Определение № 77 от 03.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500042 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против определение № 5287/21.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1670/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му, за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството, както и за присъждане на разноски. Позовано на постановено по молбата му по чл. 245, ал.3, изр. 2 ГПК от ВКС отхвърлително определение № 2019/30.06.2025 г. по т.д. № 912/2024 г. е сочил на отречена възможност за снабдяване с обратен изпълнителен лист и на наличие на правен интерес и допустимост на иска му по чл. 55 ЗЗД за връщане на получените от ответницата суми.

Жалбата е подадена в срок, от ищеца в производството, разполагащ с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог Живот и Здраве“ АД срещу В. Н. В. осъдителен иск за заплащане на сумата от 74 022,88 лв., твърдяна от ищеца като получена на отпаднало основание от ответницата сума при извършено разпределение по ИД № 18/2024 г. по описа на ЧСИ О.М. с рег. № 846 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение по 1 възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, което е частично отменено с окончателно решение по к.т.д. № 912/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 29.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е поддържал, че с решение № 237/31.05.2023 г. по т.д. № 716/2021 г. на Окръжен съд - Варна той, като ответник, бил осъден да заплати на ищците по посоченото дело Веско Тодоров Димов и В. Н. В. суми от по 140 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на задълженията.

Първоинстанционното решение било обжалвано от двете страни и потвърдено с решение № 355/18.12.2023 г. по възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Последното било обжалвано от „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД в частта за разликата над сумата от 110 000 лв. до присъдения размер на обезщетенията от по 140 000 лв. в полза на всеки ищец и по касационната жалба било образувано к.т.д. № 912/2024 г. на ВКС, II т.о.

Въз основа на решенията на първата и въззивна инстанции „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД заплатило доброволно по банкова сметка на В. Н. В. (сега ответник) следните суми, присъдени в нейна полза и в полза на Веско Тодоров Димов, който изрично я е упълномощил за получаването на средствата, а именно: на 19.06.2023 г. - по 50 000 лв. главница и по 11 121,50 лв. лихви в полза на всеки от двамата ищци, и на 11.01.2024 г. - по 60 000 лв. главница и по 17 865,11 лв. лихви. Междувременно на 12.01.2024 г. Веско Тодоров Димов и В. Н. В. се снабдили с изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по възз.т.д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна, за вземането за главница в размер от по 90 000 лв., дължима в полза на всеки от тях (след приспаднато доброволно плащане от по 50 000 лв.), ведно със законна лихва, считано от 01.05.2021 г. до окончателното изплащане.

Образувано било изп. дело № 18/2024 г. по описа на ЧСИ О.М., по което получил покана за доброволно изпълнение и на 19.02.2024 г. заплатил цялата изискана му сума в общ размер на 86 486,31 лв., включваща и разноски по изпълнителното дело в размер на 480 лв. и начислени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 5362,13 лв. Претендираната сума от 74 022,88 лв. ищецът формирал като разлика между платеното от него в общ размер 86 486,31 лв. и дължимата от него част в размер на 12463,43 лв., включваща: 4000 лв. за главници (по 2000 лв. в полза на всеки взискател), 1276,74 лв. за лихви за периода 09.04.2021 г. - 19.02.2024 г. (по 638,37 лв. върху главница от 2000 лв. в полза на всеки взискател), 1344,56 лв. за лихви за периода 09.04.2021 г. - 30.04.2021 г. върху доброволно платените главници от 110000 лв., 480 лв. за разноски на взискателите по изпълнителното дело за адвокатски възнаграждения и 5362,13 лв. за начислени такси по ТТРЗЧСИ. Поддържал е, че тази сума от 74 022,88 лв. е разпределена по изпълнителното дело в полза на В. В. и изцяло получена от нея, поради което тя следва да му я върне, като получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.

Окръжният съд е прекратил производството по делото, след като е 2 приел, че за получените от ответницата суми въз основа на предварителното изпълнение на отмененото въззивно решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство е предвиден друг облекчен ред - издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 282, ал. 6 ГПК във вр. чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК в полза на длъжника (сега ищец) срещу взискателя (ответник), който изключва общия исков ред за защита и искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за връщане на тези суми като получени на отпаднало основание, ведно със законна лихва, се явява недопустим поради липса на правен интерес.

Видно от приложеното от жалбоподателя към частната му жалба определение № 2019/30.06.2025 г., постановено по т.д. № 912/2024 г. на ВКС в производство по реда на чл. 282, ал.6, изр.2 във вр.чл. 245, ал.3, изр. 2 ГПК, молбата на „ДаллБог Живот и Здраве“ АД за издаване на обратен изпълнителен лист за заплатените от него по изпълнителното дело в полза на Веско Тодоров Димов и В. Н. В. суми 1) по 37 047,50 лв. (общо 74095 лв.) заплатена главница и 2) по 2 933,07 лв. (общо 5 866,13 лв.) - заплатени разноски по изпълнителното дело, е оставена без уважение. В същото е посочено, че в случай, че процесното изпълняемо право, удостоверено в издадения въз основа на невлязлото в сила въззивно решение (изпълнителен лист), е било частично удовлетворено чрез доброволно плащане (преди образуване на изпълнителното производство), както твърди молителят, длъжникът по изпълнението е могъл да иска от компетентния съдебен изпълнител да приложи правната норма, уредена в чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Ако ищците не върнат доброволно надплатените (при доброволното и принудителното изпълнение) суми, застрахователят би могъл да предяви кондикционен иск за тяхното принудително връщане.

При това положение, в случая ищецът не разполага с облекчения ред по чл. 282, ал. 6 ГПК във вр. чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК за връщане на твърдяните като надплатени на кредиторите (респ. на единия от тях) суми чрез снабдяване с обратен изпълнителен лист. За него остава открит пътят на защита с осъдителен иск за връщането им, основан на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника. Затова и като е прекратил производството поради липса на правен интерес, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото – върнато за продължаване на производството, включително с преценка за необходимостта от предприемане на действия по уточняване на твърденията на ищеца в исковата молба с оглед мотивите на приложеното определение на ВКС.

Искането за разноски на жалбоподателя е неоснователно, тъй като не се касае до приключващ делото акт съгл. чл. 81 от ГПК.

Предвид изложеното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 5287/21.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1670/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4