Определение № 158 от 27.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Габрово, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно наказателно дело № 20244200600191 по описа за 2024 година

Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.

С определение от 10.06.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 913/2023г., Габровски районен съд се е произнесъл по всички въпроси по чл.248 ал.1 н.1-8 от НПК, включително и по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Съдът е потвърдил и взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от определението е останал адв.Р. Б. от ГАК, защитника на подсъдимия А. В. и в срок е депозирал жалба срещу определението. В нея се сочи, че на досъдебното производство подсъдимия е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК, като за същото обвинение е внесен и обвинителен акт срещу подсъдимия. Защитникът счита, че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт обвинение е неясно, както и ,че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на акта. Адв.Б. след анализ на обвинителния акт, констатира ,че в него липсват факти относно предварителния сговор между подсъдимия и неизвестно лице за осъществяване на инкриминираното деяние, както и описание на субективната страна на изпълнителното деяние.Прави се искане, обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и необосновано и делото да се върне на прокурора за изготвяне на коректно и ясно обвинение.

Габровски окръжен съд след като провери определението по повод жалбата, намери за установено следното:

Жалбата е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок.

Определението на РС-Габрово е атакувано в частта с която съдът се е произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК и съобразно разпоредбата на чл.249 ал.3 НПК жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че разпоредителното заседание по делото е проведено от РС – Габрово при спазване на процедурата в НПК разписана за това производство.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за това, че внесения обвинителен акт отговаря на всички изисквания на чл.246 НПК, като в него ясно и точно е очертано фактическото и правно обвинение спрямо подсъдимия. В определението си съдът 1 е цитирал първия абзац на обвинителния акт в който прокурорът е посочил,че през месец юли 2018г. подсъдимият В. и лице с неустановена по делото самоличност са се сговорили да си набавят парични средства чрез извършване на телефонни измами и е достигнал до извода, че обвинението е конкретизирано по време, място и начин на извършване и, че тези факти ще се преценяват от съда при разглеждане на делото.Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд.

А. В. е предаден на съд за това, че на 18.07.2018 г., в гр. Габрово, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у Д. Д. П. от гр. Габрово заблуждение, че участва в полицейска акция за залавяне на жестоки измамници, които тръгнали към дома й, за което е необходимо да предаде пари, които впоследствие ще й бъдат върнати, с което причинил на П. имотна вреда в размер на 1300 лева - престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

Съгласно установената съдебна практика и с оглед задължителните за съдилищата указания в ТР № 2/2002г, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Както е посочено в цитираното ТР № 2/2002г на ОСНК " Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Ето защо обвинителния акт следва да бъде прецизен и ясен и категорично да очертава състава на престъплението, в извършването на което е обвинено дадено лице - да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Също така е необходимо в обвинителния акт да бъде посочена и правната квалификация на деянието.

В конкретния случай, прокурорът е очертал предмета на доказване, като е изложил фактите свързани с изпълнителното деяние за което е предаден на съд А. В.. Описал е, че през месец юли 2018г. А. В. се е уговорил с неустановено по делото лице да си набавят парични средства, чрез извършване на телефонни измами и подробно е описал инкриминираното по делото поведение на В. на 18.07.2018г. свързано с участието му в престъплението за което е предаден на съд. Прокурорът е квалифицирал престъпното поведение на В. описано в обвинителния акт, като престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Не е в правомощията на съда да изисква от прокурора да излага факти и обстоятелства в по-голям обем от стандарта заложен в НПК. Въпросът дали са налице доказателства в подкрепа на фактическото обвинение и дали поведението на подсъдимия може да се квалифицира, като престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК са предмет на обсъждане и анализ при постановяване на съдебен акт по съществото на делото. Изискванията на адв.Б. за съдържание на обвинителния акт не намират опора в закона и се явяват несъстоятелни.

Следва да се отбележи, че по жалба на адв.Б., състав на ГОС с определение №90 от 01.04.2024г. по ВЧНД № 100/2024г. вече е имал възможност да обсъди становището на защитата и да се произнесе по въпроса допуснати ли са на досъдебното производство съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В настоящата жалба не са въведени доводи различни от тези при предходното обжалване по реда на чл.249 от НПК, които да мотивират съда да промени становището си.

Въззивният съд намира ,че обжалваното определение на РС-Габрово от 10.06.2024г. в частта в която е констатирана липса на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Водим от горното Габровски окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

10.06.2024г., постановено по НОХД № 913/2023г. на Габровски районен съд в частта, в която е констатирано, че не са налице допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия А. А. В., като правилно и законосъобразно.

Връща делото на РС-Габрово за продължаване на съдопроизводството.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3