Решение № 1002 от 21.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110104071 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от К. Б. И., ЕГН **********, частичен осъдителен иск против „Д. З.“ АД, ЕИК * за присъждане на сумата от 20.00 лева, частично от 3 399.60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му мотоциклет марка „Я.“, модел „*“ с рег. № * вследствие на претърпяно на 13.04.2022 г. ПТП по вина на водача на л. а. марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 13.04.2024 г., около 13:10 ч., в * собствения на ищеца мотоциклет, който бил паркиран, бил блъснат от л. а. марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № * при маневра на заден ход от негова страна. Мотоциклетът бил блъснат в лявата си част и паднал на земята на дясната си страна. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен водач бил посочен водачът на л. а. „Р. М.“. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество със срок на действие от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г. В молбата се посочва още, че на 21.04.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение по щета № 211169720.

В исковата молба като увредени детайли са посочени спойлери лява страна 2 бр., спойлери дясна страна 2 бр., ръкохватка дясна, основа горна на десен спойлер, капаче основа на десен спойлер.

Ищецът сочи, че като застрахователно обезщетение получил сумата от 600.40 лева и твърди, че сумата много го изненадала, тъй като същата не била достатъчна да покрие нанесените по мотоциклета щети. Твърди, че в тази връзка е извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени мотоциклети, като се 1 поинтересувал колко би струвал ремонта на увредените детайли, и установил, че сумата, необходима за възстановяването на мотоциклета е в размер на 4 000.00 лева.

По същество се моли за уважаване на частичния иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и по размер.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Р.“, модел „М.“ с рег. № *. Посочва, че е образувана преписка по претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като посочената преписка е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 600.40 лева на 19.05.2022 г. Твърди се, че ответното дружество е изплатило действителния размер на уврежданията, с което е изпълнило напълно задълженията си. Оспорват се твърденията, че за възстановяването на щетите е необходим ремонт в размер на сумата, която е посочена в исковата молба, като се посочва, че претендираният от ищеца размер е силно завишен.

Претендира, че реалният размер на щетите е равностоен на размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

Противопоставя се на претенцията за заплащане на адвокатски хонорар като сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения иск. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя размера на иска, като го увеличава до сумата в размер от 1 930.61 лева, частично от общо 3 399.60 лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 24.02.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че л. а. марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № * е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г.; 2.) че на 13.04.2022 г. в гр.

Варна е настъпило ПТП между ищеца и водача на л. а. марка „Р.“, модел „М.“, с рег. № * при описания в исковата молба механизъм. 3.) че на 19.05.2022 г. ответното застрахователно дружество е изплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 600,40 лева.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на мотоциклет марка „Я.“, модел „*”, рег. № *.

По делото е ангажиран двустранен констативен протокол на л. 5, от който е видно, собствения на ищеца мотоциклет е бил паркиран в *, а застрахованото при ответника МПС е маневрирал с цел паркиране на заден ход, при което със задната си лява част блъска лявата част на паркирания мотоциклет. От сблъсъка мотоциклетът пада на дясната си страна. При съприкосновението на автомобила и мотоциклета се увреждат детайли по двете ППС.

Съответно на лекия автомобил, застрахован при ответния застраховател, огъване на заден ляв калник и задна броня, а на собствения на ищеца мотоциклет, два броя спойлери от лявата страна; три броя спойлери от дясната страна и гумената ръкохватка на дясната дръжка.

2

От приобщеното опис-заключение, съставено на 21.04.2022 г. от служител на ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по мотоциклета на ищеца – спойлери лява страна два броя, които са за подмяна; спойлери дясна страна два броя, които също са за подмяна; ръкохватка дясна – за подмяна; основа голна на десен спойлер – за подмяна и капаче основа десен спойлер – ремонт - лек.

Не се спори по делото, че в резултат на заведената щета ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер от 600.40 лева.

По делото са ангажирани и две експертни заключена – първоначална единична САвТЕ и повторна тричленна САвТЕ. Съдът кредитира повторната тричленна САвТЕ, доколкото експертното заключение по по-пълно, ясно, обективно и неоспоР. от страните. От същото се установява, че общата стойност на щетите на мотоциклета по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 2 531.01 лева и включва цената на труда и материалите /с части втора употреба и с нови части/. Описания в исковата молба механизъм е съответен на приобщения двустранен констативен протокол за ПТП. Уврежданията, които са установени по мотоциклета при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са в зоните на удар между паркиращия лек автомобил и паркирания мотоциклет, както и уврежданията в следствие на падане на дясната страна на мотоциклета върху настилка, състояща се от паркинг елементи.

Заключението на вещите лица е, че уврежданията по мотоциклета са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водача на лекия автомобил М. Р. Х.. В показанията си свид. Х. сочи, че в деня на ПТП се прибирала към вкъщи. Живеела в района на бл. *, ж. к. „В.“, гр. В.. Видяла свободно място за паркиране пред вх. „*“ и заходила да паркира. В близост до свободното паркомясто имало хора и нейното внимание било изцяло фокусирано върху движещите се пешеходци. Когато видяла, че е свободен пътят предприела маневра за паркиране, подала малко повече газ, за да се прибере по-бързо и усетила удар. Веднага спряла автомобила и видяла, че е ударила паркиран мотоциклет с лявата задна част на автомобила си. Ударила лявата част на мотоциклета. След удара мотоциклетът паднал на земята – надясно. От удара кормилото на мотоциклета се забил в земята, имало и счупени пластмаси. Нямало спор по вината и за това предложила да подпишат двустранен констативен протокол.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да обори презумпцията за вина на М. Х., включително да докаже всички свои дилаторни и перемпторни възражения, в това число и възражението за съпричиняване, като установи по несъмнен начин по делото, че поведението на водача на л.а. „Р.“, модел „М.“ с рег. № * е било в разрез с правилата за движение по пътищата, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увредения мотоциклет; че за лек автомобил „Р.

М." с ДК № * е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на 3 автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 600.40 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.

Причинно-следствената връзка, а именно че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по мотоциклета, се установява по несъмнен начин от показанията на водача на лекия автомобил свид. Х., които съдът кредитира като преки, незаинтересовани, последователни, вътрешно непротиворечиви, която сочи, че щетите по лекия автомобил след удара, реализиран при паркиране пред блока в ж. к. „В.“, били както в лявата част, така и в дясната част, което е в унисон с опис-заключението по заведената щета пред застрахователя.

Настъпването на щетите по процесния мотоциклет, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещите лица по изслушаната повторна тричленна САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 600.40 лева, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.