Решение № 377 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 377 от 03.04.2025 г. поставено по АНД № 1498/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Т.И.И. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 27.02.2025г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества амфетамин с нето тегло 1,282 гр. със съдържание на активен компонент 8,4 тегловни % амфетамин на стойност 51,28 лв., при единична цена за грам от 40 лв., съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, изменено с Постановление № 106/ 02.08.2023 г.- престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер определен от съда.

Защитникът на обвиняемия пледира за постановяването на оправдателно решение, като изтъква аргументи в защита на тезата, че в процесния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно моли да се наложи наказание в минимален размер.

Обвиняемият И. се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното. В правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият Т.И.И. е роден на *** г. в гр. ***, ***, с българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелите И.Б. и К.Г. били на работа като автопатрул за времето от 1

19.00 ч. на 27.02.2025 г. до 07.00 ч. на 28.02.2025 г. и извършвали обход на територията на ІV РУ при ОД на МВР гр. Пловдив.

На 27.02.2025 г., около 20.30 ч. минавали в гр. Пловдив, по бул. „Цар Борис Трети Обединител“, когато срещу № 60 спрели за проверка пешеходец – обв. И., който вървял по тротоара в посока от тунела към хотел „Тримонциум“. Установили самоличността му и при извършване на проверката, свид. Бадатлиев попитал обв. И. дали притежава забранени вещи и предмети. Обв. И. отговорил положително, като пояснил, че има в себе си полиетиленов плик, съдържащ амфетамин.

Полицейските служители отвели обв. И. в ІV РУ при ОДМВР гр.

Пловдив на ул. „Мали Богдан“ № 3, където му разпоредили да извади всичко, което има в джобовете си и да го постави на маса, която се намирала в коридора на районното управление. Обв. И. извадил и оставил на масата кафяв кожен портфейл в който посочил, че се намира наркотичното вещество амфетамин.

На мястото, на което обв. И. оставил портфейла си бил извършен оглед на местопроизшествие. С протокола от извършеното процесуално-следствено действие било поставено началото на процесното бързо производство. Със същия протокол от 27.02.2025г. като веществено доказателство бил иззет полиетиленов плик, съдържащ бели бучки с неправилна форма.

От заключението на назначената в хода на разследването химическа експертиза /протокол № 573/28.02.2025 г/ било установено, че процесните бели бучки с неправилна форма, представляват амфетамин с нето тегло 1,282 гр. и съдържание на активен компонент 8,4 тегловни % амфетамин.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК доказателства:

- обяснения на обвиняемия, включително и нарочно признание на вината, направено непосредствено в съдебно заседание;

- показания на свидетелите И.Б. и К.Г.;

- писмени доказателства, сред които: заповед за полицейско задържане на лице; протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум за посетено местопроизшествие от 27.02.2025 г.; приемо – предавателен протокол; характеристична справка, справка за съдимост;

- заключение на съдебно химическа експертиза, обективирано в Протокол № 573/ 28.02.2025 г;

От събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Бадатлиев и Георгиев, както и от обясненията на обвиняемия се 2 установява, по категоричен и безспорен начин мястото на извършване на деянието, както и обстоятелството, че същият е държал в себе си процесното високорисково наркотично вещество. Съдът кредитира напълно събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, доколкото същите са ясни, точни, последователни и взаимодопълващи се поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че както гласните доказателства, таки и писмените в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото – дори напротив – обвиняемият изцяло признава изложената в постановлението фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключеното на изготвената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, като компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси, явяващо се неоспорено от страните по делото.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага подетайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК са налице, доколкото обвиняемия на 27.02.2025г. в гр.

Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 1,282 гр. със съдържание на активен компонент 8,4 тегловни % амфетамин на стойност 51,28 лв., при единична цена за грам от 40 лв., съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, изменено с Постановление № 106/ 02.08.2023г.

Съгласно трайната съдебна практика държането като форма на изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съзнателна фактическа власт върху наркотичните вещества, разбирана като безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре, като за съставомерността на деянието са ирелевантни:

3 дали наркотичните вещества се намират постоянно у дееца или на място, до което той има достъп и където ги съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото законът се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от правното основание за упражняването й; дали деецът упражнява лично фактическата власт или чрез трето лице; дали деецът държи наркотичните вещества за себе си или за трето лице; продължителността на упражняваната фактическа власт, стига да е бил налице макар и минимален период от време, през който деецът да е имал възможност безпрепятствено да упражнява контрол, въздействие и разпореждане с предмета на престъплението.

Съставомерността на деянието не се изключва също така от обстоятелството, че в даден момент лицето не упражнява непосредствен контрол и въздействие, щом за него съществува безпрепятствената възможност да го направи в определено от него самия време. В този смисъл Решение № 174/02 януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, и др.

С констатираното съхранение на наркотичните вещества в портфейла на обвиняемия, същият е реализирал именно държането като форма на изпълнителното деяние.

В същото време по делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от обвиняемия, да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното вещество.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, амфетаминът представлява вещество с висок риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, което обуславя попадането му в приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.

Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. В текста на чл. 93, т. 9 НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма.

По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието. В тази насока са и разясненията, дадени в ППВС № 6/ 1971 г., 4 съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Приложени към фактите по настоящото дело, посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на сравнително малко количество амфетамин – под два грама, на сравнително ниска стойност – 51,28 лв. Значение има и сравнително ниския процент активно вещество – 8,4. При това положение и предвид изричното признание на обвиняемия, то явно е, че посоченото наркотично вещество е държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение с оглед по - ниската степен на обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма (така Решение № 44/ 23.04.2018 г., наказателно дело № 72/2018 г. на ВКС, 3- то Н. О. ).

Съдът отчете и обстоятелствата, върху които беше акцентирано от страна на защитата, че обвиняемият е работещ, със сравнително добри характеристични данни, неосъждан е, съдействал е на органите на досъдебното производство за разкриване на престъпното деяние, изразява съжаление и критичност към стореното.

От друга страна, противно на възраженията на защитата, съдът счита, че процесният случай не може да бъде дефиниран като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК . Извършеното от обвиняемия деяние осъществява в пълен обем признаците на вмененото му престъпление, в това число и обществена опасност, която категорично не сочи на малозначителност. Такава би била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и оказано е минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения. В настоящия случай не се касае за количествени и стойностни характеристики на предмета на престъплението, които могат да изключат обществената опасност на извършеното от обвиняемия деяние. Дори напротив - както бе изложено и погоре, касае се за типичен случай на престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента на засягане на защитимите обществени отношения е достатъчно сериозна и не може да се приеме, че деянието не разкрива обществена опасност или пък е с незначителна такава.