Решение № 658 от 27.12.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Враца, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500485 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 3286/11.6.2024 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, на Е. М. ЕООД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 7.6.2024 г., чрез процесуалния си представител юрк. В. Й. против Решение №100/17.5.2024 г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 2-ри състав по гр.д. 1394/2023 по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: ***, общ.

Столична, обл. София (столица), със съдебен адрес: ***, чрез адв.А. К. от АКМонтана, че П. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. П. АК Плевен, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ***, на основание чл.439 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ, сумата в размер на 17774,77лв./седемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/, от която: сумата в размер на 6896,13лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 06.08.2008г., сумата в размер на 6211,70 лв., представляваща законна лихва за период от 26.09.2014г. до 22.08.2023г., сумата в размер на 1389,86лв. договорна лихва за периода от 30.10.2009г. до 30.05.2011г., и сумата в размер на 3277,08лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2009г. до 26.09.2014г., които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 29.02.2016г. по ч.гр.д.№ 728/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина, и които суми са предмет на изп.д.№931/16г. по описа на 1

ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца, и изп.д.№ 1392/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

В частта за разноските е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.

М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: ***, общ. Столична, обл. София (столица), със съдебен адрес: ***, чрез адв.А. К. от АК Монтана, ДА ЗАПЛАТИ на П.

С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. П. АК-Плевен, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 2 041,39 лева /две хиляди четиридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Излага, че процесното вземане произтича от Договор за кредит № PLUS *** от 06.08.2008г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А./в качеството на кредитодател/ и П. С. М. /в качеството на кредитополучател/. Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор, първоначалният кредитор по просроченото вземане, инициирал заповедно производство ч.гр.д. № 728/2014г. по описа на Районен съд Бяла Слатина и първоначално е образувано изпълнително дело № 931/2016 г. по описа на ЧСИ И. М. Ц., рег. № *** към КЧСИ, впоследствие образувано ново производство под № 1392/2023 г. отново по описа на ЧСИ И. М. Ц.. Твърди, че процесното вземане е прехвърлено на „Е. М." ЕООД въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 13.07.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. /като цедент/ и „Е. М.” ЕООД /като цесионер/, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., в качеството на цедент.

Оспорва наличието на пасивна процесуална легитимация, доколкото изпълнителното дело не е образувано от жалбоподателя и същият не бил кредитор на облигационното вземане, предмет на изпълнителното производство.

Оспорва решението като поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил че давността се прекъсва с искането на взискателя за извършване на изпълнително действие - молба с Изх.№ МАЗ 00113425/07.12.2021г., с която е поискано налагане на запор върху банкови сметките на лицето в „Юробанк България“ АД, входирана по делото 10.12.2021г. Впоследствие е депозирана молба с Изх.№ МАЗ 00030686/08.04.2022г., входирана на 15.04.2022г., с която са поискани справки и налагане на запори, и молба Изх.№ МАЗ 00051492/27.03.2023г., входирана на 31.03.2023г., като в резултат на нея на 09.05.2023г. е наложен запор върху получаван доход в РУСО.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е приел ,че насрочения за 06.06.2019 г. опис, прекъсва давността. Позовава се и на изпълнителни действия след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело.

Поддържа, че на осн чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ГПК петгодишен давностен срок не тече, на следващо място, докато трае съдебният процес относно вземането.

Излага, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на. Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

2

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание по делото въззивникът редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител ю.к.М. М. е постъпила молба вх.

№8517/ 19.11.2024г., с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и заявява, че поддържа въззивната жалба. Към молбата е приложено пълномощно.

В открито съдебно заседание по делото въззиваемият редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Първоинстанционното дело № 1394/2024 по описа на РС-Враца е образувано по искова молба с която са предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК от П. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Д. П. АК-Плевен, против „Е. М.

ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: ***, общ. Столична, обл. София (столица), с който е поискал съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 17774,77лв., от която: сумата в размер на 6896,13лв. - главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 06.08.2008г., сумата в размер на 6211,70 лв., представляваща законна лихва за период от 26.09.2014г. до 22.08.2023г., сумата в размер на 1389,86лв. – договорна лихва за периода от 30.10.2009г. до 30.05.2011г., и сумата в размер на 3277,08лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2009г. до 26.09.2014г., които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист, издаден на 29.02.2016г. по ч.гр.д.№ 728/2014г. по описа на РС-Бяла Слатина и които суми са предмет на изп.д. №931/16г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца, и изп.д.№ 1392/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ *** на КЧСИ с район на действие ОС-Враца. В условията на алтернативност моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата над 2180,49лв. до 6211,70лв., представляваща законна лихва за период от 22.08.2020г. до 22.08.2023г.

Ищецът сочи, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист на 29.02.2016 г.,издаден по ч.гр.дело № 728/2014 г. по описа на РСБяла Слатина, и изпълнителен лист от 28.09.2015г., издаден по ч.гр.д.№6/2015г. по описа на РС-Бяла Слатина. Поддържа, че ответното дружество се легитимира като носител на вземането на основание сключен договор за цесия. Ищецът отрича дължимостта на паричните суми поради настъпила погасителна давност. Твърди се, че по образуваното изп.д.№931/16г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца, е получил съобщение за образуване на делото, съобщение с изх.

3

№5251/17.07.2017г. за налагане на запор на банкови сметки, призовка с изх.

№9532/13.05.2019г. за принудително изпълнение, опис, оценка и изземване на движими вещи, насрочен за 06.06.2019г., но неизвършен, съобщение с изх.

№15453/19.05.2023г. за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Инвокира доводи, че нито едно от тези действия не представлява изпълнително действие, прекъсващо давността. Предвид изложеното смята, че вземането е погасено по давност на 16.09.2021г. или на 17.07.2022г. Въпреки това на ищецът получил съобщение с изх.№ 27794/22.08.2023г. за образуване на изпълнително дело №1392/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца, за горепосочените вземания. Прилага доказателства. Претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Е. М.

ЕООД е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която е оспорил иска по основание и размер, съобразно изложените в отговор съображения.

По делото са приложени архивирано ч.гр.д.№ 728/2014г. по описа на РС Бяла Слатина, заверен препис от изпълнително дело изп.д.№931/16г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца, и заверен препис от №1392/2023г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че със съобщение от 13.05.2019г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 06.06.2019г., като такъв не е извършен, което според първоинстанционния съд не прекъсвало давността. След тази дата други изпълнителни действия не били поискани от взискателя, респ. било извършвани от ЧСИ-то, поради което изп.д.№931/16г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№ ***, район на действие – ОС-Враца е перемирано(прекратено) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че , като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, налагане на запор от ЧСИ И.

Ц. на 17.07.2017г. други изпълнителни действия не били поискани от взискателя и извършвани от ЧСИ, поради което и вземането било погасено по давност на 17.07.2022 г.. По изложените съображения първоинстанционният съд е уважил исковете и е присъдил разноски.

Настоящият съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка:

Видно от приетото като доказателство заверено копие от изпълнително дело № 2016***0400931 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС Враца се установява, че същото е образувано за събиране на вземане на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД срещу П. С. М., ЕГН ********** по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 728/2014 г. по описа на РС-Бяла Слатина, за което са издадени изпълнителен лист от 28.09.2015г., издаден по ч.гр.дело № 728/2014 г. и ч.гр.д.

№6/2015г. по описа на РС-Бяла Слатина за разноските и изпълнителен лист от 29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 728/2014 г. по описа на РС-Бяла Слатина, издаден за дължимите суми по договора за потребителски заем.