Решение № 16445 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16445 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110100064 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу В. В. Х. и срещу К. Н. Х. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си – всеки по ½ част от следните суми: 1 095,99 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2022 г. до окончателното й изплащане, 197,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 40,57 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2022 г. до окончателното й изплащане, 8,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 40301/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. и които суми се разпределят между двамата ответници, както следва: по 548 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; по 98,78 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия; по 20,28 лева цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и по 4,06 лева - лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците В. В. Х. и К. Н. Х., в качеството им на собственици/ползватели на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при 1

Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. В. В. Х. и К. Н. Х., като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последните не са погасили в срок дължимите суми в общ размер, както следва:

1 095,99 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 197,57 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.07.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия; 40,57 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,12 лева лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Посочва, че всеки от ответниците дължи по ½ част от тези суми.

Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.08.2022 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 40301/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове.

С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответниците по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. С. С. оспорва предявените искове по основание и размер с довод за липсата на надлежен договор между [фирма] и фирмата за дялово разпределение [фирма], доколкото представения такъв от 23.01.2021 г. е сключен като безсрочен при липсата на съгласие за това от етажната собственост, както и единствено от пълномощника на последната. Намира за недоказани претендираните от ищцовото дружество размери на вземанията. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от месец май 2018 г. до месец януари 2020 г.

В депозирана по делото писмена молба от 16.02.2024 г. подпомагащата страна [фирма] заявява, че не оспорва предявените искове, намирайки същите за основателни и доказани.

Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с действащите нормативни изисквания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й разпределение.

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение през 2 процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Изясни се, че с отговора на исковата молба предявените искове са оспорени от особения представител на ответната страна, както по размер, така и по основание, без изложени конкретни доводи, касаещи съществуването на облигационно правоотношение между страните, обусловено от притежавани от ответниците права върху имота.

Същевременно, събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 04.07.1990 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 1, том V/90 г. Столичен народен съвет – С. продава на В. В. Х. и К. Н. Х. (ответниците по делото) новопостроено жилище - апартамент 89, находящо се в жилищна сграда - [адрес], състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84,18 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение № 9 и 4,672 % идеални части от общите части на сградата. Изяснява се, че покупно-продажната цена е осигурена от купувачите чрез разрешен заем от ДСК, за обезпечаване на вземането по който върху продадения имот е вписана ипотека. В т. 6 от договора е отразено, че същият има силата на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ.

Установява се също, че с данъчна декларация по чл. 26 ЗМДТ от 20.03.1998 г. за притежавани недвижими имоти на територията на страната ответницата В. В. Х. е декларирала пред С.о. процесния недвижим имот – апартамент № 89, находящ се на адрес:

[адрес] с посочено придобивно основание – покупка с договор от 04.07.1990 г. от Столичен народен съвет – С.. В декларацията е отразено, че имотът е съсобствен между декларатора и лицето К. Н. Х. – ответникът по делото, при равни квоти – по ½ ид. част.

3

Съгласно данните, обективирани в писмо с изх. № ИИ-7000-***/22.11.2011 г. от С.о., район В., блок № 1 в ж.к. „О. -1“ (строителен номер) е идентичен с блок № 101 в ж.к. „О. – 1“ (граждански номер).

Изяснява се, че в списък та живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок 1, кв.

О. – 1, вх. Д за таксуване на топлинна енергия, изготвен от председателя на Д., в графа за ап.

89 е вписан К. Н. Х., удостоверил с подписа си (обстоятелство, неоспорено по делото) отопляема кубатура на жилището от 200 куб. м., както и наличието на 4 бр. водомера в имота.

Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че процесният недвижим имот – апартамент № 89, находящ се в град София, ж.к. „О. – 1“, бл. 101, вх. Д е придобит от ответниците чрез покупко-продажба от 04.07.1990 г. при равни дялове – по ½ част, доколкото от съдържанието на договора и от приобщените по делото доказателства не следва друг обем на правата им в съсобствеността.

В този смисъл са и декларираните от ответницата В. Х. обстоятелства с декларацията по чл. 26 ЗМДТ за притежавана от същата ½ част от собствеността върху имота, придобит чрез покупка с договор от 04.07.1990 г. от Софийски народен съвет – С. и заедно с лицето К.