Решение № 100 от 19.02.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5632/2020
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 19.02.2021
- В сила
- 07.07.2021
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 87, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Пловдив , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена А. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20205330205632 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 515539-F536657/04.06.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. П. П., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя представител моли да се отмени НП, като аргументира становището си с възражения за приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Мотивите са свързани с липсата на настъпили вредоносни последици от забавянето, първо констатирано нарушение, което е инцидентно и отстраняването му веднага след установяването му. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай поради закъснение от два месеца за извършване на дължимото нарушение. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
Жалбоподателят „***“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС лице.
На 17.12.2019 г. свидетелят С. К. - ***, извършила служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.11.2019 г. - 30.01.2019 г. в законоустановения срок до 16.12.2019 г., включително.
На 23.12.2019 г. дружеството жалбоподател чрез своя представител получило покана изх. № 70-00-15523-245/23.12.2019 г. от ТД на НАП Пловдив, с която се уведомява да се яви в 7-дневен срок от получаването за подаване на справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри съгласно чл. 125 от ЗДДС и за съставяне на АУАН за периода месец ноември 2019 г.
Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС дружеството подало по електронен път на 01.02.2020 г. и те били заведени с вх. № 16004192913/01.02.2020 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F536657/05.02.2020 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Подадено е писмено възражение от дружеството против съставения акт, с което се сочат като уважителни извинителни причини инцидентността на допуснатия пропуск, своевременното подава на справки декларации и отчетни регистри, липсата на неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че това нарушение е първо.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката С. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, възражение, покани от ТД на НАП Пловдив изх. № 70-00-15523-245/23.12.2019 г., № 70-00-1035-255/23.01.2020 г., ведно с известия за доставянето им, уведомление за приемане по електронен път на справка-декларация за ДДС ведно с дневник за покупки и продажби вх. № 16004192913/01.02.2020 г., оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на отчетните регистри, изразено и във възражението подадено срещу АУАН, и самата справката декларация, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез подаването на справка декларация и отчетни регистри в определения за това срок.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица да подават отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС - дневник за покупките и дневник за продажбите, за съответния данъчен период заедно със справката-декларация до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на свидетелката, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно дружеството жалбоподател е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и годен субект на административното нарушение по чл.
125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на отчетните регистри за данъчния период 01.11.2019 г. 31.11.2019 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът е нормативен предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.02.2019 г. е била неработен ден, поради което жалбоподателят е могъл правомерно да подаде отчетните регистри на 16.12.2019 г., като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението за подаването на отчетните регистри. В тази връзка правилно е определена и датата на извършване на нарушението - 16.12.2019 г.
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно 3 бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 16.12.2019 г. отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен период месец ноември 2019 г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат.
Евентуалното настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението (неподаването в срок на отчетните регистри) в достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по
ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като ответна мярка от страна на държавата.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС отчетните регистри се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. От приложената по преписката справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби се установява, че отчетните регистри са били подадени на дата 01.02.2020 г.
За извършеното действие по подаване на регистрите заедно със справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е бил генериран вх. № 16004192913/01.02.2020 и е отразена датата на действието. Подадената декларация се оцени от съда като годно доказателство по делото и от нея се установява по категоричен начин, че отчетните регистри за данъчен период м. ноември 2019 г., подадени от жалбоподателя, са приети на дата 01.02.2020 г. Тъй като тази дата е след изтичането на срока за подаване на отчетните регистри за процесния данъчен период, който в случая е изтекъл на 16.12.2019 г., то правилен и обоснован е изводът на административнонаказващия орган, че регистрите не са били подадени в законоустановения срок.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото дружеството жалбоподател да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за които е наказано с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаните нарушения са съотнесени към съответстващата им санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 , декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената 4 санкция в нейния минимален размер от 500 лв. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.