Решение № 174 от 13.05.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Горна Оряховица , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира И. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Г. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира И. Николова-Петрова Гражданско дело № 20204120101572 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С. Д. К. с ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 1085/2020г. по описа на ГОРС, като е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Посочва, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Заявява, че „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите 1 лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Заявява, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181 и С. Д. К. с ЕГН ********** е сключен договор за ползване на далекосъобщителна интернет и телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM Duo:

Internet + TV с месечна абонаментна такса 17.80 лв.; абонатът добавя и месечен абонамент за допълнителен пакет Диема Екстра с месечна абонаментна такса 3.96 лв., месечен абонамент за +TV Extra с месечна абонаментна такса 4.00 лв., допълнителен пакет HD Ligh с месечна абонаментна такса 3.80 лв. и 1 брой доп. приемник с месечна абонамента такса 4,80 лв., като срокът на договора е за 24 месеца, съответно до 22.09.2018 г. Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16420835001. Заявява, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК” ЕАД, ответникът, подписвайки конкретна декларация, се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им; периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Твърди, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16420835001 от дата 22.09.2016., между ответника и „БТК” ЕАД, са издадени фактури за период от 01.01.2017г. до 30.04.2017 г. на стойност 80.80 лева, а именно : 1/ фактура № 1220168772/01.02.2017г. за отчетения период на потребление 01.02.2017г. - 28.02.2017г. и 01.01.2017г. - 31.01.2017г., с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 28.02.2017г.; 2/ фактура № 1221931427/01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01.03.2017г. - 31.03.2017г. и 01.02.2017г. - 28.02.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.03.2017г.; 3/ фактура № 1223677128/01.04.2017г. за отчетения период на потребление 01.04.2017г. - 30.04.2017г. и 01.03.2017г. - 31.03.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.04.2017г.; 4/ фактура № 1225422116/01.05.2017г. за отчетения период на потребление 01.05.2017г. 31.05.2017г. и 01.04.2017г. - 30.04.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.05.2017г.

Заявява, че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 80.80 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеци : за м.02.2017г., м.03/2017г., м.04/2017 г. и за м.05/2018г., като към всяка от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Сочи, че незаплащането в срок на цената за ползваните мобилни услуги на стойност 80,80 лв. е обусловило правото на БТК по чл.50 във вр. чл.43,т.1 от ОУ да прекрати едностранно 2 индивидуалния договор на абоната С. Д. К.. Посочва, че датата на деактивация на процесния абонамент е 30.05.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Пояснява, че главницата е формирана, като за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. С. Д. К. не е платила месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги, като в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.

Заявява, че в конкретният случай ответникът С. Д. К. е подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е телевизионна и интернет услуга, но не е изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава; издадена й е фактура и в срок не я е заплатила. Счита, че е изпълнен фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

С настоящата искова молба представя и моли съда да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.

„БТК” ЕАД е прехвърлило, а „С. Г. Груп” ООД е станало собственик на вземането спрямо С.

Д. К., което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Представя също и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлило, а „ЮБЦ” ЕООД е станало собственик на вземането спрямо С.К.. Заявява, че съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ” ЕООД има качеството, освен на цесионер, но и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Прилага уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп” ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Заявява, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99,ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС /цитира съдебна практика/. Твърди, че в настоящия случай в чл.6 от договора за цесия от 01.10.2019г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне, като няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че С. Д. К. не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. Сочи, че длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само, ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор /цитира съдебна практика/. Твърди, че длъжникът - ответник С. Д. К. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на 3 заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Д. К., ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, в размер на 80.80 лв., представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16420835001 от 22.09.2016г., сключени между С. Д. К. и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Моли съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и 180 лева адвокатско възнаграждение. Моли съда да присъди в полза на ищеца 25.00 лв. - държавна такса и 180 лв. - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 903/2020г. на ГОPC.

В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба становище, чрез процесуалния си представител – адв. В.Г. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът С. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град П.Т. ул..., с настоящ адрес : град Г.О.ул... пълномощник – адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, със съдебен адресат и адрес за призоваване : град П., бул...телефон : **********.

Ответната страна прави възражение за изтекла 3-годишна давност на задължението, претендирано от ищеца, съгласно чл.111, буква „в” от ЗЗД. Заявява, че задължението за мобилни услуги на ответницата има точно характеристиките на определено периодично плащане според ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС - дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт (договор за мобилни услуги), падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени интервали от време (на определена дата от месеца), без значение дали периодите са равни или плащанията еднакви. Посочва, че в случая въпросните фактури са били издадени съответно през месеците февруари, март, април и май 2017г., и доколкото според общи условия на мобилния оператор задълженията по фактурите следва да бъдат заплатени най-късно до края на месеца, следващ, издаването им, то в случая вземането на ответника се явява действително погасено по давност, доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на изискуемостта на вземането до предявяване на иска, е изтекъл срок, по-голям от три години.

Твърди, че в настоящето производството по установителния иск ищецът не е доказал основанието на претендираното вземане. Сочи, че съгласно данните от заповедното производство, ищецът е претендирал сумите като предоставени далекосъобщителни услуги, като „ЮБЦ” ЕООД е придобило вземането си към ответницата на база договор за цесия от 4

01.10.2019г. от стария кредитор „С.Г.Груп”, който на своя страна е придобил вземането си от „БТК” ЕАД чрез договор за цесия от 16.10.2018г. Счита, че съдържанието на договорите по никакъв начин не позволява да се направи извод, че именно евентуално съществуващите в полза на „БТК” ЕАД вземания по процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг са прехвърлени на „С.Г.Груп” ООД, а впоследствие и на ищцовото дружество.

Заявява, че в съглашенията липсва каквато и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия им размер, който по никакъв начин не внася яснота по отношение на техните същностни и съществени характеристики. Сочи, че тази неяснота не се преодолява чрез представеното към исковата молба извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г., представляващ издадено от прехвърлителя в полза на правоприемника удостоверение от 21.09.2020г., и в което е посочено, че по силата на договори за цесия от 01.10.2019г., „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ” ЕООД вземанията си по „договор за мобилни услуги и/или договори за лизинг” от С.К. в общ размер на 80,80 лв. Заявява, че на първо място извлеченията са съставени въз основа на уговорка между страните по договорите за цесия, поради което те имат действие в техните вътрешни отношения, по които ответницата не е страна, като поради това същите не биха могли да й бъдат противопоставени. Посочва също, че извлеченията не съдържат конкретика относно индивидуализиращите белези на договорите за далекосъобщителни услуги и лизинг, задълженията по които се твърди да са прехвърлени (не са посочени дори дати на сключването им), поради което не би могъл да бъде направен какъвто и да е извод, че с договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди това към тази на праводателя му, са преминали именно исковите вземания, произтичащи от процесните договори с мобилния оператор. Твърди, че ищецът „ЮБЦ” ЕООД не успява при пълно и главно доказване да установи своето вземане, като негово е процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи по безспорен начин твърдените в исковата молба изгодни за него факти. Заявява, че наред с това по отношение на първия договор за цесия от 16.10.2018 г. въобще не са налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора на мобилни услуги към цесионера „С.Г.Груп” ООД, като от представеното с исковата молба „извлечение от договор за цесия от 21.09.2020 г.” също не се установява предметът на втория договор за цесия, от който ищецът черпи правата си на кредитор. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ, съставлява доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало, е направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт. Счита, че по делото не са доказани съществени материалноправни предпоставки за основателност на исковата претенция - наличие на валиден дълг и действителното му прехвърляне по силата на договори за цесия, поради което безпредметно се явява обсъждането на въпроса за осъществяването на останалите, обусловени от тях, юридически факти.