Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1465 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 303/2025
Вид
Определение № 1465
Подписан
19.03.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 122 · Наказателен кодекс
  • чл. 28 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1465 гр. Варна, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100303 по описа за 2025 година

Производството по делото се развива по предявен иск от В. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес *****.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:

Предявен е иск от В. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. Варна, ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес ***** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 129, ал.2, вр.а ал.1 НК, впоследствие преквалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК, за което е оправдан с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД № 472/2023г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.12.2021г. – датата на повдигане на обвинение на ищеца за престъпление от общ характер до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.12.2021г. на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за това че на 13.05.2020г. е причинил средна телесна повреда. Било образувано досъдебно производство № 537/2020г. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР – Варна, като в последствие било осъществено преквалифициране на повдигнатото престъпление като такова по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК. От страна на прокуратурата с 1 постановление от 10.08.2022г. било направено предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.

28 НПК. Във ВРС било образувано АНД №3227/2022г. по описа на ВРС, по което било постановено решение № 131/24.01.2023г., с което ищецът бил признат за виновен, за това че по непредпазливост е нанесъл средна телесна повреда на трето на спора лице.

Ищецът е депозирал въззивна жалба срещу така постановеното решение, за което било образувано ВАНД № 472/2023г. на ВОС, по което с присъда № 47/24.08.2023г. е бил признат за невинен. Посочва, че постановената от ВОС присъда била окончателна.

Излага твърдения, че за периода от време с продължителност от около 3 години е имал негативни преживявания във връзка с повдигнатото му обвинение, които се изразявали в чувство на напрежение, проява на изнервеното състояние, както и неяснота досежно бъдещото си. При тези съображения претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от момента на повдигнатото му обвинение – 08.12.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излага възражения, като посочва, че не е налице пряка и непосредствена последица от вредите, които са настъпили за ищеца и повдигнатото му обвинение. Посочва, че не се установява, че на посочената от него дата – 08.12.2021г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по така посоченото в исковата молба престъпление. Поддържа, че дори да бъде прието, че за ищеца са настъпили вреди, то доколкото със съдебен акт постановен при първоинстанционното разглеждане на спора той е признат за виновен, което решение е било отменено, то вреди за ищеца не са настъпили само и единствено от действия на ответника.

Излага конкретни възражения, като посочва, че присъдата постановена от въззивна инстанция не подлежи на обжалване, при което същата влиза в сила на датата на нейното постановяване – 24.08.2023г., при което от този момент в случай на основателност на иска се дължи и законната последица за присъждане на лихва за забава, а не считано от посочения в исковата молба от ищеца по-ранен момент.

Излага възражения, че на ищеца не са били нанесени неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение, като в защита на тази си възражения излага, че ищецът е имал и предходно осъждане за престъпление срещу личността – по реда на чл. 122 НК, при което изживяванията за във връзка с воденото административно – наказателно дело не са били нещо ново за него.

Релевират се възражения за дължимото възнаграждение за процесуално представителство.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е привлечен в качеството му на обвиняем за 2 престъпление от общ характер, че за същото е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, че е образувано наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда пред въззивна инстанция. В негова тежест е да докаже, че са му причинени неимуществени вреди, като обстоятелствата относно причиняването на същите са в пряка и непосредствена последица от наказателното производство, по което е оправдан, като и размера на причинените неимуществени вреди. В негова тежест е да докаже видът и броя на осъществените с негово участие процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, както и продължителността на последното.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че с присъда № 47/24.08.2023г, постановена по ВАНД № 472/2023г. на ВОС, ищецът е оправдан във връзка с деяние представляващо престъпление по чл. 133 вр. чл. 129, ал.1, вр. ал.1 НК.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване АНД № 3237/2022г. на ВРС ведно с приложените към него дела, съобразно искане на ищеца направено в исковата молба.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца посредством разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване на неимуществените вреди, които се твърди, че са нанесени на ищеца.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата молба писмени доказателства от ищеца, както и тези представени от ответника.

НАСРОЧВА производството по гр.д. №303/2025г. по описа на ВОС, ХІ състав за 29.05.2025г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, заедно с препис от настоящото определение.

На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба от ответника и доказателствата към него.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3