Решение № 6499 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6499 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110143126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на "ЗА Д А-Ц" АД чрез адв. Д. С. срещу ответника "ЗА Д ДаБг: ЖЗ" АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 545,82 лева, представляваща сбор от 4 834,43 лева платено застрахователно обезщетение, както и 711,39 лева законна лихва за забава върху главницата за периода 05.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 17.11.2023 г. около 15:30 ч., в гр. София на Метро паркинг Цариградско шосе, А. Звезденов, водач на лек автомобил „Land Rover”, с per. No СВ9030РС, виновно е предизвикал ПТП, при което са причинени материални щети на лек автомобил марка „Mercedes”, модел „GLE 350 D 4matic”, рег. No СВ4152КМ, управляван от водача П.

А.. Автомобилът с марка „Mercedes“ бил в паркирано състояние, при което другото МПС с марка „Land Rover“ е реализирал удар, вследствие на който са деформирани заден ляв калник и вежда, както и задна лява броня. За произшествието е сключен Двустранен констативен протокол за ПТП.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за МПС марка „Mercedes“ с рег. No СВ4152КМ е имало сключена валидна застраховка „Каско“ в "ЗА Д АЦ" АД, полица No 0306X0811291 и период на застрахователното покритие 10.05.2023 г. – 09.05.2024 г. Лек автомобил с марка „Land Rover”, с per. No СВ9030РС, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при "ЗА Д ДаБг: ЖЗ" АД, за което е извършена справка в Гаранционния фонд към дата 17.11.2023 г. и е установено, че е бил валидно застрахован.

Във връзка с горепосоченото ПТП, в "ЗА Д А-Ц" АД на 21.11.2023 г. е заведена претенция под No 10023030125669, в която подробно са описани констатираните по МПС увреждания, като е извършен първоначален оглед, а след това е бил разглобен в сервизни условия и огледан отново няколко пъти с цел установяване на увредените елементи. По 1 възлагане и за сметка на "ЗА Д А-Ц" АД е извършен ремонт на автомобила в официален сервиз - „Силвър Стар Ритеил” ЕАД, на обща стоиност 4 834,43 лева, за която е издадена фактура No 0120088043/22.03.2024 г. Ищецът твърди, че с отремонтирането на автомобила за своя сметка е изпълнило задължението си в качеството на застраховател, вследствие на което възникнало за него регресно право срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Във връзка с изложеното, ищецът твърди, че е изпратил уведомление на ответника, в което е включена покана за плащане, както и всички необходими документи и доказателства за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие. Придружителното писмо било връчено на 04.06.2024 г. Позовава се на чл.

412, ал. 3 КЗ, а именно, че разполага с 30-дневен срок за изплащане на задължението по регресната претенция. Срокът е изтекъл на 04.07.2024 г., до която дата ответникът не е погасил горепосоченото задължение. Посочва, че поради неплащане в срок от 05.07.2024 г. се начислява законна лихва за забава върху главницата. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "ЗА Д ДаБг: ЖЗ" АД е подал отговор на исковата молба, с които оспорва иска. Счита, че исковата молба е нередовна, тъи като липсва пълно и точно описание на механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и изложение на релевантните за спора факти. В исковата молба липсвала конкретизация на това кои правила съгласно ЗДвП били нарушени от страна на водача, управлявал лекия автомобил, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника, защото съгласно схемата в двустранния протокол за ПТП автомобилът, застрахован при ищцовото Д се е придвижил неправилно, като е ударил правомерно спрелият/паркирал автомобил, застрахован в "ЗА Д ДаБг: ЖЗ" АД. Ответникът твърди още, че исковата молба е нередовна и поради това, че липсвало уточняване на репарираните имуществени вреди по пера.

Оспорва застрахованото лице да е било виновно, тъи като не е могло и не е било длъжно да предвиди деиствията, извършени от г-жа А., с оглед осъществената маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, както и следвало да се съобрази с пътните превозни средства, които се намират в нея. Ответникът твърди, че г-жа А. е нарушила разпоредбите на чл. 25 ЗДвП. Счита, че неправилно застрахованото при тях лице е възприело вината в процесното ПТП и поради това е върнал регресната претенция в цялост. Оспорва причинените имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка в тяхната съвкупност с твърдяното поведение на А. Звезденов, а дори и така да е, то стоиността на вредите не отговаря на посочената в исковата молба. Ответното Д твърди, че поведението на П. А. е единствената причина за настъпването на процесното ПТП или поне, че има съпричиняване от неина страна относно вредоносния резултат. Счита още, че поради несъобразяване с пътните условия, на основания чл. 51, ал. 2 от ЗЗД евентуално присъденото обезщетение следва съответно да бъде намалено с доказания принос, които според него е 80%. Релевира възражения срещу иска за законна лихва за забава, тъи като главният иск бил неоснователен. Моли за отхвърляне на иска и в условията на евентуалност да не се уважи за целия претендиран размер. Претендира разноски.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.11.2023 г. в гр. София, на Метро паркинг Цариградско шосе, вследствие на удар от автомобил, управляван от А. Х. Звезденов, са реализирани щети на автомобил, управляван от П. Ц. А.. Обстоятелството за настъпване на ПТП се потвърждава от съставения Двустранен констативен протокол, който е приет като доказателство и неоспорен от страните. Същият обаче не кореспондира с твърденията на ищеца относно механизма на реализиране на ПТП. Съгласно твърденията на ищеца ударът е реализиран същия се 2 установява механизма на ПТП, според който ударът е реализиран при спряло положение на автомобила на А., а протколът сочи, че автомобилът в спряло положение е бил този на Звезденов. По делото е назначена, изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема изцяло. Заключението не е оспорено от страните. В тази връзка в САТЕ е отчетено противоречивото посочване на положението на автомобилите в съставения ДКП и е прието, че автомобилът в спряно положение е „Mercedes“, а извършващият маневрата е автомобил „Land Rover”. От показанията на свидетеля А. също става ясно, че паркираният автомобил е бил нейният автомобил с марка „Mercedes“ с рег. No СВ4152КМ. Свидетелката посочва, че е бил уведомена от човек на паркинга, че автомобилът е бил ударен, след което тя е установила, че причинителят е бил Звезденов, разговаряла с него относно случилото се и съставили констативния протокол. От това следва изводът, че протоколът за ПТП е бил съставен с погрешно посочване на превозни средства “А” и “Б” и съответно погрешно означаване на същите на схемата в протокола. Доколкото протоколът за ПТП, съставен от участниците, има формална доказателствена сила, тъй като представлява частен удостоверителен документ и като такъв не притежава материална доказателствена сила, същият се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. При съобразяване на гореизложеното, съдът приема за установено, че ударът е настъпил, като автомобилът с марка „Land Rover”, с per. No СВ9030РС при извършване на маневра е ударил намиращия се в паркирано положение автомобил с марка „Mercedes“ с рег. No СВ4152КМ.

С определение от 20.10.2025 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е бил налице валиден и деистващ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане „Каско“, както и наличието на валиден към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС с марка „Land Rover“ рег. No СВ9030РС с ответника.

Видно от представените писмени доказателства, във връзка с процесното ПТП е била заведена претенция № 10023030125669 при ищеца, в която се съдържа и опис на щетите.

Ремонтът на автомобила е извършен в официален сервиз “Силвър Стар Ритейл” ЕАД, което е видно от представено възлагателно писмо от 08.03.2024 г. По делото са представени фактури от сервиза за извършения ремонт, на стойност 4 834,43 лева, както и документ, удостоверяващ плащането на сумата от ищеца. Последното обстоятелство също така е отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване. По делото също така не се спори, че на 31.05.2024 г. ищецът е отправил регресната си претенция към ответника, които я е получил на 04.06.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане следва да се установи, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане, действащ към датата на процесното ПТП, както и че в рамките на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, причинено от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Необходимо е също да се установи, че събитието попада в покрития от ответника риск и че ищецът, в изпълнение на договорното си задължение, е изплатил на застрахования обезщетение в размер на действително претърпените вреди, намиращи се в 3 пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

В тежест на ищеца е също така да установи при условията на пълно и главно доказване, включително и отговорността на прекия причинител на процесното ПТП, като бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, както и размерът на причинените вреди.

Не се спори по делото, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на процесното ПТП, както и че към същата дата е била в сила застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС на водача, причинил ПТП, сключена с ответника. Безспорно е още, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 4 834,43 лв. по щета № 10023030125669 и че на 31.05.2024 г. ищецът е предявил регресна претенция към ответника, която последният е получил на 04.06.2024 г.

Видно от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че водачът на МПС с марка „Land Rover“, рег. No СВ9030РС е реализирал удар вследствие на неправилна маневра, с което е причинил вреди върху МПС, застраховано при ищеца. Вредите по МПС с марка „Mercedes“ с рег. No СВ4152КМ са описани в протокола за ПТП, както и в заведената непосредствено след ПТП застрахователна претенция след оглед от експерти на ищеца, поради което следва да се приеме за установено, че същите са действително възникнали и са пряк резултат от процесното ПТП. Описаните вреди, видно и от представения по делото снимков материал, съответстват логически и на установения механизъм на реализиране на ПТП. Ответникът не е провел доказване по отношение на твърдението, че посочените вреди не са последица от процесното ПТП, а от друго застрахователно събитие. По отношение на вината на водача на лекия автомобил, същата се презюмира до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но същата се установява и от признанието на вината в констативния протокол. Във връзка с определяне размер на вредите по автомобила, ищецът е ангажирал писмени доказателства, сред които фактури от сервиза, извършил ремонта.