Решение № 2020 от 08.10.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 2020

Търговище, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700406 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на С. О. М., с [ЕГН], с адрес: гр. Опака, [улица], подадена чрез адв. З. Б. от АК – Търговище, против Решение № 1040-25-54/20.08.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-552-5/03.07.2026 г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването, за ръководител на осигуряването за безработица съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на С. О. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.05.2025 г. до 28.02.2026 г., в размер на 13,86 евро дневно. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, както и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В жалбата се излагат подробни доводи. Жалбоподателят счита, че актът е в противоречие с материалния закон и приложимото право. Не е съгласен с определения размер и начина на определяне на обезщетението. В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител представя писмена защита и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която жалбата се оспорва като неоснователна и се моли съдът да я отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразени с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна съдът приема следното:

С. О. М. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с № 707-01-114/02.05.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 251-00-552/02.05.2025 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – Германия, през периода от 03.05.2021 г. до 30.04.2025 г.

Лицето е подало и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Германия за следните периоди: от 03.05.2021 г. до 14.06.2023 г. и от 15.06.2023 г. до 30.04.2025 г.

След преглед на попълнените от С. М. данни в заявлението и на представените от него документи, включително заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка – Германия, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация EESSI е изискана социалноосигурителна информация за периодите на осигурена заетост – издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на държава членка на ЕС – Германия, необходима за определяне на правото, периода и размера на паричното обезщетение за безработица, по случай № 3159259. Към запитването са приложени представените от лицето документи.

По случай № 3159259 чрез системата EESSI е получен СЕД U017, издаден от компетентната институция на държава членка на ЕС – Германия. С него е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 03.05.2021 г. до 31.05.2023 г. и от 15.06.2023 г. до 30.04.2025 г., като основанието за прекратяване на заетостта е „уволнение от работодателя“.

По същия случай от компетентната институция на Германия е получен и СЕД U004 – информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 15.06.2023 г. до 30.04.2025 г. в размер на 1086 евро.

Със СЕД H001 по случай № 3159259 е изискано уточнение дали посоченият доход е за седмица, месец или за целия период. Поискано е също така от компетентната институция на Германия да посочи и дохода за периода от 01.04.2023 г. до 31.05.2023 г.

Със СЕД H002 по случай № 3159259 е отговорено от компетентната институция на Германия, че доходът за периода от 15.06.2023 г. до 30.04.2025 г. следва да бъде коригиран, като сумата е 10 867 евро за целия период. Относно доходите за периода от 01.04.2023 г. до 31.05.2023 г. е посочено, че не могат да бъдат уточнени, тъй като фирмата вече не съществува и компетентната институция на Германия разполага само с документите, които длъжностното лице от ТП на НОИ – Търговище е изпратило, а именно документите, предоставени от М. заедно със заявлението за парично обезщетение за безработица. Уточнено е, че това не са ведомости за заплати, а годишна декларация за социалноосигурителни вноски за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. на обща стойност 2585 евро.

От компетентната институция на Германия е постъпил и СЕД Н008, с който е анулиран първоначално постъпилият СЕД U004 и е предоставен нов, актуален СЕД U004, с който е удостоверен доход, както следва: за периода от 15.06.2023 г. до 30.04.2025 г. – 10 925,26 евро, а за периода от 03.05.2021 г. до 31.05.2023 г. – 11 361 евро.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ – ПИ ПОБ, от която е видно, че общият осигурителен доход на М. за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица, е в общ размер на 11 547,74 евро. Този осигурителен доход е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето по законодателството на Република България и по законодателството на Германия.

За целите на изчисляването на паричното обезщетение за безработица месечният осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. В програмния продукт, през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период.

Съответно работните дни за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. са 500. Осигурителният доход за периода е 11 547,74 евро и той е разделен на 500 работни дни, при което се получава 23,10 евро среднодневен осигурителен доход. Среднодневният осигурителен доход е умножен по 60 %, в резултат на което е определено среднодневното обезщетение, а именно: 23,10 евро х 60 % = 13,86 евро.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-552-5/03.07.2026 г., с което на С. О. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.05.2025 г. до 28.02.2026 г., в размер на 13,86 евро дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи:

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ подлежи на съдебно обжалване, а съгласно чл. 54а, ал. 3 от КСО паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ. Обжалваното решение е валиден контролен административен акт, постановен в писмена форма и мотивиран. Потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентно длъжностно лице.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Събрани са всички необходими и относими документи за разглеждане на подаденото заявление, включително е извършен електронен обмен на социалноосигурителна информация с държавите по заетост. Ето защо липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното – Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, както и европейското – Регламент (ЕО) № 883/2004. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Тези правила не заместват националните системи, а определят общите принципи, които следва да бъдат спазвани при прилагането на националното право.

В националното право правилата относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от КСО и чл. 54б от КСО.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите предвидени в закона условия. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО за придобиване право на обезщетение се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението. Съгласно чл. 54б, ал. 2 от КСО минималният и максималният дневен размер се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1 или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Следователно националната уредба изрично предвижда, че при трансгранична хипотеза се вземат предвид не само доходите от последната работа, но и всички относими доходи в рамките на 24-месечния референтен период, като размерът на обезщетението се определя по общия механизъм на чл. 54б, ал. 1 от КСО.

Спорът между страните е свързан не само с това кои доходи следва да бъдат включени при определяне на среднодневния доход, но и с въпроса в какъв размер следва да бъдат отчетени доходите, получени за периодите на осигуряване в друга държава членка, както и с приложението на минималната работна заплата за периодите, за които законът предвижда нормативно определяне на дохода.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО обаче не може да бъде тълкувана изолирано от останалата част на чл. 54б КСО. По-специално, не следва от текста на ал. 8, че законодателят е предоставил възможност всеки чуждестранен доход да бъде пренесен в изчислителната база в неговия номинален размер, без да бъде съобразен с установения от българското законодателство режим за определяне на осигурителния доход. Ал. 8 урежда кои доходи се вземат предвид, но не създава самостоятелна и неограничена методика за определяне на размера на осигурителния доход, която да изключва общите правила на българското осигурително законодателство. Това следва и от систематичното място на разпоредбата. Чл. 54б, ал. 8 КСО е специална норма относно лицата с осигурителни периоди по законодателството на друга държава членка, но не представлява норма, с която се дерогира общият принцип, че размерът на обезщетението се определя въз основа на доход, имащ значение за българската система на общественото осигуряване, и при съобразяване на установените от националния закон граници.

При разрешаването на спора следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 23 април 2026 г. по дело C-116/25. В това решение СЕС изрично разграничава случаите по чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 от хипотезата на лице по чл. 65, параграф 5, буква „а“ от същия регламент, когато държавата по пребиваване е различна от държавата по последната заетост. Съдът приема, че при приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 институцията по пребиваване е длъжна да вземе предвид възнаграждението или професионалния доход, получаван при последната дейност в другата държава членка, но не е длъжна да го взема предвид изключително. Именно липсата на думата „изключително“ в чл. 62, параграф 3, за разлика от чл. 62, параграф 1, е изрично посочена от СЕС като основание за този извод. Решението по C-116/25 не установява правило, съгласно което чуждестранният доход трябва да бъде възприет от националната институция без ограничение и независимо от националните правила за определяне размера на осигурителните обезщетения. Напротив, СЕС приема, че държавата по пребиваване разполага с възможност да прилага собствена методика за изчисляване на обезщетението, стига при нея да бъде отчетен и доходът, получен при последната дейност в другата държава членка. В този смисъл решението по C-116/25 не може да бъде тълкувано като източник на право на обезщетение, изчислено върху неограничен размер на чуждестранното възнаграждение.