Решение № 35 от 28.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пазарджик, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900231 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано по подадена искова молба от Ц. С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Е.“ №*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК), против „Застрахователно Дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 със седалище в гр.С. и адрес на управление: гр.С., р-н Искър, бул. Хлистофор Колумб“ №43, с която са предявени претенции по реда на чл.432 от КЗ за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 1716,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди свързани в проведеното й лечение, ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. , датата, на която е отправена доброволна покана до застрахователя по реда на чл.380 от КЗ до окончателното изплащане на главницата.

В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 06.04.2023 г., около 10:00 ч., в гр. Панагюрище, МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ****, с водач Г. А. А., движейки се по ул. „К.“, поради невнимание и непредпазливо управляване на МПС-то е блъснал пешеходеца - Ц. С. Т., като към момента на инцидента пешеходката е 1 преминавала по тротоара, а ударът е настъпил на прекъсната част от тротоара, предназначена за поставяване на кофи за смет. Ищцата се е намирала на тротоарната площ, като е застигната в гръб и блъсната с предната дясна част от лекия автомобил.

Във връзка с така описаното ПТП е образувано наказателно производство, което е приключило със споразумение № 44/19.11.2024 г., постигнато по НОХД № 192/2024 г. по описа на РС-Панагюрищ, като Г. А. А., ЕГН **********, е признат за виновен и осъден от наказателния съд.

Твърди се, че след пътния инцидент ищцата била откарана в МБАЛ „********, с фрактура на лява глезена става, където след проведени изследвания и консултации на лекарски консилиум е извършена оперативна интервенция при която е поставена метална остеосинтеза. При пострадалата е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и е поставена окончателна диагноза множествени счупвания на подбедрицата.

Назначено й е медикаментозно лечение, както и придвижване с две помощни средства, без натоварване в рамките на 45 дни.

Поради временната й нетрудоспособност на Ц. С. Т. бил издаден Болничен лист № **** от 12.04.2023г., с брой дни - 37 както следва: 7 при режим болничен и 30 - домашен.

На 06.06.2023 г., пострадалата била хоспитализирана отново в болничното заведение, където била подложена на втора оперативна интервенция, при която под анестезия е отстранен имплантирания винт от тибия и фибула.

Предвид така посочените травми ищцата твърди, че през първите три месеца от лечението и за битовите и ежедневните и нужди се грижели близките й, които й помагали да се храни, да се изправя, да ползва баня и тоалетна, тъй като изпитвала изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ.

И към настоящия момент Ц. Т. била ограничена в движенията си, което налагало да се придвижва с придружител и помощта на патерици. Това създавало редица неудобства за нея, още повече, че продължавала да изпитва невероятно силни болки в увредения крайник, като при натоварване същият започва да се подува и да отича. Болките били особено силни нощно време, 2 което налагало вземането на болкоуспокоителни медикаменти. Болки усещала и при промяна на времето.

Твърди се, че влошеното здравословно състояние на ищцата налагало да бъде ангажирано медицинско лице, което ежедневно (в продължение на един месец след изписването от болница) да й инжектира **** противосъсирващ медикамент.

На 03.10.2023 г., ищцата преминала през комисия на ТЕЛК, като след освидетелстване лекарите й удължили болничния, поради състоянието на подбедрицата след процесната травма.

Възстановителният период за пострадалата бил придружен и с активна, болезнена рехабилитация. Фрактурата била изключително тежка и засягала и двете кости на подбедрицата.

Преживените от нея травми, причиняващи й силни болки довели и промени в психичното състояние на ищцата - понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на пострадалата, създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, тъй като преди ПТП ищцата се е грижела сама за себе си и домакинството си. Получените стресови посттравматични състояния са довели и до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и са създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

Предвид извършените оперативни интервенции и за закупуването на лекарства, пострадалата била заплатила сумата от 1716.35 лв. (хиляда седемстотин и шестнайсет лева и 35 ст.).

Твърди се, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД със застрахователна полица № ******** валидна от 29.11.2022 г., до 28.11.2023 г. за процесния автомобил.

С Молба с Вх. № 5462/12.06.2023 г., ищцата е завела писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, което обаче и след изтичане на тримесечния срок не е изплатило обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени вреди.

Претендират се разноските по делото и присъждане на адвокатски 3 хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността, както и размера на претенциите.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ********от 26.11.2022 г., сключен между Г. А. А. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за МПС марка „Фолксваген”, модел “Голф” , с регистрационен № **** с период на застрахователно покритие от 29.11.2022 г. до 28.11.2023 г.

Не се оспорва, че ищцата е подала молба за образуване на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество, по която е образувана претенция № 1500120013 от 12.06.2023 г. без обаче посочена банкова сметка от пострадалата. Въпреки дадените два пъти указания на последната за отстраняване на този недостатък, същата не го сторила и до настоящия момент, което поставяло застрахователното дружество в невъзможност да изпълни задължението си по застрахователното правоотношение.

По съществото на спора се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на пострадалата с механизма на ПТП. Оспорва се и да е налице противоправност на поведението и вината на водача за настъпването на инцидента и вредите.

Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено съобразно претърпените вреди. Развити са подробни съображения относно начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване на събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата в размер на 50%. В този смисъл се твърди, че същата се е движила по платното за движение в 4 нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДвП, с което е съпричинила вредоносния резултат. Твърди се, че по цялата ул. „К.“ бил наличен тротоар и пострадалото лице е било длъжно да се придвижва по него като пешеходец и не е имало причина да се намира на платното за движение.

Още повече, че в исковата молба било посочено, че вредоносното събитие е настъпило „на прекъснатата част от тротоара, предназначена за поставяне на кофи за смет“, което затвърждава, че същата се е намирала на платното за движение в момента на произшествието при липса на данни ПТП да е настъпило на тротоара.

Направено е възражение и за недължимост на претендираните лихви поради забава на кредитора по отношение на плащането на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ. Претенцията е образувана пред застрахователното дружество на 12.06.2023 г. и до датата на подаване на исковата молба не е предоставена банкова сметка. Поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл.

380, ал. 1 от КЗ, кредиторът е изпаднал в забава, с което е препятствал изпълнението на задължението на застрахователя, поради което застрахователното дружество не дължи лихва за забава върху определеното застрахователно обезщетение.

Направено е и възражение, че налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК –с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което разноските следва да се понесат от ищцовата страна.

В обобщение се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендират се разноските.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищцата.

Изразеното от нея становище по подадения отговор е, че поддържа изцяло подадената искова молба. Счита за изцяло неоснователни направените от ответното застрахователно дружество възражения. Оспорва изцяло твърденията, изложени в отговора на ответника, касаещи липсата на причинно-следствена връзка на имуществените вреди, търпени от доверителката ми и настъпването на вредоносното събитие.

В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба, както и всички наведени възражения. Подържа се, че ищцовата страна не е изложила обстоятелства, оборващи изложеното в 5 отговора на исковата молба.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

В хода устните състезания процесуалният представител на ищцата подържа изцяло основателността на предявените искове. Ответното застрахователно дружество в защита си подържа изцяло наведените възражения в хода на размяна на книжата по делото, включително и възражението за съпричиняване. Твърди, че ищцата има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП предвид движението й по пътното платно.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.

В конкретния случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищцата е отправила претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като са представени и писмени доказателства в тази насока. От същите се установява, че въпреки надлежното му сезиране застрахователното дружество не е определило и съответно заплатило застрахователно обезщетение, предвид на което предявеният пряк иск спрямо застрахователното дружество се явява допустим.

Относно твърдените факти и направени възражения:

Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните правопораждащи факти, а именно:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НОХД № 192/2024 г. по описа на РС-Панагюрище, по което със споразумение № 44/19.11.2024 г., Г. А. А., ЕГН **********, е признат за виновен и осъден за това, че на 06.04.2023 г., около 10:00 ч., в гр. Панагюрище, 6 управлявайки МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с p e r. № ****, движейки се по ул. „К.“, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца Ц. С. Т., изразяваща се в: трималеоларното счупване с дислокация /разместване/ на костните фрагменти и луксация /изкълчване/ талокруралната става, причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на левия долен крайник – престъпление по чл.343, ал. б.“б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.