Решение № 17258 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17258 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110141647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от ЗК "Л И" АД, срещу ЗД "Е" АД с ЕИК *****, обективно съединени положителни установителни искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.411 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1477,64 лв., от която 1082,82 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК /20.12.2024г./, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 28.10.2020г., около 18:20 ч., в гр. Смолян, както и сумата от 394,82 лв. мораторна лихва за периода 16.12.2021г. - 16.12.2024г. Ищецът заплатил на собственика на увреденото имущество, сумата в размер на 2886,76 лв. застрахователно обезщетение, като предявил за плащане на ответника регресната си претенция, по която последния му заплатил сумата в размер на 1371,58 лв., поради което отправя настоящите искови претенции Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по реда и в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с която оспорва единствено по размер предявения иск, като счита, че същият е прекомерно завишен и е следвало да се заплати в размера, който е заплатен извънсъдебно, поради което моли искът да се отхвърли. Претендира и заплащане на разноски по производството.

С Рег.№ 10998 / 19.03.2026 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2886,76 лв. за причинени вреди по отношение на лек автомобил автомобил „Ауди", модел „А8" с peг. № *****, като за определяне на размера на застрахователното събитие е направил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.; че ответникът към датата на реализиране на застрахователното събитие – 19.06.2023 г., е бил застраховател на гражданската отговорност на водач на лек автомобил „Рено", модел „Клио" с peг. № *****, наличието на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на лек автомобил „Ауди", модел „А8" с p e г. № ***** към датата на застрахователното събитие; механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и вината на водача на „Рено", модел „Клио" с peг. № *****.

Основният спорен между страните въпрос е относно размера на дължимото застрахователно 1 обезщетение за възстановяване на причинените имуществени вреди на лек автомобил „Ауди", модел „А8" с peг. № *****, описани в исковата молба. В тази връзка, съдът е допуснал и изслушал заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице, в две различни таблици - на стр. 5 и на стр.6, е посочило две различни стойности за възстановяване на увредените детайли - задна лява врата, заден ляв калник /панел/, задна лява алуминиева джанта, в т.ч. е калкулирал разходите за боя и тониране, както и за демонтаж на увредените и монтаж на новите части, като при определяне на стойността в размер на 3787,51 лв., вещото лице е използвало и средни цени за труд в оторизирани сервизи /20 лв./ч./, а при определяне на стойността в размер на 3593,71 лв. е използвало средни пазарни цени за труд в неоторизирани сервизи /15 лв./ч./, като при определяне и на двете стойности е посочило сумата в размер на 2280,26 лв., необходими за изцяло нови части, с които да бъдат подменени увредените детайли. От заключението на вещото лице е видно, че към датата на процесното ПТП - 28.10.2020г., пострадалото МПС е било в експлоатация 10 години и 8 дни от датата на първоначалната регистрация.

В разясненията си при изслушване на заключението в о.с.з., вещото лице е посочило, че няма пречка в настоящата хипотеза да се използват и части втора употреба, със значително ниска цена, като пояснява, че при тях винаги има риск, тъй като не се знае как са били експлоатирани, както и дали напълно биха паснали, в хипотезата, когато на подмяна подлежи например дадена врата, т.е. би могло винаги да има някакви отклонения.

Макар и от събраните по делото доказателства, както и поради липсата на изрично оспорване от ответната страна, исковата претенция за главница да се явява доказана по основание, то преценена по реда на чл.162 от ГПК, същата е неоснователна по размер.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта му относно посочената стойност на разходите дължими за възстановяване на причинените имуществени вреди. Действително вещото лице е използвало в изчисленията си единствено стойностите на изцяло нови части/детайли, като съдът приема, че в настоящата хипотеза и с оглед от заявеното от самото вещо лице при изслушването му в о.с.з., с оглед изричното оспорване на заключението от ответника в тази му част, че увредените детайли, които са задна лява врата, заден ляв калник /панел/, задна лява алуминиева джанта, могат да бъдат подменени и с такива втора употреба, на значително по ниски цени. Вещото лице е посочило и рисковете, които са налице при всяка замяна с части/детайли втора употреба, но такива рискове принципно съществуват всякога, като при всяка отделна хипотеза следва да се има предвид вида на увредените детайли и степента, в която същите са увредени. В конкретната хипотеза, увредените части/детайли не касаят нито ходовата част, нито спирачната уредба, двигателя на процесното МПС, в която хипотеза биха създали реална опасност за здравето и живота на пътниците, в случай, че бъдат подменени с такива втора употреба, които конструктивно и като здравина/ приблизителен срок на експлоатация не се различават от тях.

На следващо място следва да бъде съобразено обстоятелството и че към датата на процесното ПТП, увреденият автомобил е бил в десет годишен срок на експлоатация, поради което не са налице пречки нито да бъде отремонтиран в сервиз, който не е официален/доверен, нито увредените детайли да бъдат успешно заменени с такива втора употреба.

Макар вещото лице да не е изчислило каква би била конкретно стойността на ремонта с части втора употреба на увредените детайли, на основание чл.162 от ГПК, няма процесуална пречка съдът да определи същите, тъй като изясняването на размера на дължимото обезщетение е съществен въпрос за правилното решаване на делото, а както вече бе споменато по- горе, искът за главница се явява доказан по основание.

В тази връзка, съдът извърши сравнение на пазарните цени на увредените детайли в електронни сайтове, предлагащи части втора употреба - carco.bg, mobile.bg, както и olx.bg, при което се установи, че понастоящем сумите за съответните увредени детайли на лек автомобил „Ауди", модел „А8" с първоначална регистрация през 2010г., варират в следните стойности: за втора употреба задна лява врата от 100 до 300 евро; за заден ляв калник /панел/ 2 от 120 до 280 евро, а за комплект 4 бр. алуминиеви джанти от 200 до 320 евро /като ако се вземе най- високата стойност, 1 бр. джанта струва около 80 евро/, или ако се вземат дори не средните, а най-високите стойности от посочените детайли втора употреба се получава сумата в размер на 660 евро /300 евро за врата, 280 евро за калник и 80 евро за 1 бр. алуминиева джанта/, или 1290,85 лв.

Следва да се има предвид обаче, че възстановителната стойност, т.е. цената на детайлите/частите втора употреба, следва да бъде изчислена към датата на настъпване на процесното ПТП - 28.10.2020г. /от която са минали близо шест години/, поради което към определената по -горе като сбор цена на части втора употреба следва да бъде калкулирана и инфлацията на цените, определена като процент от НСИ за всяка календарна година, която за периода от настъпване на ПТП - понастоящем е 45-47 % Умножавайки сбора от цена на частите втора употреба в размер на 660 евро/1290,85 лв. с процент на инфлация - 45 % според данните на НСИ, се получава сума в размер на 297евро/580, 88 лв. - дължима за ремонта на увредените детайли/части с такива втора употреба, към датата на процесното ПТП и то представляваща стойност над средните пазарни цени. При прибавянето на стойностите, изчислени от вещото лице за боя и тониране, както и за труд в среден размер на 15 лв./ч. в сервиз, който не е официален /от таблицата на стр.6 от заключението/, се получава сума в общ размер на 662,32 евро/1295,38 лв. без ДДС /580, 88 лв. - дължима за ремонта на увредените детайли/части с такива втора употреба; 139,50 лв. за труд за монтаж и демонтаж на детайлите; 157,50 лв. за труд възстановяване на увредените детайли; 187,50 лв. за труд за боядисване; 200 лв. за боя и материали и 30 лв. за камера/ , или 794,78 евро/ 1554,45 лв. с ДДС /20%/

Страните по делото не оспорват, че ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 701,28 евро/1371,58 лв., което с оглед на гореизложеното, относно действителната възстановителна стойност на причинените имуществени вреди, според настоящия съдебен състав изцяло и в пълна степен ги е възмездило, поради което исковата претенция за главница в предявения с исковата молба, размер следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.

Поради извода за неоснователност на исковата претенция за главница за застрахователно обезщетение, такава се явява и акцесорната за мораторна лихва, поради което следва да бъде отхвърлена в цялост.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, в полза на ответника възниква правото да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 евро - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от ЗК "Л И" АД с ЕИК *****, срещу ЗД „Е” АД, ЕИК *****, обективно кумулативно съединени установотелни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 755,51 евро/1477,64 лв., от която 553,64 евро/1082,82 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК /20.12.2024г./, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 28.10.2020г., около 18:20 ч., в гр. Смолян, както и сумата от 201,87 евро/394,82 лв. мораторна лихва за периода 16.12.2021г. 16.12.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, ЗК "Л И" АД с ЕИК *****, да заплати на ЗД „Е” АД, ЕИК *****, сумата в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение в 3 минимален размер.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4