Решение № 271 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 87/07.03.2023г. по в.гр.д. № 20221700500535 на Окръжен съд – Перник, в частите, в които: 1/ е постановено изпращане на делото на ВКС за разглеждане в: а/ частта относно иска за нищожност на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арб. съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С.В. М.), и б/ в частта относно иска за нищожност на арбитражно споразумение, обективирано в клауза 13 от общите условия, към договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г.; 2/ е обезсилено решение № 453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – Перник в частта за прогласяване нищожността на договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г., сключен между цедента „Профи Кредит България“ ЕООД, от една страна, и В. П. Д. и П. Д. П., от друга страна, като се прекратява производството по делото в тази част като недопустимо; 3/ след частично отмяна на решение № 453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – Перник, са отхвърлени предявените от В. П. Д. и П. Д. П. против цедента „Профи Кредит България“ ЕООД и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД искове за установяване недължимост на сумата от 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното плащане на вземането, както и на разноски.

1

Обжалваният акт не е допуснат до касация в останалите части, с които е обезсилено решение № 453/29.04.2022г. по гр. д. № 05619/2021г. на Районен съд – Перник по предявените искове от В. П. Д. и П. Д. П. срещу „Профи кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД за прогласяване на нищожността на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арб. съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С. В. М.) и на нищожността на арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от общите условия, към договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г., като се прекратява исковото производство по делото в тези части като недопустимо.

Касаторите В. П. Д. и П. Д. П. атакуват въззивното решение като недопустимо, съответно като неправилно. Твърдят, че окръжният съд неправилно е квалифицирал исковете за нищожност на арбитражното решение и на арбитражното споразумение по чл.47, ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж. Считат, че нищожност на арбитражно решение може да се иска без ограничение във времето, както с иск, така и с възражение, като правното основание за това е нормата на чл.270, ал.2 ГПК. Твърдят, че в случая т. н. „арбитражно решение“ е подписано от лице, което не е арбитър нито според арбитражна клауза, нито е бил избран в процедура ad hoc. В случай, че се приеме, че е предявен иск по чл.47 ЗМТА, се поддържа недопустимост на въззивното решение, тъй като в нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК окръжният съд не е спрял производството по иска по чл.439 ГПК, до произнасяне на ВКС по препратения му преюдициален иск за нищожност на арбитражното решение.

На второ място, касаторите считат, че нищожността и неравноправността на клауза се преценява включително и за сключени от потребителя процесуални договори (арбитражни споразумения). Сочи се, че според практиката на СЕС, ролята на националния съд е да брани потребителя от неоснователно и незаконно принудително изпълнение за събиране на вземания от нищожни и неравноправни клаузи, включително при наличие на актове, ползващи се със сила на присъдено нещо. В тази връзка се твърди, че атакуваното решение е постановено в противоречие с чл.6 и чл.7 от Директива 93/13/ЕИО и с решенията по дело C40/08 и по дело С-600/19 на СЕС. Поддържа се, че съгласно практиката на СЕС нито съдът по оспорване на вземането в рамките на принудително изпълнение, нито потребителят следва да бъдат ограничени относно проверката за неравноправност на клаузи, както на арбитражното споразумение, така и на основния договор за потребителски кредит.

Твърди се, че неправилна е и преценката на съда за липса на изтекла погасителна давност, тъй като не е направена надлежна преценка кога е настъпила перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и дали порокът е отстранен. Наред с това, не са правилно преценени всички извършени плащания, като съдът не е дал указания, че не се представят документи за тях. В тази връзка се сочи, че още пред пъвроинстанционния съд са представени платежни документи за над 8000 лева. Твърди се и нарушение на чл.63 и на чл.76 ЗЗД. Поддържа се, че не е правилно тълкуван и приложен чл.68м, ал.1 от ЗЗП. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата и по делото, „Профи кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД, в писмени отговори изразяват становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендират присъждане на направените от всеки от тях 2 разноски за касационното производство.

Въззивното решение е частично допуснато до касационно обжалване, а именно: 1/ на основание чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК в частите, в които делото се изпраща за разглеждане на ВКС относно исковете за нищожност на арбитражното решение и арбитражното споразумение; 2/ на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос: „При наличие на влязло в сила арбитражно решение в полза на кредитор, с което потребителите са осъдени за вземания по договор с тях, допустимо ли е съдът, сезиран при и по повод принудително изпълнение, преодолявайки силата на присъдено нещо, да направи дължимата проверка на договора за потребителски кредит относно неравноправния характер на договорните клаузи, обвързващи потребителя, ако тя не е направена с арбитражното решение?“, в частта, с която с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение по иска за прогласяване нищожността на договора за револвиращ заем и производството по делото е прекратено в тази част като недопустимо, както и в частта, в която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от ищците против цедента и цесионера установителни искове за установяване недължимост на сумата от 11 036,56 лева и на законната лихва върху тази сума от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане, ведно с разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

За да обезсили частично първоинстанционното решение, окръжният състав е намерил същото за недопустимо в частта, с която се е произнесъл по искове с квалификация по чл.47 и сл. ЗМТА за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по в.а.д. № 798/2012г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър С. В. М.), и на арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към представения договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г. В мотивите е посочено, че съгласно чл.47, ал.1 ГПК, арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от предвидените основанията по чл.47, ал.1, т. 1 - 6. Контролът за валидност на арбитражното решение, упражняван от ВКС, е на практика контрол върху валидността на арбитражното споразумение, съгласно законовите основания по чл.47, ал.1, т.1, т.2, т.5, т.6 и ал.2 от ЗМТА. С изменението на чл.47 ЗМТА е създадена ал.2, съгласно която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитър, са нищожни, като това изменение е направено с ДВ бр. 8/2017г., а с влизане в сила на ЗИД на ГПК, ДВ бр. 8/2017г., съгласно § 6, ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение, но нормата е процесуална и действа занапред, като не засяга вече постановените арбитражни решения, които са връчени на страните. Предвид изложеното, съдът е намерил, че в случая арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по а.д. № 0798/2012г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр.София, с арбитър Стоил Моллов, не е отменено по реда на чл.47 ЗМТА и е влязло в сила преди посоченото изменение на ГПК, поради което решението е валидно, тъй като съгласно чл.14 ЗНА обратна сила на нормативните актове може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба, а в случая такава няма. В подкрепа на това е § 6, ал.2 ПЗР ГПК, в който е посочено, че започналите до влизане в сила на посоченото изменение арбитражни производства приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по 3 неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.

Също така решаващият състав се е позовал и на решение № 151/19.06.2012г. по гр.д.

№ 553/2011г. на IV г.о. на ВКС, че е недопустимо гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. В случай, че арбитражното решение е порочно, отмяната му може да бъде постигната по исков ред - по повод на предявен иск по чл.47, ал.2 ЗМТА, пред ВКС, който е компетентен да разгледа делото по правилата на родовата подсъдност - чл.47 и сл. от ЗМТА.

По отношение предявения иск за прогласяване нищожността на договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г. съдът е приел следното:

Посочено е, че е налице влязло в сила арбитражно решение по спора между страните относно валидността на договора за заем между страните и дължимостта на заемната сума по него. Решаващият състав се е позовал на чл.41, ал.3 ЗМТА, според който с връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението. В заключение е посочено, че арбитражното производство е приключило с арбитражно решение, което е окончателно и слага край на спора - чл.38, ал.4 ЗМТА. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл.299, ал.1 ГПК (решение № 151/19.06.2012г. по гр.дело № 553/2011г. на IV г.о. на ВКС). Също така е посочено, че арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл.47 ЗМТА - по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд.

Същевременно окръжният състав е счел, че в хипотезата на чл.439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тази връзка е констатирано, че въз основа на производството по чл.405, ал.1 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл.404, ал.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА е образувано т. д. № 4385/2013г. на Софийски градски съд по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответниците В. П. Д. и П. Д. П. и въз основа на влязло в сила арбитражно решение № 798/10.01.2013г. по арб. дело № 798/2013г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ с разпореждане на СГС от 18.07.2013г. СГС е издаден процесния изпълнителен лист на същата дата. От мотивите на арбитражно решение № 798/10.01.2013г. съдът е констатирал, че сумите по арбитражното решение са претендирани и присъдени по договор за револвиращ заем № 1008318818 от 23.09.2010г. и общите условия на кредитора, представляващи неразделна част от договора.

Изпълнително дело № 20138410410828 по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 в КЧСИ, е образувано на 17.10.2013г. по молба на взискателя „Профи кредит България“ ЕООД от същата дата въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2013г., издаден по търг. дело № 4585/2013г. на Софийски градски съд в полза на "Профи Кредит България" ЕООД срещу ответниците В. П. Д. и П. Д. П. за сумата 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 670,73 лева - юрисконсултско възнаграждение, сумата 85,00 лева - разноски по арбитражното производство и сумата 50, 00 лева - заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.