Решение № 1156 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330110073 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от М. Д. П. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД и уточняваща молба от 10.06.2025г. се твърди, че ищецът получил от канторат*** съобщение за образувано изпълнително дело с № ***/17.03.2025г., ведно с копие от изпълнителен лист по ч.гр.дело № 603 по описа на РС Кърджали за 2010г., във връзка с което било образувано изпълнително дело № *** с взискател ответното дружество. Изпълнителният лист обаче бил издаден в полза на Банка ДСК, като на обратна страна на листа били поставени 2 щемпела с отбелязване за плащане към взискателя във връзка с извършената публична продан и последвало разпределение на средства от проданта. Третият печат бил с датата на прекратяване на делото – 05.04.2018г. и правно основание – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Задължението възлизало на сумата от 1938.97 лв. неолихвяема сума, 1435.11 лв. главница, 2.06 лв. лихви, 4 лв. разноски. Счита, че не дължи нито една от посочените суми, поради изтекла 5-годишна давност. След прекратяване на образуваното изпълнително дело на 05.04.2018г. ново изпълнително дело било образувано едва през 2025г., като взискателят се дезинтересирал от вземането си и го изоставил. Счита, че 5-годишната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, връчена на длъжника чрез съдебния изпълнител на дата 04.05.2010г. Делото било прекратено поради перемпция на 05.04.2018г., следователно до датата на прогласяване на прекратяването също били изтекли 2 години.

Изпълнително дело № *** прекъсвало давността, но между прекратяване на първото и образуване на второто дело взискателят не бил предприемал изпълнителни действия.Поради 1 това е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3380.14 лв. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна давност от датата на влизане в сила, в случая с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение от страна на длъжника.

Съдържа се позоваване на Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г., като се сочи, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г., респ. 5-годишната давност не била изтекла. В рамките на посоченото в исковата молба изпълнително дело давността била многократно прекъсвана – на 12.03.2025г. молбата за образуване на делото прекъсвала давността, тъй като съдържала искане за извършване на изпълнителни действия.

Погасителната давност била прекъсната и на дата 17.03.2025г., с налагането на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен изпълнителен лист от 06.04.2010г., издаден по ч.гр.дело № 603 по описа на Районен съд Кърджали за 2010г., с който е осъден М. Д. П. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 47 748.30 евро, представляващи неизпълнени парични задължения по договор за ипотечен кредит на банката от 16.07.2008г., от които 41 603.98 евро главница, 3 046.14 евро договорна лихва за периода от 16.07.2008г. до 31.03.2010г., 3 098.18 евро наказателна лихва за периода от 22.07.2009г. до 31.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 870.75 лв. разноски по делото за държавни такси.

Представени са също уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 05.03.2025г. до М. Д., договор за цесия от 28.09.2018г., сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с Приложение № 1 към договора, пълномощно от „ОТП Факторинг България“ ЕАД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съдържащо упълномощаване за уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.

Представена е молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ***, вх.№ *** от 12.03.2025г., както и съобщение по изпълнително дело № *** до М. П. от дата 17.03.2025г.

Изискани и постъпили са по делото изпълнително дело № ***, както и изпълнително дело № ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че по молба от 27.04.2010г. на „Банка ДСК“ АД до *** и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 603 по описа на Районен съд Кърджали за 2010г., е образувано изпълнително дело № ***г.

Няма спор, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на 2

„ОТП Факторинг България“ ЕООД по силата на договор за цесия от 17.09.2012г., като дружеството е конституирано като взискател по изпълнително дело №****, с постановление от дата 01.04.2013г.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че с постановление от 05.04.2018г. на *** изпълнителното производство по делото е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕООД не е поискал извършване на изпълнителни действия.

С молба до ***, вх.№ 6663 от 24.02.2025г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочило, че на 28.09.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „ОТП Факторинг България“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който на молителя са прехвърлени вземанията по изпълнителното дело, а с молба, вх.№ *** от 12.03.2025г. дружеството е поискало образуване на изпълнително дело срещу М. Д., с приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 603 по описа на Районен съд Кърджали за 2010г. С разпореждане от 12.03.2025г. ЧСИ е образувал изпълнително дело № ***.

Ищецът твърди, че давността за вземанията е изтекла, тъй като второто изпълнително дело е образувано през 2025г., повече от пет години след като първоначално образуваното изпълнително производство № ***г. е било прекратено през месец април 2018г., поради настъпила перемпция.

Както се посочи, изпълнителното производство по изпълнително дело № ***г. е прекратено с постановление от 05.04.2018г. на ***, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕООД не е поискал извършване на изпълнителни действия. След този момент до дата 24.02.2025г., когато е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ЧСИ за връщане на оригинала на изпълнителния лист, няма данни за предприемани от страна на взискателя изпълнителни действия. Второто изпълнително дело е образувано по молба, вх.№ *** от 12.03.2025г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с разпореждане от 12.03.2025г. на ЧСИ под № ***. След като изпълнителното производство по първото дело се е прекратило по право, от този момент – от дата 05.04.2018г. е започнала да тече 5-годишната погасителна давност (чл.117, ал.2 ЗЗД) за процесните вземания. По делото няма доказателства тази давност да е прекъсвана, поради което и следва да се приеме, че същата е изтекла на 05.04.2023г. Молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на която е образувано второто изпълнително дело, е подадена едва на 12.03.2025г., тоест след изтичане на давността. Следователно действието няма правен ефект и не е могло да прекъсне давност, която вече е изтекла. При тези данни съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 460.57 евро, от които 69.13 евро внесена държавна такса и 391.44 евро адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. П., ЕГН ********** от *** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр.15, вх.А, ет.4 сумата в размер на 1 728.24 евро /3 380.14 лв./ по съобщение за образувано изпълнително дело № *** от 17.03.2025г. по описа на ***, въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2010г., издаден по ч.гр.дело № 603 по описа на Районен съд Кърджали за 2010г.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр.15, вх.А, ет.4 да заплати на М. Д.

П., ЕГН ********** от *** сумата от 460.57 евро направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4