонти. Към настоящия момент къщата изглеждала перфектно, с изолация, с цветя, като швейцарска къща и продължавала да е на два етажа. Сочи, че само първият етаж се ползвал от Д. и неговото семейството, които през цялото време са живеели на този адрес, а и към момента живеят там.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От извършената служебна проверка, въззивният съд намира, че постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, в рамките на спора, с който е бил сезиран.

С оглед на това, съдът дължи произнасяне по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт.

В конкретния случай, между страните липсва спор относно установената по делото фактическа обстановка и правния извод на първоинстанционния съд, че към 22.05.2000 г. - датата на която ответника Д. е закупил с нотариален акт процесния недвижимия имот, продавачът “Кремиковци” ЕАД не е бил негов собственик.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав следва да посочи, че намира горния извод за законосъобразен и правилен като препраща към мотивите на СРС в тази им част на основание чл. 272 ГПК.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на Закона за трансформация на собствеността на държавата в общинска собственост, обн. ДВ бр. 49 от 30.05.1995 г., с влизане в сила на този закон /17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост, в 4 редакцията й съобразно изменението, обнародвано в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г., общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините - независимо дали са били застроени.

Видно от събраните по делото доказателства, имотът всякога е бил предназначен за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия, като е бил отчужден в полза на държавата през 1975 г., поради което, по силата на § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на Закона за трансформация на собствеността на държавата в общинска собственост, е станал общинска собственост.

Към 1995 г. не е било налице и изключението имотът да е предоставен за стопанисване и управление на държавно юридическо лице - § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗТСДОС, тъй като към този момент имотът не е имал траен градоустройствен статут и ползвателят “Кремиковкци” ЕАД не е имал право да го включи в активите си.

С оглед на това, през 1999 г. “Кремиковци “ ЕАД неправилно е включил процесният недвижим имот в дълготрайните си материални активи, тъй като той не е бил негова собственост, а общинска. /в този смисъл е Решение № 218 от 31.03.2009 г. по гр.д. № 3415/2007 г. по описа на ВКС, III ГО/

По този начин, с извършената продажба с Нотариален акт № 102, том. 1, рег. № 11512, дело № 88 от 22.05.2000 г. купувачът Д. Д. /ответник по иска/ е придобил имота от несобственик, поради което, макар действителна, сделката не е породила вещнопрехвърлителния си ефект и правото на собственост върху самостоятелния обект не е било прехвърлено.

При така направените уточнения, въззивният съд дължи произнасяне по спорния между страните въпрос, а именно: придобит ли е процесният недвижим имот - частна общинска собственост, от ответниците чрез упражняване на добросъвестно давностно владение.