Решение № 1692 от 13.10.2025, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1692

Търговище, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора СТОЯНКА НЕШЕВА ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20257250700320 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано по жалба на К. А., [ЕГН], адрес с. Трескавец, общ. Антоново, [улица], действащ чрез пълномощника си адв. С. М. А. – АК Търговище, ЛН № **********, съдебен адрес: град Търговище, [улица], ......, против Заповед № 363з-614 от 27.03.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Търговище, старши комисар С. П., с която спрямо К. А. е приложена принудителна административна мярка ’’Отнемане правото на пребиваване в Република България” В жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при неотчитане на относимите факти и обстоятелства, в нарушение принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК и целта на закона. Не е отчетено и правото на личен и семеен живот на лицето, съгласно чл. 8 КЗПЧОС. Отправя се искане за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът – директора на ОД на МВР -Търговище, излага становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Счита, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото се доказва, че оспорващия не установява и не пребивава трайно в страната. Дава заключение, че оспорената заповед е постановена при спазване на процесуалния и на материалния закон и счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

К. А. е роден на [дата]., в Република България, с гражданство Република Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица].

С решение рег. № 870948/ 17.01.2022 г. на дирекция „Миграция“ гр. София, на основание чл.25,ал.1,т.9 от Закона за чужденците в Република България, на К. А. е предоставено право на постоянно пребиваване в РБ, считано от 17.01.2022 г.

Във връзка с постъпило заявление вх.№363000 - 7068/21.02.2025 г. от чужденеца К. А., с искане да му бъде издадено удостоверение, което да му послужи пред ТД на НАП офис Търговище, от страна на служители от група “Миграция“ в ОДМВР – Търговище е извършена справка в АИС на МВР. Обхвата на проверката е и за изпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ от чужденеца К. А., за периода от 01.01.2022 г. до 26.02.2025 г.

В хода на проверката е установено следното:

Регистрирани са влизания и излизания на чужденеца през ГКПП на страната от които е видно, че чужденеца през провереният период е пребивавал в страната, като пребиваванията му са кратковременни в рамките на 1- 2 дни и 1 еднократно влизане и пребиваване от 3 дни, с общо установен срок от 6 дни. Установено е също, че част от престоя му е за формални процедури по приключване на процедура във връзка с предоставеното му право на пребиваване: заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“.

През втората година, след издаване на разрешението за постоянно пребиваване на чужденеца, а именно за периода от 17.01.2023 г. до 17.01.2024 г., К. А. има установено едно кратковременно влизане и пребиваване на територията на Република България за общо установен срок от 1 (един) ден.

За периода 17.01.2024 г. - 26.02.2025 г., е установено, чужденеца К. А. отново е пребивавал краткосрочно в Република България за общо установен срок от 1 (един) ден.

Установено е, че за периода от датата на разрешението за пребиваване – 17.01.2022 г. до 26.02.2025 г. (датата на извършване справката в АИС МВР), К. А. е пребивавал на територията н Република България за общо установен срок от 8 (осем) дни.

Фактическите установявания в хода на проверка дават основание за започване на административно производство, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, относно отнемане правото на пребиваване на чужденеца в Република България.

На основание чл. 26,ал. 1 от АПК, е издадено уведомление рег. № 363 000-7772/ 26.02.2025 г., с което К. А. се уведомява, че срещу него е започнало производство за налагането на принудителна административна мярка, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ /л. 45/. Видно от съдържанието на съобщението на г- н А. се предоставя и възможност да се запознае с материалите по преписката, да представи документи, обяснения или възражения, които биха спрели или прекратили откритото административно производство по налагане на горепосочената административна мярка по ЗЧРБ.

От приложените по делото Докладна записка с рег. № 363р-6687/ 06.03.2025 г. се установява, че е извършена е и фактическа проверка на заявения от чужденеца постоянен и настоя адрес на пребиваване в с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], като чужденеца не е установен на този адрес. В резултат на проведен разговор с лицето А. Х. О., е получена информация, че чужденеца се явява съпруг негова братовчедка. Чужденецът и неговото семейство са трайно установени в гр. Чорлу, Република Турция, като съпругата му нямала желание да се установява в страната.

Съгласно приложения по делото протокол от 06.03.2025 г., уведомлението е връчено на същата дата, на кмета на с. Трескавец, със задължението, същият да уведоми К. А..

Видно от приложения по делото Протокол с рег. № 363р-6931/ 10.03.2025 г. уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК, адресирано до К. А., е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 05.12.2024 г..

Видно от Протокол с рег. № 363р-7547/ 17.03.2024 г. същото е свалено от интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 13.12.2024 г.

В хода на административното производство не са установени данни лицето да е пребивавало на територията на страната на други адреси, различни от заявения адрес на пребиваване.

В хода на административното производство, К. А. не депозира обяснения или възражения, не са представени документи, които да установяват основателни причини за неустановяване в Република България, през изследвания период.

Видно от приобщения на л. 49 и 50 протокол, на 10.03.2025 г. е проведено интервю К. А., в резултат на което са получени следните конкретни данни: лицето твърди, че не е запознат със законовото си задължение да посещава по – често страната, за по – дълги периоди. Заявява желание за отсядане в страната за по – дълъг период, тъй като е вече пенсионер. Това посещение е поради намерение да си плати осигуровките.

От административния орган е отправено и искане до ТД на НАП офис Търговище рег. №363000- 7764/ 26.02.2025 г., относно регулярно по КСО и 330 е получен отговор вх. № 363000 -8510/06.03.2025 г. от който е видно, че К. А. от датата на разрешеното му постоянно пребиваване в Република България до момента не е извършвал регулярни плащания данъчно — осигурителна сметка, същия не се е осигурявал регулярно здравно.

От приложената по делото справка от АИС на МВР за пътуванията на К. А., по делото се установява, че за периода от постановяване на Решението, с което ѝ е било предоставено постоянно пребиваване в Република България – 01.01.2022 г. до 26.02.2025 г. лицето е пребивавало на територията на Р. България общо 8 дни, с продължителност на престоите максимум от три дни.

На 26.03.2024 г. от страна на началника “Миграция“ при ОДМВР – Търговище до директора на ОДМВР – Търговище са изготвени Докладна записка с УРИ №363р-8591 и Предложение с УРИ № 363р - 8592 за налагане по отношение на К. А. на принудителна административна мярка, на основание чл. 39а, ал. 1,т. 1, във връзка с чл.40, ал.1,т.5 от ЗЧРБ.

На 27.03.2025 г. ВПД директор на ОДМВР – Търговище, старши комисар С. П., е издава оспорената Заповед № №363з-614/ 27.03.2025 г., с която на А. Й., ЛНЧ-*********, [ЕГН], гражданка на Република Турция, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

Заповедта е предявена и връчена лично срещу подпис на лицето К. А. на 07.04.2025г., в присъствието на лицензирания преводач С. С., видно от съдържащата се в самата заповед разписка за връчване срещу подпис с данни и подпис на преводача.

Жалбата на К. А. срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище, чрез органа, който я издава, на 23.06.2025 г.

От приложения по делото Акт за встъпване в длъжност от 15.08.2024 г. по делото се установи, че считано от посочената дата, за срок от една година, старши комисар С. П. С., е временно преназначен на ръководната длъжност – директор на ОДМВР – Търговище.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент на чл. 46, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗЧРБ , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, допустимата жалба, е неоснователна, по следните съображения:

С оспорената заповед по отношение на К. А. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, директорите на областните дирекции на МВР са изрично посочени между органите, които са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по този закон. Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен по силата на закона орган, съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Изхождайки от постоянния и настоящ адрес на К. А., който е на територията на област Търговище оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа. По делото се доказа, че към момента на постановяване на оспорената Заповед – 27.03.2025 г., старши комисар С. П. С. е в едногодишния срок на временното си преназначаване на ръководната длъжност – Директор на ОДМВР – Търговище, който изтича на 16.08.2025 г., с което оспореният акт се явява постановен и при наличието на временна компетентност на длъжностното лице, негов издател.

В хода на административното производство е налице издадено уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК до К. А.. От събраните по делото доказателства съдът приема, че посоченото уведомление е съобщено на К. А., в хипотеза на чл.18а, ал.8,т.1 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 2 от АПК. По делото са налице доказателства, че лицето е било търсено на място на постоянния и настоящия му адрес. След като същото не е било намерено уведомлението е било връчено на лице, което е намерено на адреса, като последното се е съгласило да получи съобщението срещу задължението да го предаде на К. А.. Доказано по делото, също така, че уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до К. А. е качено на интернет страницата на ОДМВР – Търговище за срок от 7-дни. Предвид изложеното, съдът приема уведомлението за надлежно връчено на 18.03.2025 г., в хипотеза на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, като в допълнение органът е изпълнил и изискванията по чл. чл. 18а, ал. 10 от АПК. Едновременно с това, след датата на връчване на посоченото съобщение, на 10.03.2025 г. е проведено интервю от страна на органа, като по този начин на К. А. е осигурена от страна на органа възможност същата да се запознае с материалите от преписката и да даде обяснения, като отговори и на въпроси. От страна на К. А. пред органа не са представени писмени обяснения, както и доказателства във връзка с наведените от нея твърдения.