Решение № 89 от 01.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Кърджали, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140201040 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 14.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. К., с което на търговското дружество „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от П. П. П. в качеството му на управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Б., твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа направеното с жалбата искане. Претендира присъждане на юрисконсултско възражение и транспортни разходи за явяване на процесуалния представител в съдебно заседание пред РС- Кърджали, за което представя списък на разноски и касов бон за заплащане на гориво за автомобил, като прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждние на ответната страна.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр. К., редовно призована, изпраща представител в съдебно заседание старши юрисконсулт Н. К.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С., като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на жалбоподателя.

1

РП- Кърджали, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с подаден сигнал от свидетеля Д. Т. служителят на Д „ИТ“ К. Е. Ю. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство, която всъщност представлявала последващ контрол на извършена преди това проверка от 14.06.2023 г.. Последващата проверката стартирала от 21.07.2023 г. и продължила до 23.07.2023 г., като приключила с констативен протокол от извършеното. С протокол от 14.07.2023 г. Дирекция „Инспекция по труда“ е дала предписание по т. 5 на управителя на „М. Б.“, в качеството му на работодател да оформи надлежно трудовата книжка на Д. Т., който към момента на проверката от Д „ИТ“ К. бил с прекратено трудово правоотношение, като работодателят следвало да я изпрати на посочения Т. адрес, тоест, да му я връчи надлежно. Срокът на даденото предписание по т.5 от протокола бил до 30.06.2023 г. На 21.07.2023 г. св. Е. Ю. изпратиила на дружеството призовка, в която описала да бъдат представени документи, удостоверяващи изпълнението на всички дадени предписания в предходния протокол от 14.06.2023г. Призовката била изпратена на адреса на седалището и на електронния адрес за кореспонденция на дружеството, като била получена обратна разписка от контролните органи, както и потвърждение на имейла, че призовката е получена. От дружеството работодател изложили доказателства, че лицето е тръсено както от куриер, така и по телефона, за да си получи трудовата книжка, но е открито единствено по телефон на твърде късна дата. В тази връзка на 14.08.2023 г. бил съставен в отсъствие на нарушителя акт за констатирано нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, а именно неизпълнение на дадено от контролен орган предписание. Била изпратена от контролния орган покана за съставяне на АУАН, но в дадения срок не се явил упълномощен представител на дружеството, въпреки че от обратна разписка било видно, че поканата била получена от дружеството. Свидетел по констатиране на нарушението и при съставяне на акта бил свидетелят Х. Ч. – служител при Д „ИТ“ К. От своя страна св. Д. Т., заявил, че е посочил пред „М. Б.“ ЕООД адрес за кореспонденция, който бил по лична карта, но реално пребивавал на друг адрес, за който не бил предоставил данни на работодателя си М. Б.“ ЕООД, тъй като счел това за ненужно и очаквал да му върнат трудовата книжка в клона на Т М. в гр.К., понеже имало такава практика със служители. По делото действително се съдържат писмени доказателства, които подкрепят гласните такива за извършени множество опити от страна на дружеството жалбоподател да установи контакт с лицето Д. Т. и да му върне надлежно оформена трудовата книжка преди 30.06.2023г.

2

При тези факти, на жалбоподателя бил съставен АУАН за посоченото нарушение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В обжалваното НП е посочено, че същият се издава въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № ********** от 14.08.2023г., т.е. начинът, по който последният е индивидуализиран, обуславя извод, че номерът на АУАН е **********, а 14.08.2023г. е датата на издаването му. В представения с преписката АУАН обаче, в неговото първо изречение е посочена дата на съставяне 14.08.2023г. , а в края на акта, след място на съставяне, е посочена дата 11.08.2023г. Следователно налице е противоречие по отношение на датата на издаване на представения с преписката АУАН, като в същия са посочени две различни дати на издаване, както и с тази посочена в НП. Датата на издаване на АУАН е предвидена в Закона за административните нарушения и наказания като задължителен реквизит на АУАН и НП в разпоредбата на чл. 42, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Следователно са налице две несъвместими една с друга дати на издаване на акта - 14.08.2023г. и 11.08.2023г., което е недопустимо и опорочава АУАН, като не отговарящ на изискванията на чл. 42, т. 2 от ЗАНН.

Този порок е съществен и води до неотстранимо процесуално нарушение. Не става ясно кога е бил съставен, респективно - издаденото въз основа него НП, още повече като се имат предвид правните последици, които законът обвързва с датата на съставяне на АУАН, а именно с оглед сроковете за установяване и санкциониране на нарушението, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Погрешното посочване на датата на съставяне на АУАН, дори да се дължи на техническа грешка, е винаги неотстраним порок, водещ до незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на него, ако и да се касае за техническа (очевидна или явна фактическа) грешка, тъй като законът (ЗАНН или НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН за неуредените в него случаи) не предвижда възможност за отстраняването й в хода вече образуваното съдебно производство по ЗАНН (процедурата по чл.

248а от НПК с оглед на особеностите й, свързани с производството, за което е предвидена, на практика няма как да бъде приложена в съдебното производство по ЗАНН). Така се е стигнало и до противоречие между датата на съставяне на АУАН и посочената такава в НП , въз основа на който АУАН е издадено процесното НП, което противоречие също е съществено.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални (процесуални) основания, което прави безпредметно разглеждането на спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и както и 3 транспортни разходи в размер на 120 лв. за явяване на процесуалния представител на жалбоподателя в о.с.з на 12.03.2024г. пред РС- Кърджали по АНД 1040/23 г. по описа на РС- Кърджали, за което е представен списък на разноски, ведно с касов бон за заплатено гориво- тип бензин 95, но не е представено копие на СРМПС за автомобила. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя, но не в пълния претендиран размер. Съобразно чл. 63д, ал. 4 вр. ал.1 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав намира за основателно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Следва на жалбоподателя да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено в три съдебни заседания, от които само в едно е взел участие процесуалният представител на жалбоподателя, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120 лв.

Съдът намира за неоснователно искането за заплащане на сумата от 120 лв. по списъка за разноски, а по представения фискален бон същата е 116,32 лв., за която сума процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че установява размера на разноските, във връзка с явяването пред настоящата инстанция. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.13, ал. 1 и 2 от Наредбата за командировките в страната, съобразно която размера на пътните пари при ползване на лично моторно превозно средство, се равнява на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Ищецът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход се явява недоказан.

Доколкото издателят на наказателното постановление е Дирекция „Инспекция по труда“- гр. К., която е структурно звено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С. в качеството й на първостепенен разпоредител с бюджетни средства, то именно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С. в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото, на административнонаказавщия орган не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от

14.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. К., с което на търговското дружество „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от П. П. П. в качеството му на управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С. да заплати на търговското дружество „М. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от П. П. П. сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5