Определение № 3811 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3811 гр. София, 25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101047 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Г., против решение № 4732 от 05.09.2023 г. по гр. дело № 9117/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-Б състав, с което отменено решение № 20034657 от 09.05.2022 г. по гр. дело № 27813/2006 г. на СРС, II ГО, 178-ми състав, и вместо него е постановено друго, с което по предявен от нея против С.

Я. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено извършено в полза на последната дарение от С. П.

И., починал на 31.10.2006 г., на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по нотариален акт за дарение № 187 от 09.07.1993 г., с 9581.81/66000 идеални части, като е възстановена запазената й част от наследството на нейния баща С. П. И. в размер на 9581.81/66000 идеални части или в стойностно изражение със сумата от 9581.81 лева. Със същото решение е осъдена да заплати и разноските по производството пред въззивната инстанция.

Касаторът Р. С. Г. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Иска отмяна на обжалваното решение и възстановяване на запазената й част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на допълнителните основания, регламентирани по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1. При определяне на размера на запазената част по реда на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН по иск на наследник с право на запазена част, следва ли в наследствената маса да се включат и имуществени права на наследодателя, които не са съществували към датата на откриване на 1 наследството, а са присъдени на по-късен етап на ищеца с уважен конститутивен иск по чл.

30 ЗН за възстановяване на запазена част, предявен след откриване на наследството от ищеца, в качеството му на правоприемник на наследодателя в отделно исково производство, като е намалено дарение, извършено от наследодател на наследодателя; 2. Когато ищецът по иск за възстановяване на запазена част в отделно исково производство, образувано след откриване на наследството на наследодателя, в качеството му на наследник по закон на наследодателя, е реализирал преобразуващо материално право по претенция за възстановяване на запазена част на наследодателя от наследството на трето за спора лице, присъдените с конститувния иск имуществени права следва ли да се включат в наследствената маса и решението по иска по чл. 30 ЗН в този случай има ли обратно действие – разпростира ли силата си на пресъдено нещо и за период преди предявяване и преди уважаване на предявения иск. Поддържа по тези два въпроса наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаването им в обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 1 от 02.06.2022 г. по гр. дело № 2230/2021 г. на ВКС, I г. о., решение № 120 от 28.01.2021 г. по гр. дело № 511/2020 г. на ВКС, II г. о., и решение № 50063 от 11.07.2023 г. по гр. дело № 3193/2022 г. на ВКС, II г. о., и 3. По какъв критерий и към кой момент следва нововъзникналото имуществено право на наследодателя по възстановена запазена част от наследството на наследодател на наследодателя да бъде оценено в пари за целите на настоящо производството по възстановяване на запазена част с оглед разпоредбата на чл. 31, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН – към датата на откриване на наследството, според цената по време на намаляването или към друга дата. Имущественото право на наследодателя по предходно уважения конститутивен иск, когато се отнася до намаление на дарение на недвижим имот, при изчисление на запазената част, следва ли да бъде оценено в пари към датата на намалението – чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН (към настоящия момент), или следва да се приеме паричния еквивалент на тази запазена част към друга дата. По тези въпроси поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа и очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради прилагане на чл. 91а ЗН по аналогия, която разглежда изрично предвидена в закона хипотеза, и извода за обратно действие на решението по уважен иск за възстановяване на запазена част, водещ до прилагане на закона в обратен смисъл.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. Я. Д. е подала отговор на касационната жалба, в който излага правни съображения за липсата на относими правни въпроси към решаващите изводи на въззивния съд и неоснователност на касационните основания, изложени в нея. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на 2 изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Р. Г. поради прекратяване на осиновяването й от втория съпруг на нейната майка с влязъл в сила съдебен акт е възстановена родствената връзка с баща й С. И. преди неговата смърт на 31.10.2006 г. и откриване на наследството му, който по време на втория си брак с Т. Н., сключен по представеното писмо от 16.07.2007 г. на СО на 05.09.1976 г., е придобил въз основа на договор за покупко-продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г. заедно със съпругата си в режим на съпружеска имуществена общност процесния апартамент № 35, находящ се в [населено място], [жк], бл. 32. Установено е от представения нотариален акт № 187 от 09.07.1993 г., че съпрузите са дарили притежавания от тях в съпружеска имуществена общност имот на ответника С. Д. – дъщеря на съпругата на наследодателя от предходен брак, като са запазили правото на безвъзмездно ползване на същия. Прието е, че с нотариален акт № 84 от 14.06.2002 г. съпругата Т. Н. е дарила на дъщеря си С. Д. и притежавания от нея отпреди брака й с наследодателя С. И. имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място], ж.к. Н.-I, като след смъртта й на 24.04.2006 г. според представеното писмо от 13.12.2007 г. на СО е оставила за наследници по закон своята дъщеря С. Д. и преживял съпруг С. И.. Последният според представените препис-извлечения от акт за смърт и удостоверение за наследници от 21.11.2006 г. е починал на 31.10.2006 г. и оставил за единствен наследник по закон дъщеря си Р. Г. (ищец и сега касатор), за която с решение от 25.01.2007 г. по гр. дело № 4755/2006 г. на СРС е допуснато приемане по опис на наследството на С. И..

Прието е за установено от представените решения на реституционния орган и удостоверения за наследници придобиването от наследодателя С. И. по наследяване от съпругата му Т. Н. на 1/2 идеална част от припадащите й се по наследство 1/4 идеална част от възстановените на наследниците на М. М. по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ земеделски и горски земи в землището на [населено място], общ. С., обл. В. Т., и 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. П.. Установено е въз основа на влязло в сила на 16.10.2013 г. решение по гр. дело № 11152/2010 г. на СГС, IV-Б състав, че по предявен от Р.

Г., в качеството й на наследник по закон на С. И., против С. Д. иск по чл. 30 ЗН е намалено извършеното от наследодателя Т. Н. в полза на С. Д. дарствено разпореждане по НА № 84 от 14.06.2002 г. на апартамент № 15 в [населено място] до размера от 37931.62/58160 идеални части, необходими за възстановяване на накърнената запазената част С. И., починал на 31.10.2006 г., от наследството на съпругата му Т. Н., и постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН задържане на имота от С. Д., осъдена да й заплати на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с ал.

1 ЗН сумата 41922.40 лева, представляваща равностойност на намалението, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението, която не е спорно между страните, че е заплатена.

При така установените по делото факти, въззивният съд е приел, че с прекратяване на осиновяването, което по арг. от чл. 67 СК (1985 г., отм.) има действие занапред и е настъпило приживе на наследодателя С. И., е възстановена връзката по произход и ищецът Р. Г. (сега касатор) има качеството на наследник с право на запазена част, правото на възстановяване 3 на която е имуществено право и представлява призната от закона възможност на наследника с право на запазена част по арг. от чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН да иска намаляване на извършени от наследодателя в полза на други лица безвъзмездни разпореждания за допълване на неговата запазена част. След като е приел за неоснователни наведените от ответника С. Д. възражения за придобиване на процесния имот в режим на СИО с нейния съпруг, неучаствал по производството, поради придобиването му основание чл. 20, ал. 1 СК (1985 г., отм.) лично от нея по дарение, и за давностното му придобиване при придобиването на имота на друго основание (в случая дарение), което при осъществяването му представлява пречка за възстановяване на запазената част в натура, но не и за евентуално уважаване на иска по чл. 30 ЗН, въззивният съд е приел, че на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството на С. И. на ищеца Р. Г. като единствен и низходящ негов наследник по закон възлиза на 1/2, за определяне на размера на която и тази на разполагаемата част съгласно чл. 31 ЗН се образува наследствена маса чрез регламентираните в тази законова норма действия.

Прието е от въззивния съд, че във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса на наследодателя С. И. се включват вещните права върху недвижимите имоти, придобити от него в качеството му на наследник на Т. Н. от притежаваните от нея по наследяване части от собствеността на възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на М. М. и Г.

П. земеделски и горски земи, общата парична равностойност на които по приетите от първоинстанционния съд експертни заключения възлиза на 4913.95 лева. В наследствената маса на наследодателя С. И. е прието, че следва да се включи като имуществен актив и присъдената с влязлото в сила решение по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН на ищеца Р. Г., като наследник на наследодателя й С. И., парична сума от 41922.40 лева, представляваща паричната равностойност за възстановяване на накърнената запазена част на наследодателя й С. И. от наследството на неговата съпруга Т. Н., като факт, който съдът следва да съобрази, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), като настъпил в хода на процеса от значение за спорното право. За обосноваване на този извод въззивният съд е изложил мотиви за имуществения характер на правото по чл. 30 ЗН и упражняването му в случая в паралелно протеклото производство от ищеца Р. Г., в качеството й на единствен наследник на С. И., като лице, чиято запазена част от наследството на неговата съпруга Т. Н. е накърнена с извършено в полза на дъщеря й С. Д. дарствено разпореждане по НА № 84 от 14.06. 2002 г. и възстановена с присъждане на посочената парична равностойност на основание чл. 36 ЗН. Посочено е, че целта на тази норма при уважаване на иск по чл. 30 ЗН е отношенията по повод имота, предмет на дарението или завета, да се уредят с най-малко разместване на блага, при зачитане на интересите както на заветниците и надарените, така и на наследниците, които са упражнили правото си на възстановяване на запазената част, респ. да се предотврати възникването на съсобственост и възможността имотът да бъде изнесен на публична продан. Тази норма е и приложена в случая за възстановяване на запазената част на С. И. от наследството на съпругата му Т. Н. по предявения от Р. Г., като негов единствен наследник по закон, и има за последица възникване на имуществен актив в патримониума на наследника със запазена част С. И., равняващ се на присъдената с влязлото в сила решение 4 сума. Изводът за включването му като имуществен актив в наследствената маса при прилагането на чл. 36, ал. 2 ЗН въззивният съд е изложил, че не се променя от упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не лично от С. И., а от неговия наследник по закон Р. Г., при незачитане на волята му приживе да не атакува дарственото разпореждане на своята съпруга, тъй като този имуществен актив е резултат именно от упражненото право на наследодателя С. И., което при личното му упражняване или приемство в хода на процеса би се включил в наследствената му маса, и поради предвидената в ЗН възможност удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството да бъде осъществено с връщане на имота в наследствената маса на Т. Н., част от който наследодателят С. И. би получил като неин наследник по закон. Изложено е, че този извод следва и от принципната правна последица при уважаване на иск по чл. 30 ЗН това, с което е надвишена разполагаемата част при извършеното безвъзмездно разпореждане, да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците и така упражнилият правото си на възстановяване на запазена част наследник да реализира актив, какъвто в настоящия случай е реализиран и при това именно във връзка със субективното право на С. И., а и невключването му в наследствената маса на титуляра на правото, но получаването му директно от наследника по закон, упражнил правото му, би създало предпоставки за увреждане на евентуални други негови наследници или пък получаване от съответния наследник на имуществено право, надхвърлящо запазената му част от наследството.