Решение № 88 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11218/2021
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 02.02.2022
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330111218 по описа за 2021 година
По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск на Д. Е.
АТ., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1946, 41 лева, от които 1017,10 лева - главница и 929,31 лева - лихви на основание договор за кредит от 30.06.2008 г., сключен между ищеца и „Обединена българска банка“ АД, правата по който са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от ***** г.
Ищецът сочи, че не дължи придобитото на основание на договор за цесия от ответника вземане, тъй като същото е погасено по давност. За обосновка на правния си интерес изтъква, че ответникът е отказал да признае недължимостта на вземането, което вземане фигурира в „Централен кредитен регистър“ на БНБ. Претендират се разноски.
Ответникът възразява, че предявеният иск е процесуално недопустим. Признава наличието на изтекла погасителна давност, но сочи, че по никакъв начин не е претендирал, по съдебен ред, или пък извънсъдебно, отричаното от ищцовата страна вземане.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да е допустим предявеният отрицателен установителен иск в тежест на ищеца 1 е докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В разглежданата хипотеза правният интерес се доказва, както от справката-извадка от ЦКР, така и от водената между страните кореспонденция. След като ищецът е направил справка в ЦКР, е отправил искане до ответника /л.11/, като е поискал информация за дълга. С отговора на искането, находящ се на л. 15 от делото, ответникът е предоставил исканата от ищеца информация, като го е поканил да плати дълга, предлагайки при необходимост разсрочено плащане. Съдът намира, че при това положение не може да се приеме, че ответникът не е претендирал по извънсъдебен ред вземането, предмет на предявения иск. Напротив, на 19.04.2021 г. ответникът е поканил ищеца да изпълни. Между страните е налице правен спор относно съществуването на вземането, а след като ответникът е предприел действия по отразяване на спорното вземане в ЦКР и е поканил ищеца да изпълни, то несъмнено е налице правен интерес от отричане на вземането по съдебен ред. Искът е процесуално допустим, като приложената от ответника съдебна практика е неотносима към процесната хипотеза.
Искът е основателен. В отговора на исковата молба ответникът признава, че вземането е погасено по давност, като не доказва спиране или прекъсване на давността.
При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски в размер на 77,86 лева - държавна такса и 300 лева – адв. възнаграждение. Ответникът навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокат от 500 лева, Съдът намира възражението за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което разноските за адвокат следва да се редуцират до минимума по НМРАВ, който е в размер на 300 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Е. АТ., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 1946, 41 (хиляда деветстотин четиридесет и шест лева и 41 ст. ) лева, от които 1017,10 лева - главница и 929,31 лева – лихви на основание договор за кредит от 30.06.2008 г., сключен между ищеца и „Обединена българска банка“ АД, правата по който са прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия от ******г.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на Д. Е. АТ., ЕГН ********** сумата от 377,86 (триста седемдесет и седем лева и 86 ст.) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3