Определение № 1868 от 18.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602979 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 НПК .

Образувано е по жалба на К. А. Н. срещу определение от 18.03.2026 г., постановено по ЧНД № 18249/2025 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в, с което се отменя постановление на прокурор при СРП от 12.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 926/2024 г., по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 40338/2024 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорва се изложеното от съда, че Н. не е демонстрирал претенции върху вещите си, като се твърди, че не са събрани всички необходими и възможни доказателства за изясняване на случая. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения с р о к , от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 29.05.2024 г. за това, че на 05.08.2023 г. в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. **** противозаконно са присвоени от дееца чужди движими вещи – 1 брой сърф (неустановена марка), листове от ламарина и други вещи, собственост на К. А. Н. от гр.

София, които вещи са били пазени от дееца по силата на устен договор – 1 престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

По делото няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

В хода на разследването, чийто срок многократно е удължаван, са извършени следните процесуално-следствени действия, а именно: разпитани са като свидетели К. А. Н., Г.К.К., Л.К.Р., Й.С.К., А.С.З., М.С.С., В.Р.А., СС.И., М.К.Р., Т.И.М., П.И.П.; събрани са множество писмени доказателства; изготвена е съдебно-медицинска експертиза по писмени данни; изискана е справка от РП-Костинброд/РУ-Своге за преписки/ДП, водени за идентичен случай, от която се установява, че е образувано ДП № 247/2023 г. за извършено спрямо лицето К. А. Н. на 21.08.2023 г. в с. Алдомировци, общ.

Сливница, махала „Пищанска“ престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Отразено е, че към датата на справката делото все още се намира във фазата на разследване и няма привлечено в процесуалното качество на обвиняем лице.

В Постановлението на СРП от 12.11.2025г. е прието, че събраните доказателства не водят до извод за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, поради което и наказателното производство, водено за това престъпление, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. За да достигне до този извод, прокурорът е изложил съображения, че само част от вещите, съхранявани в имота на К., са били на пострадалия Н.. Последният е бил поканен да ги изнесе, но не се е възползвал от тази възможност.

Акцентирано е, че предметите са били съхранявани по начин и във вид като непотребни, поради което и К. не се е разпоредил с тях в смисъла, вложен в чл.

206, ал. 1 НК.

Изложени са и аргументи за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, водено за престъплението по чл. 129, ал. 1 НК, доколкото събраните доказателства водели до извод за престъпление от частен характер, а именно причинена на Н. лека телесна повреда. Въпреки този извод на прокурора, видно от съдържанието на постановлението, липсва изричен диспозитив за прекратяване на наказателното производство в тази му част.

Подобно несъответствие, по преценка на въззивния съд, не се дължи на техническа грешка или неточност в изказа, а по съществото си представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства възможността да бъде възприета действителната воля на наблюдаващия прокурор. В крайна сметка остава неясно дали наказателното производство следва да продължи и по отношение на кои престъпни деяния.

В определението, предмет на въззивна проверка, съдът е приел, че относно престъплението по чл. 129, ал. 1 НК обжалваното постановление не съдържа необходимото за разкриване на обективната истина всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложени са аргументи, обосноваващи необходимостта прокурорът да събере, провери и анализира съответните доказателствени материали, въз основа на които да очертае в пълнота действителната фактическа обстановка. Отчетено е, че следва да бъдат изложени мотиви относно естеството на причинената на К. Н. телесна 2 повреда и наличието или липсата на хулигански подбуди при осъществяването й.

Досежно престъплението по чл. 206, ал. 1 НК СРС е достигнал до извод за несъставомерност на извършеното, обосновано с естеството и начина на съхранение на вещите, както и с факта, че липсата на поведение от страна на Н. по изнасяне на вещи от имота, е оставила у К. впечатление, че няма други лица, които да имат претенции върху тях.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя крайния извод на контролирания съд, че постановлението на СРП следва да бъде отменено, в която насока излага следните съображения:

От внимателния прочит на материалите по досъдебното производство се установява, че същото е образувано на 29.05.2024 г. с постановление на прокурор при СРП за извършено на 05.08.2023 г. престъпление по чл. 206, ал.

1 НК. Въпреки това е извършено разследване и са събирани доказателства и за извършено на същата дата престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Въззивният състав се солидаризира с изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка, поради което и намира за ненужно преповтарянето й в настоящото определение.

В постановлението за прекратяване са изложени аргументи за наличие на основание за прекратяване на производството и за престъплението по чл.

129, ал. 1 НК, но липсва изричен диспозитив в тази насока. Това несъответствие се явява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, доколкото липсва ясно проследим и аргументиран извод дали наказателното производство следва да продължи и по отношение на кои престъпни деяния. Последното препятства възможността за упражняване на ефективен съдебен контрол, като от обжалваното определение се установява, че макар и съдът да е възприел аргументите на прокурора за прекратяване на производството за престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, то постановлението е отменено изцяло, видно от диспозитива на съдебния акт. Именно липсата на изрично произнасяне от страна на прокурора по отношение и на двете престъпления, за които са събирани доказателства в хода на ДП, обосновава и правния интерес на пострадалия да обжалва първоинстанционното определение, макар и на пръв поглед същото да се явява в негова полза.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС относно липсата на съставомерно поведение по престъпния състав, регламентиран в чл. 206, ал.

1 НК. При спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 НПК органите на досъдебното производство са събрали доказателства както в полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на лицето, което би могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем, ако се съберат достатъчно доказателства, че то виновно е извършило престъплението. Не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при събирането на доказателствата или при тяхната оценка.

С оглед елементите на престъпния състав, регламентиран в чл. 206, ал. 1 3

НК, на първо място е необходимо от обективна страна да се установи, че е извършено разпореждане с чужди движими вещи, които са предоставени на дееца на някакво правно основание, каквото в конкретния случай липсва. От събраните в хода на ДП доказателства и доказателствени средства не се установява предаване на вещи на К. на някакво правно основание. Налични са писмени и гласни доказателства единствено за пълномощия, съгласно които Н. е имал право да представлява К. пред държавни и местни органи и учреждения във връзка с притежаваните от К. недвижими имоти. Не са налични доказателства обаче в посока, обосноваваща извод, че К. е владял собствени на Н. вещи, с които да се е разпоредил неправомерно.

Обосновано се явява приетото от СРП и СРС, че липсата на категорични доказателства за собствеността и конкретната индивидуализация на процесните вещи представляват пречка, непозволяваща да се изгради обоснован извод за осъществено присвоително деяние.

Въззивният съд споделя и изложените доводи за субективна несъставомерност на деянието. От субективна страна, престъпното деяние по чл.206, ал. 1 НК се характеризира с форма на вината пряк умисъл.

Умишленият характер на престъплението налага установяване на всички елементи, обективиращи съзнателни представи за общественоопасния характер на извършеното, предвиждане на общественоопасните последици и искането те да настъпят. С оглед факта, че част от вещите в имота са били собствени на К. и тъй като Н., след отправена покана, не е изнесъл тези от тях, които твърди, че притежава, то обосновано е становището, че К. не е бил със съзнанието, че извършва разпореждане с чужди нему вещи. Незнанието на елементи от фактическия състав на престъплението изключва умисъла за извършването му. Точно тази липса на умисъл води до липса на престъпление от субективна страна, което е и основание за прекратяване на наказателното производство.

Въззивната инстанция се солидаризира и с изложените от контролирания съд аргументи, че изводът на прокурора за наличие на основания за прекратяване на производството за престъплението по чл. 129, ал.1 НК се явява преждевременно формиран . Същият не е основан на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а събраните в хода на ДП доказателства са анализирани превратно и повърхностно. Правилен е изводът на СРС, че в постановлението на СРП липсва анализ и мотиви за характера на причинената на Н. телесна повреда, в това число и дали са налице данни за наличието на хулигански подбуди при осъществяването й.

С оглед съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като при връщането на делото на СРП следва да бъдат съобразени мотивите, изложени в първоинстанционното и въззивното определение.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски 4 съд, НО, II въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2026 г., постановено по ЧНД № 18249/2025 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5